У нас обаче главно физическото насилие се счита за проблем
Мила Григорова
11% от българите заявяват, че в техния семеен и приятелски кръг има жена, жертва на домашно насилие. Данните са от скорошно издание на проучването «Евробарометър» проведено в 27-те страни членки на Европейския съюз по поръчка на Европейската комисия.
В прибалтийските държави (Литва, Естония и Латвия) най-голяма част от населението декларира, че познава поне една жена, жертва на домашно насилие. В челото на класацията се нареждат и Швеция, Финландия и Обединеното Кралство, където около 40% от запитаните отговарят утвърдтително на въпроса.
Процентът на хората, които твърдят, че познават жертви на домашно насилие у нас е над два пъти по-нисък от средното за Европа, което е 25%. Същото е положението и с познаването не само на жертвата, но и, така да се каже, на насилника – 10% от българите смятат, че лично познават човек, който е извършвал домашно насилие над жени, при над два пъти съответен процент в Европа.
Страната ни въобще е на последно място в Европа по процент от населението, което познава жени жертви на домашно насилие или хора, които са упражнявали такова. За съжаление това съвсем не означава , че у нас то е много по-ниско. Просто българските представи за домашно насилие, от една страна, и готовността да се признае истината при задаване на такъв въпрос от социолозите, от друга, значително се различават от тези в ЕС.
Данните на Евробарометър илюстрират доста добре разликите в представите. Ако според мнозинството от европейците домашното насилие представлява всякаква форма на физическо, сексуално, психологическо насилие, ограничаване на личната свобода и заплахи за насилие, то в България под домашно насилие сме свикнали да приемаме основно физическия тормоз – простичко казано, бой и секс насила. Близо 70% от европейците са на мнение, че ограничаването на личната свобода на жените е много сериозен вид домашно насилие, докато процентът в България е значително по-нисък – 53%. Подобно е положението с възприемането на заплахите за насилие. Две трети от европейците са на мнение, че те са сериозна форма на домашно насилие. На същото мнение са едва 52% от сънародниците ни. Явно, половината от анкетираните пълнолетни граждани на България са склонни да смятат, че крясъците и обидите в къщи не са насилие, щом не се стига до шамари. Разбира се, по-високата нетърпимост към всякакви форми на домашно насилие в ЕС е резултат на по-дълго присъствие на темата в медиите и обществените дебати. Ние едва прохождаме по темата. Да се надяваме, че изграждането на по-висока обществена чувствителност към домашното насилие в България ще позволи на хората да говорят и по-открито по темата : втората причина за ниските резултати у нас е и неудобството да се признае , че проблемът съществува , понякога в най-близкия ни семеен или приятелски кръг.
„Евробарометър” е редовно социологическо изследване, провеждано от Галъп Интернешънъл в страните от Европейския съюз и други европейски държави по поръчка на Европейската комисия. „Евробарометър” се провежда от 1973 година. Извадката във всяка от изследваните държави е национално-представителна – средно по около 1000 човека на държава. Максималната статистическа грешка при 50-процентови дялове е ±3 %. За България изследването се провежда от Галъп Интернешънъл.