Над две трети от пълнолетните българи са на мнение, че здравеопазването в страната върви към по-лошо в последните няколко години. Данните са от последното национално-представително проучване на „Галъп Интернешънъл” проведено в началото на месец октомври по поръчка на вестник „Класа”.
Оценките за състоянието и развитието на здравната система остават без значителни промени в сравнение с оценките измерени през 2008 г. 68% от запитаните смятат, че нещата в здравната ни система стават все по-лоши в последната година. Положителните оценки (делът българи забелязали подобрение) са едва 5% от общественото мнение. Малко под една четвърт от населението пък споделят, че не забелязват каквито и да е тенденции в образованието – нито се подобрява, нито се влошава.
Най-критични към здравната система са българите над 55-годишна възраст и жителите на селата и малките градове.
Злоупотребите и корупцията сред работещите в системата на здравеопазването са най-сериозният проблем на здравната ни система, смятат над половината (52%) от пълнолетните българи. Регистрираме значително по-висок процент споменавания за злоупотреби и корупция в здравеопазването сред жителите на малките градове.
В допълнение към това идва и преценката на 40% от българите, които споделят, че според тях качеството на лечението на лечението като цяло е ниско. Най-много недоволни от качеството на лечението отчитаме сред българите на възраст 26-40 години и жителите на селата.
Немалък процент от българите са на мнение, че основният проблем на здравната система у нас са нереално високите според тях цени на лекарствата. Тази нагласа е споделена от 43% от запитаните, значително по-високо сред населението над 55-годишна възраст.
На директния въпрос за това дали здравеопазването ни се нуждае от повече пари, за да се развива в правилната посока българите отговарят отрицателно. Очевидно липсата на средства не е сред основните проблеми на здравеопазването у нас – 58% от запитаните споделят, че според тях здравната ни система трябва да бъде цялостно реформирана, за да работи по-добре и по-ефективно, дори и без увеличаване на средствата за здраве. Само 26% от пълнолетното население на страната смятат, че отделянето на повече пари за здраве от държавния бюджет ще увеличат качеството на лечение и ефективността на здравеопазването като цяло. С течение на времето, тази тенденция се засилва – делът на мненията, че здравеопазването ни не се нуждае от повече пари, а от цялостна реформа е в постоянна възходяща тенденция от 2007 година насам.
Изследването е проведено през първите десет дни на октомври, национално-представително е и обхваща 1004 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп Интернешънъл” в България от 1992 година.