Мила Григорова
Почти половината от родителите на деца под 18-годишна възраст смятат, че в днешни дни децата могат да излизат навън без родител след влизане в пубертета. Данните са от специално национално-представително проучване проведено от „Галъп Интернешънъл” по поръчка на вестник „Класа”.
Безспорно е, че в днешни дни по улиците на страната ни дебнат доста повече опасности за децата (и не само), отколкото преди 20 години, да кажем. Донякъде заради това, а и заради бума на компютрите и интернет, групичките деца, играещи по улиците и междублоковите пространства днес са рядка гледка, особено в големите градове.
Една пета от възрастните вече българи заявяват, че те самите са излизали да играят с приятели навън, когато са били на възраст до 8 години. Днес, едва 14% (с 10 пункта по-малко) от анкетираните са на мнение, че децата в тази възрастова група (до 8 години) могат да излизат да играят с приятели навън.
42% от родителите у нас заявяват, че пускат/ биха пускали децата си навън без тяхно присъствие чак след като детето навърши 14-годишна възраст. За сравнение, едва 30% от анкетираните имат спомен да са ги пускали навън чак в пубертета – мнозинството са играли навън с други деца по-рано.
Средната възраст, в която децата днес получават свобода да играят сами навън е почти 13 години. За сравнение, средната възраст, при която възрастните вече българи са излизали без родителски надзор навън е 11 години.
Една от новите мерки, чрез която родителите да могат да контролират и следят за безопасността на децата си, за която се заговори напоследък, са допълнителни услуги и устройства прикрепвани към мобилния телефон на детето, чрез които родителят може да знае къде е наследникът му по всяко време. Мнозинството от българите, и особено от родителите на все още непълнолетни деца се отнасят положително към това технологичното нововъведение. Скептични са само 7% от анкетираните пълнолетни българи и 6% от родителите.
Родителският контрол върху местоположението на децата чрез мобилния телефон се смята за най-подходящ когато става въпрос за деца между 7 и 10-годишна възраст, т.е. в началните класове на училището – когато детето свиква да ходи на училище само и прави първи стъпки в самостоятелността си. Поддръжници на проследяването на местоположението на децата между 7-10 години са около 60% от анкетираните българи. С нарастването на възрастта на децата обаче намаляват и оценките, че е правилно родителите да следят децата си технологично. Едва 14% от населението смята за редно родители да следят тинейджъри между 16 и 18 години.
В този смисъл можем да съдим, че новата възможност за контрол върху децата се отнася главно до опасности външни за децата (нападения, отвличания и други престъпления), а не до такива, които възпитанието и родителското доверие могат да предотвратят – употреба на алкохол и наркотици, посещения по дискотеки и т.н. ChildrensFreedom_01.04.2011.ppt
Изследването е проведено през първите дни на месец март, национално представително е и обхваща 1005 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година