Мила Григорова
Общественото мнение не е оптимистично настроено за скорошното ни излизане от икономическата криза, въпреки очакванията на управляващите за стопански ръст догодина, заложени в току-що гласувания от парламента държавен бюджет за 2011. Данните са от последното национално-представително проучване на „Галъп Интернешънъл”, проведено по поръчка на вестник „Класа”.
Очакванията както за икономиката като цяло, така и за личното и семейно материално положение през следващите 12 месеца остават песимистични. Индексът на оценките за личните доходи през идущата година – изразяващ съотношението между опасения за спад и надежди за нарастване – остава отрицателен и през ноември, подобно на предходните месеци.
Същевременно оценките за резултатите от ефективността на правителството, което действително е поставено в нелеката ситуация да се справя с икономическите проблеми на страната, остават също повече отрицателни. Според данните от правителствения индекс, който представлява разликата между позитивни и негативни оценки за начина, по който кабинетът се справя в различните сфери на управлението на страната, българите виждат плюсове главно в три направления : отношения с ЕС, отношения с Русия и борбата с престъпността. По въпроса за борбата с корупцията положителните оценки са в тенденция на спад: +9% през ноември спрямо +18% за септември, тоест почти двойно снижение. Въпреки че рейтингът на правителството по темата «борба с корупцията» остава положителен като цяло.
По всички останали показатели – данъци, образование, цени, доходи, здравеопазване и т.н негативните оценки преобладават решително, като при здравеопазването и образованието те са в тенденция на по-нататъшно влошаване.
Като цяло, всеки пети гражданин на страната смята, че правителството се справя все пак по-добре от предишното управление като цяло. Не виждат подобрение в сравнение с предишното правителство 37%, а според 30% управлението се справя по-зле.
Изследването е проведено през първите дни на месец ноември, национално представително е и обхваща 1009 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година