Марчела Абрашева
Съдебната система се нуждае от реални реформи на висшите си органи, смята мнозинството от българите. Това сочат данните от национално представително социологическо проучване на „Галъп интернешънъл“, проведено през март.
По всичко изглежда, че съдебната система остава сред сферите, в които ще има реформи. Част от промените са неизбежни, както се казва, по обективни причини. Сегашният Висш съдебен съвет (ВСС) приключва мандата си през септември и трябва да бъде избран нов. От друга страна, Европа излъчва критични оценки засега действащите процедури по избора на висшите магистрати и за ефективността на работата им.
Къде е общественото мнение във всичко това? От една страна, законите и правилата, уреждащи работата на системата, са достатъчно специализирана материя, а от друга – за разлика от цените на лекарства, яйца, газ, парно, ток и бензин промените в съдебната система трудно могат непосредствено да се видят и пипнат в ежедневието. Резултатите от проучването сочат обаче, че реформите в съдебната система далече не са въпрос само на правозащитниците, Европейската комисия, правосъдното министерство, МВР, естествено, пряко засегнатите -съдии, прокурори.
Преди всичко 71% от гражданите са на мнение, че реформи трябва да има и те трябва да започнат тъкмо от Висшия съдебен съвет. И осведомените, и неосведомените каква точно е ролята на Висшия съдебен съвет в управлението на системата смятат, че без промени по върховете няма как да се подобри работата на съда.
По-нататък въпреки ниския рейтинг на системата като цяло 57% от запитаните българи смятат, че в страната има достатъчно съдии и прокурори, които искат да реформират системата отвътре.
Подкрепа биха имали реформи, които позволяват висшите магистрати да се предлагат и избират най-вече от долу на горе – от самите съдии и прокурори, вместо, както се казва, чрез решения отвън или от горе на долу в системата.
Най-много – 26% от анкетираните – подкрепят идеята предимно самите съдии/прокурори да издигат по ясни правила кандидати за висшите съдебни органи, а не парламентът, изпълнителната власт или самият ВСС. Тези мнения не могат да бъдат, разбира се, преки процедурни предписания, но са ясна индикация кое изглежда по-приемливо за обществото: предимно работещите в системата да издигат и избират тези, които ще ги управляват, за да ги държат отговорни и сменяеми, или това да вършат политиците.
Мненията за ролята и поведението на управляващите в реформите са раздвоени. За 41% от анкетираните управляващите оказват неправомерен политически натиск върху съдиите; за 49% съдебната система, макар и независима по конституция, се управлява най-вече от изпълнителната власт в лицето на Министерството на правосъдието. Как са разпределени правомощията на парламента, министерството и вътрешните за съдебната система висши органи – обикновеният гражданин не знае точно. В очите на обществото обаче управляващите са в крайна сметка отговорни за това, което ще се случи със съдебната реформа оттук нататък.