За втори пореден месец доверието в банковата система спада, сочат данни от национално представително за населението над 18-годишна възраст изследване на „Галъп интернешънъл”, проведено между 1 и 6 август 2014 г. Регистрира се ниво на недоверие от 53% (доверието е 27%). Тези стойности се отчитат за първи път от началото на март 2013 г., когато имаше обща криза на доверието в институциите, свързана с февруарските протести. След проблемите с банковата ни система през 1996 – 97 г. почти двадесет години финансовите ни институции като цяло бяха устойчив фактор на стабилност както в икономически план, така и на равнището на масовото съзнание. Кризата с КТБ и ПИБ обаче е преобърнала нагласите и тенденциите в момента са негативни.
Всеки втори избирател е убеден, че КТБ е жертва на политическа атака, като с тази позиция не са съгласни само 16% от интервюираните. От една страна, този факт е успокояващ, тъй като мнозинството от хората не виждат проблема като чисто финансово-икономически. От друга страна обаче тази доминираща в общественото съзнание нагласа говори за волунтаризъм на властите. От тук следват и повишени опасения от риск за фалит на други банки – 37% споделят такъв риск, а на обратното становище е малцинство от 29%.
Независимо от неблaгоприятната картина, все още едва 5% от пълнолетните българи възнамеряват да местят парите си в друга банка у нас, а 7% биха предпочели да държат пари в чужбина. Тези проценти могат и да изглеждат не големи, но следва да се има предвид, че близо 40% от сънародниците ни изобщо нямат спестявания и не работят с банки, така че в действителност не бива да подценяваме получените резултати.
Добрата новина все още е, че мнозинството българи предпочитат българските банки – 33%, докато 18% изразяват предпочитания към клоновете на чуждестранните финансови институции у нас. Отчетливо мнозинство от 43% изразява предпочитание КТБ да бъде оздравена от акционерите й и да продължи да работи и само 19% са за фалит на банката.
Независимо от високите нива на тревожност на масовото съзнание във връзка със състоянието на банковата система и действията на БНБ, все още доминира изчаквателната позиция. Дълбочинният анализ на данните, с който разполага „Галъп интернешънъл” обаче, сочи, че с края на летния сезон традиционно се увеличава чувствителността по тези теми и държавата трябва спешно да предприеме действия, които да предотвратят срив в масовото съзнание.
Редовното изследване на „Галъп интернешънъл” е проведено от 1 до 6 август 2014 г., представително е за пълнолетното население на страната и обхваща 1008 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Известно е като ежемесечен Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл”® Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 г. насам.
