През май обществените нагласи към политиката и икономикатапрактически не показват промяна спрямо предходния месец. Майското издание на независимия от външно финансиране Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“ може да се обобщи като застиване на данните. Управляващите вече са във фазата на рутинната си работа и не се възприемат като ново и любопитно явление.
Помолени да отговорят с „да“ и „не“, към средата на май 30% декларират доверие в правителството, а 57% недоверие. 18% дават положителна оценка на парламента, а 68% – отрицателна. 32% оценяват позитивно президента, а 56% – негативно. Според 23% страната върви към по-добро, а според 62% – към по-лошо.Това са част от данните на редовното ежемесечно изследване, проведено между 8 и 14 май чрез пряко интервю сред 1011 души в цялата страна.Нагласитеса на практика идентични с тези от началото на месец април.
По правило, негативните оценки към институциите са повече от позитивните. Месеците около завършека на мандата „Орешарски“ бяха свързани с повишени негативни оценки. В първите месеци на новия кабинет последва логичен лек ръст на положителни нагласи към правителство и парламент. С началото на пролетта навлязохме в нов етап, в който данните се установиха на определени нива. Това установяване се потвърждава и в този месец.
Ако изборите за парламент бяха сега, техният хипотетичен резултат може да се обобщи като 5+2. В парламента биха попаднали ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторския блок и Патриотичния фронт. С реалистични перспективи да са в него са още „Атака“ и донякъде АБВ. Данните отразяват декларативни нагласи и не са прогноза за изборния резултат.
Напомняме, че данните показват процент сред всички имащи право на глас, а не само сред гласуващите. 4-процентовата бариера се образува на база гласували, така че е задължително придържането към формулата 5 сигурни и 2 потенциални партии в следващ парламент.
След логичното за партия на власт леко разколебаване на част от подкрепата в пролетните месеци, сега ГЕРБ се стабилизира на нива от около 24% заявена подкрепа. БСП пък се е установила на нива от под 15% декларативни електорални нагласи. Измерена в потенциални гласове, разликата между първите две формации е около половин милион гласа (1% от извадката се равнява на около 55 хиляди души), т.е. в общи линии се запазва ориентировъчното съотношение от последните парламентарни избори.
ДПС е с 8% заявени нагласи за вот, Реформаторският блок и Патриотичния фронт са с около 4% сред всички имащи право на глас. Следващите месеци ще покажат има ли тенденция на укрепване при „Атака“ и каква ще е съдбата на АБВ.
Различните електорати са различни в способността си да се мобилизират, а част от партиите имат и своя „скрит“ вот.
Няма особена динамика и в доверието към различните личности. По традиция в „челото“ са еврокомисарят и столичната кметица (с дялове съответно малко над и под 50% доверие)|, популярни министри като Лиляна Павлова, Петър Москов, Томислав Дончев, премиерът, президентът и омбудсманът (групата е с дялове около 30% доверие) и т.н. Лиляна Павлова утвърждава доверието си до 34%.
Конкретните данни за личните рейтинги и в този месец са предназначени за абонатите на Политическия и икономически индекс. В идните месеци, при наличие на съществени новости, те могат да бъдат публикувани.
Сходни изводи са налице и по отношение на масовите очаквания за икономиката и личните финанси. И тук с идването на новото правителство се наблюдаваше леко разсейване на негативизма, а на неговото място сега идва етап на установяване на данните на определени нива – 43% очакват общото икономическо положение в страната да се влоши в идната година, 15% – да се подобри, а 33% – да остане същото. 50% пък очакват материалното положение на домакинството им да остане същото, 26% – да се влоши, а 7% – да се подобри.
Редовното изследване на „Галъп интернешънъл болкан” е проведено от 8 до 14 май 2015 г., представително е за пълнолетното население на страната и обхваща 1011 пълнолетни българи чрез пряко интервю. Известно е като ежемесечен Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл”® Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 г. насам.