Мила Григорова
22% от заетите българи заявяват, че в последните 2-3 месеца във фирмата/ учреждението, в което работят е имало съкращения на персонал. Данните са от национално-представително проучване по темата „Последиците от кризата върху работещите и фирмите”, проведено по поръчка на вестник „Класа”.
Данните сочат ръст в дела на работещите българи, в чиито местоработи е имало съкращения на персонал в сравнение с предишното издание на изследването от 2009 г. Преди 3 години делът на българите, които съобщаваха за съкращаване на щатове на работните си места беше с около 5 процентни пункта по-нисък от тазгодишния.
Най-много свидетели на намаляване на работните места във фирмите, в които работят откриваме сред работещите в частни фирми, сред живеещите в малките и областните градове, както и сред българите със средно и по-ниско образование.
Забавянето при изплащането на заплатите е друг вид негативна последица от кризата върху фирмите. 16% от работещите българи споделят, че в последните 2-3 месеца са изпитали неудобството да не си получат заплатите навреме. Най-висок е делът на потърпевшите от забавянето на заплащанията в частните фирми, в областните градове, както и сред заетите с основно и по-ниско образование.
Около една десета от българите (13%, без значителна промяна спрямо данните от 2009 г.) заявяват, че в последните няколко месеца работодателят им е прибегнал до намаляване на заплатите с цел справяне с трудната икономическа ситуация. Работещите със средно образование са най-потърпевшите от намаляване на трудовите възнаграждения – 17% от тях са с по-ниски заплати поради кризата.
В принудителен неплатен отпуск в последните месеци са излезли около десет процента от работещите у нас – предимно работещите в частния сектор, работещите над 55-годишна възраст, както и заетите с по-ниски възнаграждения – тези с личен месечен доход под 250 лв.
Въпреки по-високия дял от българите, които са преживяли съкращения на работните си места в сравнение с началото на кризата (2009 г.), голяма част от работещите се надяват най-тежката ситуация на работните им места вече да е в миналото. 11% от заетите заявяват, че очакват съкращения във фирмите, в които работят в близко бъдеще. Този процент е значително по-нисък от опасенията от закриване на работни места, регистрирани преди 3 години. През 2009 г. делът на притесняващите се от предстоящи съкращения беше двойно по-висок от днешния – 21%.
Делът на притесняващите се от разпускане в принудителен неплатен отпуск днес също е значително по-нисък от измереното през 2009 г. – 6% спрямо 14% преди 3 години.
Малко под една десета от заетите също така споделят опасения от забавяне на заплащанията или от частично (непълно) изплащане на заплатите.
Изследването е проведено през първите дни на месец август, национално представително е и обхваща 1008 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл“ в България от 1992 година.