Мила Григорова
Огромното мнозинство от българите свързват Великден по-скоро с празничните трапези, отколкото с религиозните ритуали и вярвания. Това показват данните от специално национално-представително проучване проведено от „Галъп Интернешънъл” по поръчка на вестник „Класа”.
Редовните предколедни проучвания на „Галъп Интернешънъл” показват силната привързаност на българите към отбелязването на коледните и новогодишни празници на трапеза със семейството и приятели. Данните от най-новото, предвеликденско проучване показват, че българите практикуват подобен начин на празнуване и по време на другия голям християнски празник – Великден.
Като цяло, огромното мнозинство от населението ни отбелязва Великден. В числото на празнуващите един от най-големите християнски празници влизат и малко по 40% от българските граждани с турски произход. Делът на българите, които по никакъв начин не отбелязват празника е 8%.
Въпреки че Великден е религиозен празник, най-масово разпространените сред българите ритуали не са пряко свързани с християнството, а по-скоро с кулинарното изкуство и събирането „на маса”.
Най-широко разпространеният сред българите обичай, свързан с Възкресение е боядисването на великденски яйца. Близо 90% от населението на страната заявява, че семейството им прави разноцветни яйца за празника.
Две трети от анкетираните българи свързват Великден основно с празничната трапеза, около която се събира семейството. За около 40% от пълнолетните българи Великден навява асоциации за козунаци и ястия с агнешно месо. И все пак, желанията за пищна и вкусна великденска трапеза изглежда не са в резултат от спазването на строгите Велики пости, които би трябвало да продължат в последните 40 дни преди Възкресение. Едва 5% от българите над 18-годишна възраст заявяват, че постят в дните отредени за това.
Що се отнася до пряко религиозните великденски обичаи, по-малко от половината българи (49%) заявяват, че в навечерието на Възкресение ходят на черква. Сред най-редовните в спазването на този обичай са най-младите – 57% от българите между 18-25 годишна-възраст посещават храм в нощта на Великден. В групата на редовните за Великден посетители на църквата попадат и жителите на столицата, висшистите и високостатусните. Една четвърт от пълнолетното население на страната спазва обичая в нощта на Възкресение вярващите да обикалят три пъти сградата на черквата. И в този обичай най-активни са най-младите българи.
За oколо една пета от анкетираните, почивните дни около Великден са добра възможност да пътуват извън населеното си място, за да посетят близки и приятели в други градове или пък просто да отидат на село. Цяла една трета от населението на столицата се изнася извън града за празниците. 3% от населението на страната пък използва почивните дни, за да пътува на платена почивка – на екскурзия, хотел.
Най-много екскурзианти за Великден откриваме сред високостатусните българи и сред столичаните – над една трета от хората с висок материален стандарт и 13% от софиянците пътуват на почивка в хотел или курорт в дните по Великден. Easter_15.04.2011.ppt
Изследването е проведено през първите дни на месец март, национално представително е и обхваща 1005 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година