Първан Симеонов
Всеки втори българин се опасява, че кризисната ситуация в Гърция може да засегне и България. Почти толкова са обаче и онези, които подкрепят протестите на гърците срещу „затягането на коланите“.
Това показват резултатите от специалното национално представително изследване на „Галъп интернешънъл“, посветено на ситуацията около изборите в южната ни съседка. Проучването е проведено сред 1006-има пълнолетни българи в първата седмица на юни.
На въпроса „Вие лично опасявате ли се, че кризата в Гърция може да засегне и България“, 49% отговарят с „по-скоро да“, а 29% – с „по-скоро не“. 22% се затрудняват да отговорят.
Страховете са пораснали спрямо миналата година. През юли 2011 г. отговорите на този въпрос са били поделени поравно. 34% от запитаните са споделяли опасението от пренасяне на гръцката криза у нас, 32% са били на противоположното мнение.
За повишаването на страховете днес роля играе и специфичният момент на несигурност около парламентарните избори в Гърция и тревожните медийни сигнали.
Опасенията от гръцки вариант изглеждат най-сериозни сред възрастовата група над 55 години, както и сред живеещите в селата и хората с по-ниски доходи. Очевидно най-притеснени са социално най-уязвимите. На този фон като най-сериозни оптимисти се очертават привържениците на ГЕРБ.
Запитани кога ще свърши финансовата и икономическата криза в Европа, 45% от кореспондентите избират отговора „след повече от 2-3 години“. По-смели в предположенията си са 17%, които се надяват краят на кризисната ситуация да е по-рано. Повече от една трета обаче признават, че не могат да преценят.
А има и 3%, които виждат излизането от кризата до края на настоящата година. Подобна е била картината и в началото на тази година. На същия въпрос през януари оптимистите за скорошен изход от кризата са били малко повече в сравнение с днес – 22% са посочили опцията „до 2-3 години“.
В същото време 44 на сто от попитаните подкрепят протестите срещу орязването на разходи и съкращенията в бюджета в южната ни съседка. 29% пък не подкрепят протестите на гърците.
Закономерно мненията са поделени и объркани по въпроса „Очаквате ли да се наложи Гърция да излезе от Еврозоната (да се откаже от еврото и да се върне към драхмата)?“. Подобна е картината и ако въпросът се зададе по отношение на съдбата на еврото в континентален мащаб. Очевидно сложната финансова проблематика не дава възможност за пораждане на ясни обществени реакции.
Тревогата и предпазните мерки обаче са налице. Изследване на Галъп Интернешънъл по темата в началото на годината показа, че всеки втори у нас вече е ограничил разходите си за храна заради кризата.