Всеки десети у нас твърди, че познава жена, жертва на домашно насилие

У нас обаче главно физическото насилие се счита за проблем

Мила Григорова

11% от българите заявяват, че в техния семеен и приятелски кръг има жена, жертва на домашно насилие. Данните са от скорошно издание на проучването «Евробарометър» проведено в 27-те страни членки на Европейския съюз по поръчка на Европейската комисия.

В прибалтийските държави (Литва, Естония и Латвия) най-голяма част от населението декларира, че познава поне една жена, жертва на домашно насилие. В челото на класацията се нареждат и Швеция, Финландия и Обединеното Кралство, където около 40% от запитаните отговарят утвърдтително на въпроса.

Процентът на хората, които твърдят, че познават жертви на домашно насилие у нас е над два пъти по-нисък от средното за Европа, което е 25%. Същото е положението и с познаването не само на жертвата, но и, така да се каже, на насилника – 10% от българите смятат, че лично познават човек, който е извършвал домашно насилие над жени, при над два пъти съответен процент в Европа.

Страната ни въобще е на последно място в Европа по процент от населението, което познава жени жертви на домашно насилие или хора, които са упражнявали такова. За съжаление това съвсем не означава , че у нас то е много по-ниско. Просто българските представи за домашно насилие, от една страна, и готовността да се признае истината при задаване на такъв въпрос от социолозите, от друга, значително се различават от тези в ЕС.

Данните на Евробарометър илюстрират доста добре разликите в представите. Ако според мнозинството от европейците домашното насилие представлява всякаква форма на физическо, сексуално, психологическо насилие, ограничаване на личната свобода и заплахи за насилие, то в България под домашно насилие сме свикнали да приемаме основно физическия тормоз – простичко казано, бой и секс насила. Близо 70% от европейците са на мнение, че ограничаването на личната свобода на жените е много сериозен вид домашно насилие, докато процентът в България е значително по-нисък – 53%. Подобно е положението с възприемането на заплахите за насилие. Две трети от европейците са на мнение, че те са сериозна форма на домашно насилие. На същото мнение са едва 52% от сънародниците ни. Явно, половината от анкетираните пълнолетни граждани на България са склонни да смятат, че крясъците и обидите в къщи не са насилие, щом не се стига до шамари. Разбира се, по-високата нетърпимост към всякакви форми на домашно насилие в ЕС е резултат на по-дълго присъствие на темата в медиите и обществените дебати. Ние едва прохождаме по темата. Да се надяваме, че изграждането на по-висока обществена чувствителност към домашното насилие в България ще позволи на хората да говорят и по-открито по темата : втората причина за ниските резултати у нас е и неудобството да се признае , че проблемът съществува , понякога в най-близкия ни семеен или приятелски кръг.


„Евробарометър” е редовно социологическо изследване, провеждано от Галъп Интернешънъл в страните от Европейския съюз и други европейски държави по поръчка на Европейската комисия. „Евробарометър” се провежда от 1973 година. Извадката във всяка от изследваните държави е национално-представителна – средно по около 1000 човека на държава. Максималната статистическа грешка при 50-процентови дялове е ±3 %. За България изследването се провежда от Галъп Интернешънъл.

Disclaimer:

Gallup International Association or its members are not related to Gallup Inc., headquartered in Washington D.C which is no longer a member of Gallup International Association.

Gallup International Association does not accept responsibility for opinion polling other than its own. We require that our surveys be credited fully as Gallup International (not Gallup or Gallup Poll). For further details see website: http://www.gallup-international.com/.