Мила Григорова
Над един от трима българи оценява качеството на хранителните продукти на родния пазар като добро, много добро или отлично. Това сочат данните от сравнителното национално-представително социологическо проучване на „Галъп Интернешънъл” по темата хранителни продукти проведено по поръчка на вестник „Класа”.
В последните години бяха въведени редица мерки за контрол върху хранителните продукти – стандарти за производството на месни и млечни продукти, нови правила за етикетирането на стоките и подредбата им в магазините и други.
Във връзка с тези промени регистрираме ръст на доверието на потребителите в качеството на предлаганите хранителни продукти.
През 2010 година около 13% от българските граждани поставяха оценка добър или много добър на качеството на хранителните продукти на българския пазар. Оценки отличен на практика липсваха. Всъщност над половината от пълнолетните българи смятаха качеството на хранителните продукти по магазините за лошо.
Само две години по-късно оценките на населението значително се различават. Делът на критичните оценки е над два пъти по-нисък, отколкото през 2010 година – днес 22% оценяват качеството на храните като лошо.
Над двойно се е покачил делът на българите поставящи оценка „добро качество” – от 12% на 26% днес. Така общо над една трета от запитаните са доволни от хранителните продукти – общо 34% поставят оценки добър, много добър и отличен.
Що се отнася до качеството на продуктите, произведени по въведените в последните години стандарти от типа „Стара планина” и БДС, 40% от населението смята, че продуктите произведени по такъв стандарт са с високо качество.
Над 40% от анкетираните пък са съгласни с мнението, че наличието на етикет за стандарт е гаранция за качеството и съдържанието на продукта.
Въпреки повишаването на доверието към хранителните продукти и положителното отношение към продуктите, произведени по стандарт, не липсват и съмнения за коректността на информацията върху етикетите. 7% от българите участвали в проучването са на мнение, че продуктите произведени по стандарт са с лошо качество, малко под една трета пък не могат да дадат оценка за качеството им,
Над една четвърт от българите не са съгласни с тезата, че стандартът е гаранция за качество и съставки, а 38% смятат, че единствената разлика между продуктите по стандарт и останалите продукти е по-високата цена на първите и че въвеждането на стандартите е оправдание за покачването на цените на стоките.
Изследването е проведено през първите дни на месец май, национално представително е и обхваща 1000 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.