Вече четири поредни месеца се възпроизвежда сходна картина на обществените настроения. Изследването на „Галъп интернешънъл” през септември позволи хипотезата за стабилизация в общественото съзнание след сериозната динамика в месеците около и след изборите и последвалите скандали. Данните от октомври потвърждават това. Изкристализирането и проясняването на структурата на нагласите, обаче, не отменя и немалката степен на тревога в обществото. Протестният потенциал остава висок. Затова и предстоящият зимен сезон се очертава като важен тест за участниците в политическия процес.
Последното изследване „Галъп интернешънъл” е проведено между 3 и 10 октомври чрез пряко стандартизирано интервю по домовете сред 1013 пълнолетни българи в цялата страна. Изследването е известно като Политически и икономически индекс.
Почти без промяна в последните месеци остават общите нива на песимизъм и оптимизъм в традиционния въпрос на „Галъп интеренешънъл” накъде върви страната. Песимизмът по традиция преобладава, а нивата от близо 70% негативни очаквания са постоянни от началото на политическата криза през февруари до днес – със закономерното изключение около изборите.
И през месец октомври продължават ясно да личат позициите „за” и „против” правителството на Пламен Орешарски. 41% от българите искат оставка на кабинета. Също толкова подкрепят и протестите срещу него. Контрапротестите пък се ползват с одобрението на 27% от респондентите. 38% смятат, че протестите срещу правителството трябва да продължат. 22% твърдят, че биха взели лично участие в тях – това означава, условно, повече от милион българи. На фона на данните по тези въпроси от предишните месеци октомври потвърждава постепенно успокояване при запазване на немалка протестна енергия.
По-младите, хората с по-високи доходи и образование, привържениците на партиите на десницата, продължават да са и в по-голяма степен настроени срещу настоящото управление.
Силите на БСП и на ГЕРБ и в този месец изглеждат изравнени. Потенциалът на Реформаторския блок засега остава на нива от 5 – 6%. Подобни числа се получават при сумиране на резултатите на различните партии в блока в стандартния отворен въпрос от типа „Ако изборите се проведат сега…”, както и при изричен въпрос за Реформаторския блок от типа „Бихте ли гласували за”. Данните за новата формация, обаче, все още са хипотетични и отразяват потенциални нива.
Чрез подобни хипотетични въпроси „Галъп интернешънъл” традиционно се опитва да провери ефекта на различни коментирани теми върху масовото съзнание. Например, половината от привържениците на ГЕРБ смятат, че партията им трябва да се коалира с Реформаторския блок, една пета са на обратното мнение, а една трета се колебаят. При привържениците на партиите от Реформаторския блок картината изглежда противоположна. Общи действия на Реформаторския блок и ГЕРБ изглеждат по-желани при привържениците на ГЕРБ и по-нежелани при привържениците на Реформаторския блок.
Няма съществена динамика в доверието към основните личности, включително и към ръководителите на двете основни партии. Така се потвърждава наблюдението от миналия месец, за стабилизация в нивата на доверие и към Бойко Борисов, макар и при по-ниски стойности от преди. Рискът за подкрепата към Росен Плевнелиев продължава да стои. Благоприятни и през този месец изглеждат позициите и на Георги Първанов, Йорданка Фандъкова, Константин Пенчев.
Развитието на парламентарния дебат в последните седмици явно повлиява на доверието в парламента и то достига до нива от 15%, които помним по време на предишния мандат или мандата на Тройната коалиция. Трябва да се изчакат данните от ноември, за да се види дали парламентът ще продължи към нива от 10% доверие, познати назад в годините.
Доверието в правителството е 30%, а недоверието – два пъти по-високо. Така подкрепата за правителството и през октомври напомня нивата в последните месеци на управлението на Борисов и в първите месеци на управлението на Тройната коалиция, т.е. благоприятните периоди за Тройната коалиция и неблагоприятните за Борисов.
Редовното изследване на „Галъп интернешънъл” е проведено от 3 до 10 октомври 2013 г., представително е за пълнолетното население на страната и обхваща 1013 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Известно е като ежемесечен Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл”® Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 г. насам.
