Без ентусиазъм, но със стабилност
Не е приключила положителната инерция в общественото мнение, която се наблюдава след изборите и съставянето на правителството. Изглежда овладяна негативната тенденция в масовите очаквания за икономиката, личните финанси и свързаните с това теми. В общественото съзнание все още преобладават по-скоро закономерните ефекти от идването на нова власт, а не толкова оценката за нейната конкретна работа.
Това са част от акцентите в януарското издание на редовния „Политически и икономически индекс“. Изследването е независимо във финансирането си и има ежемесечна история от повече от две десетилетия. Проведено е от 9 до 15 януари сред 1009 респонденти чрез пряко интервю по домовете. Представително е за пълнолетното население в България.
През декември редовното изследване установи плаха надежда и желание за стабилизация. През януари изводът се потвърди и правителството вече е с доверие от 28%, а недоверие – 56%. Това е чувствително по-благоприятна картина в сравнение с времето преди няколко месеца, когато недоверието достигаше и до около 70%. Сходни процеси се наблюдават и по отношение на парламента – положителните оценки за него достигат близо до една пета от отговорите, а отрицателните по-отчетливо спадат в последните месеци. Заедно с това, по-спокойна в сравнение с лятото изглежда и картината по традиционния въпрос „Накъде върви България?“. Една пета казват „към по-добре“, а около 60% – „към по-зле“. „Ножицата“ между негативни и позитивни оценки изглежда по-затворена в сравнение с лятото.
Показателите са характерни за началото на компромисно и трудно съставените управленски формули в последния век (например тройната коалиция или кабинета „Орешарски“) и видимо се различават от началото на мандати като „Костов“, „Сакскобургготски“ или „Борисов 1“ – които имаха по-високи стартови „запаси“ на доверие.
В края на третата година от мандата, одобрение за президентската институция споделят една трета от запитаните, а на обратното мнение са над 50%. Институцията остава на стабилни нива на популярност, макар и сравнително ниски в исторически план.
По традиция, в съзвучие с възприятията за политиката се движат и възприятията за икономиката. Летните и есенните месеци на отминалата 2014 г. показаха известен ръст на тревогата за икономиката и различни аспекти на собственото материално положение, макар да не бяха достигнати пикови отрицателни нива. След изборите се наблюдава известно успокоение – общите оценки остават негативни, но кривата засега е спряла пътя си нагоре. През януари, например, негативни очаквания за икономиката стабилно споделят около две пети от запитаните, а под една трета не очакват промяна. Подобряване в икономическото положение очакват по-малко от една пета.
Двата пика на тревога за икономиката от началото на века насам бяха късните фази на мандата на Сергей Станишев и на първия мандат на Бойко Борисов. Тогава негативните оценки стигаха и до две трети, а проявата на политическа алтернатива и смените във властта разсейваха тревогата.
Очакванията за материалното положение на собственото домакинство остават негативни през януари, но в по-умерена степен в сравнение с общите икономически очаквания. Видимо по-отчетлив е делът на отговарящите с неутрална опция („ще остане същото“). Когато става дума за собствените финанси, ролята на политическите пристрастия в отговорите закономерно не е толкова осезателна, но и тук личи „ободряващата“ роля на смяната във властта.
Винаги когато става дума за икономика, следва да се отчита, че запознатостта е закономерно ниска и се наблюдава инерционен скептицизъм. Обективните икономически процеси въздействат по-бавно и дълготрайно – докато текущите политически развития въздействат на масовото мнение по-динамично. Например, избирането на Борисов в първия му мандат успя да намали дори високите обективни очаквания за безработица, свързани със световната криза. Смените във властта действат по подобен начин дори и на индикатори като очакванията за цени и т.н.
Както обикновено след избори, партиите във властта продължават да се радват на стабилна подкрепа. Министрите от новия кабинет постепенно набират разпознаваемост и по традиция недоверието изпреварва доверието. Любопитен е обаче случаят с министър Петър Москов, който се нарежда сред „челниците“ по доверие с 27% положителни оценки. Положителна е тенденцията и при Бойко Борисов. При него се забелязват и обичайните ефекти на конформистка подкрепа.
Редовното изследване е проведено от 9 до 15 януари 2015 г., представително е за пълнолетното население на страната и обхваща 1009 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Известно е като ежемесечен Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл”® Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 г. насам.
