Ако се проведе световен референдум, гласуващите в подкрепа на съществуващата практика на ООН за санкции биха били с 11 пункта повече в сравнение с противниците на санкциите. 50% биха били за санкции и 39% биха били против тях. Сред големите нации Индия води групата на държавите, които са на страната на санкциите, докато Китай е начело на групата на тези държави, които са срещу санкциите. Сред изследваните 61 страни, 49 страни подкрепят санкции, 11 са против и 1 е на границата между двете позиции.
Проучването, като своеобразен заместител на световен референдум, е проведено в 61 страни по света сред повече от 60 хиляди мъже и жени, от УИН/“Галъп интернешънъл“. Това е водещата световна асоциация в пазарните проучвания и проучванията на общественото мнение и дейността и у нас е представена от „Галъп интернешънъл болкан“.Проучването се представя като политическа нота до генералния секретар на ООН по време на откриването на юбилейната 70-та сесия на Генералната асамблея на ООН, която се открива в Ню Йорк. Подробности за проучването можете да намерите на www.gallup-international.com
Изследването се базира на ежегоднатрадиция,инициирана ипроектиранапод ръководството над-рДжорджГалъпот 1977 г. насам. Българската страна имаше честта да обобщи данните за Европа – повече информацияза различните части на континента, както и за България, можете да получите на office@gallup-international.bg
Докладът от проучването е изготвен в сътрудничество с базираната в Женева организация GlobalGovernanceUnit. Анкетиранитe са избрани чрез представителна извадка, за да представят вижданията на световното население – на фона на гледните точки на държавите.
Изследването се фокусира върху шесте вида въпроси, които теоретично могат да предизвикат санкции. Това са: непредизвикана военна агресия срещу друга държава, геноцид върху групи в дадена страна, нарушения на договори, свързани с въпросите на ядрените технологии, подкрепа на терористи, отстраняване на демократично избрано правителство и нарушаването на договорите за защита на околната среда. Индексът на резултатите е изграден чрез обобщаване на мненията по всички 6 вида санкции и изчисляване на разликата между положителни и отрицателни дялове.
Трудна задача за генералния секретар на ООН
Въпреки най-общата подкрепа сред населението на глобално ниво, в доклада се прогнозира нелека задача пред генералния секретар на ООН. За него очевидно ще е трудно да постигне единодушие и на глобално, и регионално ниво – заради силната национална и регионална поляризация на мненията по отношение на санкциите на ООН.
Някои големи сегменти на световното население показват противоположни гледни точки по темата. Например, докато подкрепата в Индия е в полза на санкции с +40, то в съседния Китай данните показват противоположно мнение, а именно против санкциите с резултат от – 39.
ТОП 10 НА НАЦИИТЕ, КОИТО ПОДКРЕПЯТ САНКЦИИТЕ НА ООН:
Армения, Южна Корея, Финландия, Австрия, Виетнам, Португалия, Ливан, Италия, Украйна, Германия.
ТОП 10 НА НАЦИИТЕ, КОИТО СА ПРОТИВ САНКЦИИТЕ НА ООН:
Тайланд, Индонезия, Китай, Мароко, Панама, Аржентина, Колумбия, Филипините, Палестинските територии, Сърбия.
Значими различия в мненията се отбелязват и сред постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН, които притежават право на вето върху резолюциите на ООН, полярността на мнението сред хора заслужава да бъде отбелязано.
Понякога на Обединените нации (ООН) налагат санкции или наказания срещу дадена държава чрез забрана други страни да търгуват с определени лица, групи или предприятия в тази държава. За всяко от следните, моля, вие лично да определите в каква степен подкрепяте – напълно подкрепям, по-скоро подкрепям, по-скоро не подкрепям, изобщо не подкрепям – налагане на санкции от ООН към дадена държава?
Средна на средните стойности от 6-те типа санкции | ||
Глобална средна | 11 | |
Армения | 89 | |
Южна Корея | 77 | |
Финландия | 68 | |
Австрия | 66 | |
Виетнам | 64 | |
Португалия | 60 | |
Ливан | 59 | |
Италия | 53 | |
Украйна | 53 | |
Германия | 51 | |
Нидерландия | 51 | |
Латвия | 48 | |
Исландия | 48 | |
Австралия | 48 | |
Швеция | 47 | |
Фиджи | 45 | |
Канада | 45 | |
Чехия | 44 | |
Швейцария | 43 | |
Ирландия | 42 | |
България | 41 | |
Индия | 40 | |
Кения | 39 | |
Турция | 39 | |
Нигерия | 39 | |
Великобритания | 39 | |
Испания | 38 | |
САЩ | 35 | |
Бангладеш | 34 | |
Казакстан | 31 | |
Мексико | 30 | |
Белгия | 30 | |
Еквадор | 29 | |
Гърция | 27 | |
Япония | 26 | |
Полша | 26 | |
Афганистан | 26 | |
Босна и Херцеговина | 25 | |
Пакистан | 25 | |
Алжир | 24 | |
Русия | 23 | |
Франция | 21 | |
Перу | 21 | |
Хонг Конг | 20 | |
Румъния | 17 | |
Малайзия | 14 | |
Косово | 9 | |
Грузия | 8 | |
Македония | 0 | |
Южна Африка | -3 | |
Сърбия | -5 | |
Палестинска територия | -11 | |
Филипини | -12 | |
Колумбия | -15 | |
Аргентина | -16 | |
Панама | -16 | |
Мароко | -25 | |
Китай | -39 | |
Индонезия | -46 | |
Тайланд | -52 | |
Претеглени в съответствие с национална популация на всяка страна в извадката |
ЕВРОПА
Всички части на Европа – в Европейския съюз и извън него – бяха включени в проучването на УИН/“Галъп интернешънъл“.
Обобщено, 61% от европейците подкрепят санкциите на ООН, а 24% са против тях, като по този начин тези се получава средна оценка от 37 в подкрепа на санкциите на ООН.
ЗАПАДНА ЕВРОПА
Като цяло, страните от Западна Европа показват подкрепа за политиката на санкции, в сравнение с други части на света. Финландия, Австрия, Португалия, Италия, Германия, Холандия, Швеция и Ирландия намират своето място сред топ страните в класацията с крайни резултати над 40. Великобритания е малко под този резултат. Франция е единственото изключение – със средната оценка от 21.
ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА
Страните от Централна Европа, като Полша (нетен резултат 26) и Чехия (44), показват масови настроения към санкциите подобни на тези в страните от Западна Европа.
Латвия очевидно е специфичен случай. Като част от бившия Съветски съюз, страната автоматично може да се причисли към Източна Европа. Въпреки това, като член на ЕС, Латвия лесно може да се класифицира и като част от Запада. Прибалтийската страна има много висок среден резултат на подкрепа на санкциите (48), което вероятно се дължи на настоящата ситуация с Русия и политиката на санкции се разглежда като политически инструмент за защита.
Като цяло е възможна хипотезата, че страните от Западна Европа в по-голяма степен подкрепят санкциите (във връзка с определена културна и историческа традиция). В същото време важно обстоятелство е дали дадена страна е (или е била скоро) част от процеса на санкции – страна обект на санкции или пък страна, която разчита на санкциите като инструмент срещу съседи и т.н.
БАЛКАНИТЕ
По-близък поглед върху балканските страни потвърждава последното. Например, има очевидни различия между страните, които не са имали проблеми със санкции и тези, които са били обект на санкции наскоро. От една страна сравнително ниското средно ниво на подкрепа спрямо санкциите, измерено в Сърбия (-5), например, очевидно е резултат от неотдавнашния опит на Сърбия като обект на определени санкции. От друга страна, България (41), Турция (39), Гърция (27) и Румъния (17), например се доближават в по-голяма степен до страните от Западна Европа, отколкото до своите балкански съседи.
Страните от Западните Балкани попадат в дъното на класацията – Косово (9); Македония (0). Изключение в този регион е Босна и Херцеговина (25).
ИЗТОЧНА ЕВРОПА
Историческите и културни особености, както и текущия политически процес повлияват на масово мнение в страните от Източна Европа, извън ЕС и това създава разнородна картина на общественото мнение. В Армения (поддръжник на санкции със средно ново от 89% – номер едно в класацията), например се отчита широко чувствителност към санкциите по разглежданите въпроси, като обяснение в това можем да търсим в проблемите на арменския геноцид, проблеми със съседите и т.н. Украйна пък очевидно показва по-високи нива на тревожност, които могат да бъдат свързани с настоящата ситуация с Русия, а това води и до по-високи средни нива на подкрепа на санкциите от 53%.
Изглежда, руснаците правят разлика между санкциите на ООН и текущите западни санкции. Тази хипотеза вероятно обяснява и относително високата средна стойност на подкрепа в Русия от 23%. Грузия има най-ниската средна оценка (8%) в този регион.
В табличен вид (започва от следващата страница) е дадена повече информация за всяка от страните за тези, които се интересуват от по-нататъшен анализ по държави, по региони и по демографски показатели – пол, възраст, доходи и образование на анкетираните в Европа. По-долу в таблицата са представени типовете санкции.
БЪЛГАРИЯ
Със среден резултат 41 България е сред подкрепящите санкциите. В данните от България няма съществени различия между различните демографски групи. Въпреки това, има очевидн по-ниска подкрепа за налагането на санкции, когато става въпрос за премахване на демократично избрано правителство. Трябва да се отбележи, че дори и на този въпрос около половината от българите одобряват санкциите, но около 30% не ги подкрепят.
Коментарът на президента на УИН/“Галъп интернешънъл“ Жан-Марк Леже:
„Чрез изследването, което ние реализирахме, днес представяме глобалните възгледи относно легитимността на санкциите на ООН. От съществено значение е, че общественото мнение ще бъде взето предвид в процеса на вземане на решения при големи дебати като този. Ние сме горди, че УИН/“Галъп интернешънъл“ представя начен поглед върху мислите и поведението на световното населението и по този начин се надяваме да дадем своя принос като граждани на света.“
За УИН/„Галъп Интернешънъл“:
УИН/“Галъп интернешънъл“е водещаасоциация впазарните изследванияипроучванията на общественото мнениеисе състоиот 75-тенай-големи независимикомпаниизапазарни изследванияи за проучвания на общественото мнениев съответните странисобщиприходиотнад 500 млн. евроипокриващи95%от световнияпазар.
Вече повече от 60 години членовете наУИН/“Галъп интернешънъл“са доказали своите експертни умения за провеждане на международни изследвания при осигурено най-високо качество. Членовете на асоциацията са водещи национални институти с дълбоко познаване на местните изследователски методи и техники, статистически източници, бит и културни различия на всяка страна и са внимателно подбрани от Борда на асоциацията.
Натрупаният от асоциацията опит е значителен – с международно признати експерти в почти всички области и сектори. За всякадържаваима само една агенция членка. Членовете работят съвместновсекидневно, за да споделят знания, нови изследователски техники и инструменти, за осигуряванетона най-подходящите решения за международни изследователски проекти, кактоизаобслужването насвоитеклиентипонай-добрия възможен начин.Членовете на асоциацията са наедна от водещите позиции по технически и методологически разработки, които са повлияли не само върху изследователския сектор, но и върху целия търговски свят.