Български (България)English (United Kingdom)
Политически и икономически индекс - февруари 2015 г.

Slide1Стоте дни на новата власт в общественото мнение: Затишие 

Първите сто дни на новата власт донесоха известно обществено успокоение. То прилича на затишие след годините на политическа криза или пък на затишие преди предстоящите местни избори.

Доверието в институциите и икономическият оптимизъм останаха ниски, но са чувствително по-високи в сравнение с времето преди съставянето на кабинета. Готовността за участие в протести срещу правитeлството и желанието за предсрочни избори също са сравнително малки. Партиите на власт остават стабилни. Текущите политически събития предизвикват и страхове, но на повърхността спокойствието засега остава.   

Това показва обобщението на данните от Политическия и икономически индекс – независимото изследване, което всеки месец от повече от две десетилетия насам следи десетки показатели на общественото мнение. Последното проучване беше направено между 30 януари и 5 февруари сред 1011 души и е представително за пълнолетното население на страната.

Още през декември и през януари „Галъп интернешънъл“ отчете крехка надежда и стабилизация, макар и без ентусиазъм. Този извод се потвърди и от поредното проучване. 

Ободряващото въздействие на новата власт 

На въпроса „Имате ли доверие на правителството?“ през февруари 32% казват „да“, 56% - „не“, а останалите се затрудняват да отговорят. Това е трети месец на положителна тенденция. Преди съставянето на кабинета „Борисов 2“ стойностите на доверие в правителството бяха паднали до около 15%, а недоверието беше около и над 70%.

Наблюдава се типичният за всяка нова власт рестарт в доверието към правителство и парламент. С подобни нива на доверие започваха правителствата „Станишев“ и „Орешарски“. Много по-високи обаче бяха началните нива на доверие в кабинетите „Сакскобургготски“ и „Борисов 1“ – в първите месеци от управлението си тези правителства имаха доверие от около и над 50%, които решително превъзхождаха недоверието.

По традиция в България недоверието към институциите е по-високо от доверието. Редките изключения са около и след избори, при това – избори, в които са съсредоточени огромни очаквания, като тези през 2001 или 2009 г. С по-високо одобрение у нас се ползва власт, която идва с изцяло нови лица. Кабинетите, които се основават на компромиси коалиции, не започват с най-благоприятните нива на популярност.

Показателни в това отношение са и сегашните данни при различните електорати. Привържениците на ГЕРБ в огромното си мнозинство подкрепят сегашното правителство (само една десета от тях са на обратното мнение), докато при електоратите на Реформаторския блок и още повече на Патриотичния фронт личат по-чувствителни дялове на недоверие към кабинета, достигащи и до една трета и дори една втора от попитаните. Електоратът на АБВ пък е видимо лишен от ентусиазъм в отношението си към кабинета „Борисов 2“.

Тези данни показват цената на политическите компромиси – те винаги предизвикват и недоволство. Симптоматично в това отношение е мнението за парламента. През февруари 21% заявяват доверие в него, а 67% - недоверие. Останалите се затрудняват или се колебаят. Така, подкрепата за парламента остава всъщност много по-ниска от сумарната подкрепа за управляващите партии. И тук тенденцията в последните 100 дни е видимо положителна, но парламентът си остава една от най-нехаресваните институции.

Президентът остава със стабилни, но сравнително ниски, нива на подкрепа от около една трета от българите. Повече от 50% обаче нямат доверие в институцията. Все пак Плевнелиев е традиционно една от най-одобряваните личностив страната.

Като цяло в последните месеци се отбелязва слабо повишение на авторитета на институциите. Това се дължи най-вече на факта, че привържениците на основната партия сега декларират позитивни оценки – за разлика от преди. Тези оценки обаче все още показват известното облекчение, че е съставена формула, която да закрепи положението, а не са оценки за дейността в една или друга област. Тепърва предстои да се види дали и доколко този кабинет се справя добре в обществените очи и колко траен ще е ободряващият ефект на новата власт.   

Партиите и личностите: победителите напред 

Партиите във властта остават със стабилна подкрепа - с над 26% заявени електорални нагласи за ГЕРБ – от всички имащи право на глас, около 6% за Реформаторския блок, повече от 3% за Патриотичния фронт и близо 3% за АБВ. Тези партии биха попаднали в парламента, ако изборите се проведат сега. Заедно с тях биха били и БСП - с декларираните електорални нагласи на по-малко от 15% от българите, и ДПС – със заявена подкрепа от близо 7%.

Шанс да влезе в следващ парламент има и „Атака“ с близо 3% от всички имащи право на глас. Идните месеци могат да покажат дали действително има известно набъбване в подкрепата за тази партия, свързано с проруската й позиция или пък радикалната й опозиционна роля. Мобилизация на подкрепа може да се открие и при Реформаторския блок, но и тук е добре да се изчакат данните от идните месеци.   

При ДПС пък – обратно – като че ли е налице известно разколебаване в периферния електорат. Това се дължи на оставането в опозиция и загубата на конформистка подкрепа.

Данните, разбира се, не могат да се четат като прогноза за изборен резултат, а отразяват единствено тенденциите в декларативните нагласи. Например, на декларативно ниво ДПС винаги показва по-нисък резултат в сравнение с онзи, който може да мобилизира в реална изборна ситуация.

Явно е налице традиционният рефлекс на обществото да подкрепя победителите. Показват го и личните рейтинги на основните политически фигури. По правило недоверието и тук е по-високо, а и запознатостта с някои от новите министри е още нискаи постепенно ще расте. Но представителите на Реформаторския блок и Патриотичния фронт (Кънев, Кунева, Симеонов и др.) увеличават в последните няколко месеца положителните си оценки по-бързо, в сравнение отрицателните.

Ето някои от основните фигури: Кристалина Георгиева е с 55% доверие през февруари, Йорданка Фандъкова -  с 44%, а Росен Плевнелиев - с 34%. Ръстът при Петър Москов продължава и той вече се ползва с доверието на една трета от българите. На сходни нива са Бойко Борисов, Константин Пенчев, Лиляна Павлова, Томислав Дончев, Маргарита Попова, Ивайло Калфин и т.н.  

Класации в случая са неуместни, защото различните публични фигури имат съвсем различни задачи в зависимост от постовете си. А и с изключение на Кристалина Георгиева, Йорданка Фандъкова и донякъде Константин Пенчев, всички останали са всъщност с минусов рейтинг – когато се съпоставят положителните с отрицателните оценки.  

И по отношение на партиите, и по отношение на основните личности се запазва логиката на следизборния бонус за победителите. Положително влияние оказва и последният месец, който се характеризираше с намаляване на скандалите в управленската формула. 

По-благосклонни общи нагласи

В унисон с показателите за доверие във властта се движат и нагласите за общата посоката на развитие на страната. В последните месеци расте делът на оптимистите – към февруари те са 23%, а песимистите са 62%. И тук данните са много сходни с началната точка на кабинета „Орешарски“ – преди назначението на Делян Пеевски. Сегашните данни обаче са видимо по-добри в сравнение с края на кабинета „Орешарски“, когато песимистите достигаха и близо до 70%, а оптимистите оставаха трайно под 20%.  

Сравнително ниско остава желанието за нови избори – през януари, например, 15% смятаха, че на страната са необходими нови предсрочни парламентарни избори, а година преди това желанието за нови избори беше почти три пъти по-голямо.

Сравнително ниска е и готовността за участие в протести срещу правителството – в края на 2014 г. около една десета от респондентите заявяват, че биха участвали в протест срещу правителството. Година по-рано този дял беше двоен.

Тези индикатори демонстрират висока степен на умора от времената на протести и нестабилност, известно изтощаване на протестната енергия и преобладаващо желание за стабилност. Това прави общите нагласи към политическия процес по-благосклонни – на фона на последните две години на политическа криза.

Обезболяващ ефект и в очакванията за икономиката и личните финанси

         Масовите очаквания за икономиката и личните доходи обикновено са в съзвучие с политическата картина. 2014 г. беше свързана с постепенно повишаване на тревогата за икономиката, цените, личните финанси, безработицата – без да се достигат пикови стойности, негативните оценки и очаквания се движиха нагоре. Съставянето на правителството спря този ръст. И тук първите сто дни на новата власт подействаха обезболяващо.   

Към началото на февруари 41% очакват икономическото положение да се влоши в идната година, 31% очакват да остане същото, а 16% очакват то да се подобри.  

Колкото до личните финанси, 8% очакват материалното положение на семейството им да се подобри, 27% смятат, че то ще се влоши, а 50% - че ще остане същото. През есента на миналата година картината изглеждаше доста по-неприятно – с 36% очакващи влошаване.

Политическата картина влияе дори и на очакванията за цените – през февруари 58% очакват те да растат, но преди три месеца са били 72%. Дори по отношение на очакванията за безработица смените във властта изиграват роля на успокоение – вече 17% очакват безработицата да намалява – при не повече от 10% през лятото и есента.

И тук разсейването на тревогата е по-скоро бегло. Картината е по-благоприятна в сравнение с лятото, например, но като цяло остава в традиционното негативно русло. За отбелязване е обаче продължаващото постепенно възстановяване в доверието към банките. Вече 30% казват „да“ на въпрос за доверие в банковата система, а 50% - „не“. В края на лятото и началото на есента картината беше 20 на 60.

Страховете остават

Въпреки успокоението на повърхността, актуалните обществени страхове се отразяват ясно в данните. Близо две трети споделят опасността от терористична атака или пък от Ислямска държава. Също близо две трети споделят опасението, че страната може да се окаже без пари за пенсии. Забелязват се обичайните различия в отговорите сред партийните електорати.

Оптимистичното е, че също близо две трети намират, че в България има свобода на словото. При най-образованите обаче това убеждение далеч не се споделя със същата автоматичност, както при останалите.

Любопитно е сравнението в подозренията спрямо САЩ и Русия. По-големи са дяловете на онези, които са склонни да намират натиск от страна на САЩ – и тук две трети. Очевидно, сработват известни проруски сантименти, които трайно характеризират сериозна част от обществото ни. През 2014 г., например, доверието в Русия се движеше на нива от около две пети, а в САЩ – около една четвърт от българите  Явно става дума за траен инстинкт сред обществото ни.

През цялата 2014 г. обобщеният образ на Европейския съюз неизменно остана с много висок авторитет, особено в сравнение с българския политически процес – около 60% доверие. Очаквано, по-различно стояха нагласите спрямо НАТО – с около една трета доверие. Пактът не беше приеман еднозначно. Привържениците на БСП бяха резервирани. По-сдържани в оценките си бяха и другите основни електорати.

Общата оценка за работата на институциите в последната една година по отношение на бедствията и авариите остава ниска. През януари, например, дори преди поредните наводнения, 73% смятаха, че институциите не са се справили добре в годината на бедствия, а 15% ляха на противоположното мнение. Останалите се затрудняваха да отговорят. Това се дължи и на обективните обстоятелства, и на известен скептицизъм по инерция, който характеризира общественото мнение.

Регистрираните обществени нагласи свидетелстват за наличие на сериозни обществени тревоги, които засега са „под повърхността“. Те очертават сложна ситуация за настоящото управление, което ще е принудено да крепи усещането за стабилност в обстановката на традиционно ниско доверие към институции и политици, засилено международно напрежение и нелека икономическа ситуация.     

 

          

Slide1   Slide2   Slide3

Slide4   Slide5   Slide6

Slide7   Slide8   Slide9

Slide10   Slide11   Slide12

Slide13   Slide14   Slide15

Slide16   Slide17   Slide18

Slide19   Slide21   Slide22 

 Slide23   Slide24  Slide25      

Slide26   Slide27   Slide28