През август позициите в обществото остават противопоставени по важните теми от последните седмици и тревожността продължава да бъде висока, но не се наблюдават съществени разлики спрямо предходния месец. Това показват данните от редовното ежемесечно изследване на „Галъп интернешънъл”, известно като Политически и икономически индекс. Данните са в традиционно лятно затишие – почти повтарят картината от юли и потвърждават хипотезите от проведения преди три седмици експресен телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл”. Към настоящия момент не се вижда и особена политическа алтернатива.
Изследването е проведено сред 1013 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете между 1 и 8 август. То няма как да улови възможните ефекти на последните събития като обсъждането на президентското вето върху актуализацията на бюджета и т.н.
И през този месец се потвърждава видимата поляризация в мненията между привържениците на ГЕРБ и на БСП, както и между тези в по-малките и в по-големите населени места. Симптоматични са разликите по възраст, образование, доход и т.н., които се откриваха и през месец юли.
По наложилите се напоследък въпроси от типа „за или против” общественото мнение изглежда е заело прословутата схема 4 – 4 – 2: около 40 на сто най-общо симпатизират на протеста, други 40 – не, а двайсетина се колебаят.
Разделена почти поравно е картината в отговорите на въпроса дали правителството на Пламен Орешарски трябва да подаде оставка. През август 40% казват да, а 38 – не. 44% подкрепят протестите срещу правителството на Орешарски, а 42% не ги подкрепят. За продължаване на протестите се обявяват 40 на сто, а 41 на сто са против.
8% твърдят, че вече са участвали в протест срещу правителството, а 30% заявяват, че биха участвали. Подобни числа свидетелстват за сравнително висок протестен потенциал.
Помолени да изберат конкретни опции за това кога да са новите избори, респондентите очертават с отговорите си следната картина: за избори веднага са 15 на сто, а 17 на сто се спират на опцията „до 6 месеца”. 19% са за избори заедно с европейските през май догодина, 5% предпочитат избори до една година, 23% избират отговора „след 4 години (след изтичане на редовния мандат)”, а една пета не могат да преценят.
Обществото явно продължава да бъде объркано и разделено по този въпрос. В същото време все по-трайно се настанява нагласата за избори преди края на 4-годишния мандат.
Практически непроменена спрямо юли остава картината на заявените електорални нагласи, която сочи почти изравнени сили на основните две партии. Без да е прогноза за изборен резултат, картината говори за мобилизиран електорат на БСП. Това води и до известната преднина от 4 пункта пред ГЕРБ, който изпадна в деликатна опозиционна роля, напускания на партийни фигури и т.н. Измерените по този начин нагласи, разбира се, са декларативни и не носят характера на прогноза за изборите.
През този месец «Галъп интернешънъл» повтори социологическия експеримент по отношение на Реформаторския блок с въпроса: «ДСБ, Движение България на гражданите, Зелените, Партията на Касим Дал, личности като Мартин Димитров и други започнаха общи политически действия под името Реформаторски блок. Ако този блок се яви заедно на избори, бихте ли гласували за него?» 7% от запитаните заявяват, че биха гласували. Разбира се, картината е хипотетична, но тя сочи добър потенциал за новото обединение. Отговорите няма как да отчитат присъединяването на СДС и БЗНС към блока, което се случи след края на теренната работа по изследването.
Няма съществени размествания и в нивата на доверие към основните публични личности. Известен спад в доверието се отчита към президентската интституция. Процесът е закономерен – всяко пряко включване на президент в текущия политически дебат в последните години е било свързано с изгубване на част от подкрепата. 45% от запитаните, например, са на мнение, че президентът Плевнелиев не действа безпристрастно срещу 30% на противоположното мнение. Данните от идните месеци ще покажат дали става дума за трайна тенденция в мненията.
Отвъд политиците и рейтингите, хората продължават да виждат основните проблеми на страната в бедността, безработицата и корупцията. В своеобразната класация, която „Галъп интернешънъл” се опита да направи, следват липсата на правов ред, олигарсите, престъпността, здравеопазването и т.н. Високи остават тревогата и песимизмът за личните финанси и за икономическото положение на България.
Редовното изследване на „Галъп интернешънъл” е проведено от 1 до 8 август 2013 г., представително е за пълнолетното население на страната и обхваща 1013 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Известно е като ежемесечен Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл”® Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 г. насам.
