Български (България)English (United Kingdom)
Начало Публикации 2014 Политически и икономически индекс - април 2014 г.
Публикации

Политически и икономически индекс - април 2014 г.
Сряда, 09 Април 2014 13:23

Slide12

По-малко от два месеца преди европейските избори електоралните нагласи към ГЕРБ и БСП продължават да са на сходни нива при по-добри изгледи за ГЕРБ. Това сочи новото издание на Политическия и икономически индекс на „Галъп интернешънъл” – ежемесечно проучване на общественото мнение, което се провежда редовно от 1992 г. насам и е независимо от външно финансиране.

               Поредното изследване е проведено между 28 март и 3 април чрез пряко стандартизирано интервю по домовете сред 1013 пълнолетни  граждани в цялата страна.

ДПС по традиция остава стабилно на нива над 6%. Сред новите формации „България без цензура” запазва най-реални шансове за присъствие в Европейския парламент с над 5% заявени електорални нагласи. АБВ остава с дялове над 3%, а Реформаторският блок отбелязва спад до нива близо до 2% и това поставя под съмнение възможността на двете формации да преминат бариерата на предстоящите евроизбори.

 

Битката при националистите продължава да е оспорвана, като засега не се потвърждава хипотезата, че проруската позиция предизвиква видим ръст при електоралния потенциал на „Атака”. НФСБ и „Атака” са на сходни позиции над 2% и ще им е необходима сериозна мобилизация , ако искат да имат евродепутат.

 

Резултатите са от нарочен въпрос за предстоящите избори за Европейски парламент с изредени партии и коалиции в т.нар. шоукарта. Данните в този въпрос не могат да се считат за прогноза за изборния резултат, те отразяват единствено декларативни нагласи.

 

Такъв тип въпрос „Галъп интернешънъл” задава обикновено в предизборна ситуация. Освен него, агенцията ползва и традиционния си открит въпрос „Ако изборите за Народно събрание се проведат сега...”. Отговорите в него потвърждават тенденциите от въпроса за европейските избори.  

 

Очакваната избирателна активност е 2,6 – 2,8 милиона души – въпреки, че по традиция обявяващите, че ще гласуват, са с по-големи дялове. По-точни прогнози за разпределението на местата в европарламента обаче са възможни в следващ етап.

 

Данните за доверие в основните институции се колебаят в обичайните си за последните месеци нива от около 25% за правителството и около 30% за президента. Няма съществена динамика и в доверието към основни публични фигури.

 

Подобни нива на доверие в правителството в последните години са регистрирани в части от мандатите на Борисов и на Тройната коалиция. Сходни са били данните във втората половина от мандата на Борисов, а последните две години от управлението на Тройната коалиция, например, са при доверие на по-ниски нива.  

 

Подобни данни за доверие в президента обаче са регистрирани за последно в края на мандата на президента Желев през 1996 г.

 

Парламентът пък през този месец е „слязъл” до 12% доверие – обичайно ниска стойност за тази институция.

 

Оптимистични нагласи в началото на април споделят в 18% от случаите – в традиционния въпрос на „Галъп интернешънъл” „Накъде върви България”.  

 

17% твърдят, че биха участвали в протест срещу правителството на Пламен Орешарски, което е сравнително висока заявена готовност. В същото време близо 60% не искат Борисов отново да е министър-председател. 35% смятат, че са необходими предсрочни избори, но 44% са на обратното мнение.

            „Галъп интернешънъл” отново зададе блок въпроси, свързани с кризата с Украйна. 49% не подкрепят санкции срещу Русия, а 21% са на противоположното мнение. На този фон контрастират привържениците на дясноцентристки партии, при които мненията са на практика поделени между опциите „за” и „против”.

Мнозинство от 56% не очаква кризата в Украйна да прерасне във военен конфликт.

            Няма еднозначна картина в отговорите на въпроса за одобрение на присъединяването на Крим към Русия. Все пак одобрението преобладава над неодобрението, а картината при привържениците на различните партии е различна – при ГЕРБ най-чувствителен е делът на по-скоро негативните оценки, при БСП – на позитивни, при ДПС преобладава колебание и т.н.

Подобни са отговорите на въпроса за одобряваната политическа ориентация за Украйна – мненията са на практика симетрично поделени между тези, които подкрепят сближаване на Украйна с Русия и тези, които подкрепят сближаването и с ЕС. При електоратите на двете основни партии структурата на мненията е огледална.

Общественото съзнание по тези въпроси още е объркано, но като цяло проличават традиционните разделителни линии и тяхното партийно отражение. 

 

 

Slide1   2NEW   3NEW

Slide4   Slide5   Slide6

Slide7   Slide8   Slide9

Slide10   Slide11   Slide13

Slide14   Slide15   Slide16

Slide17   Slide18   Slide19

Slide20   Slide21   Slide22

 

Iziskvane