Все по-сериозни са перспективите на жените в българската политика. Българите одобряват, например, възможността Ирина Бокова да стане генерален секретар на ООН и намират тази възможност за напълно реалистична. Вариантът Йорданка Фандъкова да е първият премиер в редовен кабинет на България е също харесван и вероятен според немалка част от обществото. Границата на младостта при жените е по-ниска според общественото мнение в сравнение с тази при мъжете. Бракът като формална институция е подложен на съмнение, но децата остават ценност. 1351 лв пък е личният месечен доход, който според българите е достатъчен, за да се чувстват добре.
Това са част от изводите от специално изследване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено по поръчка на списание „Жената днес“ по повод 70-ата годишнина на списанието.
Изследването е осъществено в две вълни: сред 1002 респонденти в цялата страна лице в лице между 11 и 17септември, както и чрез сондаж сред 1004 респонденти по телефона в самото начало на октомври. „Галъп интернешънъл болкан“ ще продължава да огласява данни от изследването и в идните седмици.
„Жената днес“ сондира актуалните настроения, свързани с жени в публичната сфера. Едни от най-успешните български политици в момента са именно жени. Проверени бяха трите най-любопитни сценария, свързани с жени в публичното пространство. Близо половината българи, например, намират за реална вероятността Ирина Бокова да стане генерален секретар на ООН. 40 на сто пък смятат, че тази вероятност е малка. Малко над една десета се затрудняват да отговорят. Хипотезата Йорданка Фандъкова да стане министър-председател се намира за вероятна сред 43% от запитаните, 53% са на противоположното мнение. Вероятността Румяна Бъчварова да стане президент се споделя от 13%, а 79% не намират такъв вариант за вероятен.
Публиката не е особено запозната с политическите сценарии или възможности. Въпреки това в масовите представи кое е възможно вероятно личи и косвеното желание или одобрение. Може би затова 69% смятат, че е вероятно или много вероятно именно Бокова да бъде българският кандидат за генерален секретар на ООН. Този сериозен дял идва след като преди време премиерът Борисов назова името на Бокова като български вариант.
Възможността Бокова да застане начело на ООН се оценява като нещо добро за България сред 64% от запитаните, а 21% са на обратното мнение. На Фандъкова като премиер биха се радвали 57%, а 36% смятат, че това не е добре за страната. 64% не намират за добре Бъчварова да е президент срещу 22%, които смятат, че тя би била полезна на този пост. Тук вероятно личат и други фактори, като, например усещането, че даден човек се справя добре на сегашния си пост или пък това, че на дадени постове у нас по традиция застават мъже.
Изследването на „Жената днес“ се спря и на редица други любопитни теми, свързани с ролята на жените в обществото – масовите представи за семейство, доходи, щастие и други аспекти на качеството на живот. Например, според българите за една жена може да се каже, че е млада до 39-годишна възраст, а за един мъж – до 42. Колкото по-възрастни са запитаните, толкова по-висока става и горната граница на младостта. Ако онези между 18 и 25 си мислят, че на 33 – 36 вече не си млад, то онези над 66 смятат, че и на 42 – 45 още си млад.
В масовите представи старостта при жените започва на 64, а при мъжете – на 66. И тук колкото по-възрастен ставаш, толкова повече началото на старостта се отлага в представите ти.
1351 лв пък е личният месечен доход, който според българите е достатъчен, за да кажат, че живеят добре. Както се и очаква, колкото по-голям е реалният доход, толкова повече расте и желаният. Така например, тези които поучават над 1000 лв сега, в най-голяма степен биха искали над 1500 лв, а онези, които имат по-малко от 250 на месец, почти не назовават числа над 1500. Любопитното е, че мъжете явно си представят и малко по-висок желан доход.
Официално сключеният брак явно е подложен на съмнение като ценност. Твърдението „Семейство без брак с едно или повече деца е нещо нормално в днешно време“ получава съгласието на 80% от запитаните, а 15% са на обратното мнение. Зад определението „нормално“ би могла да стои и констатацията „разпространено“, и оценката „приемливо“. Както може да се очаква, в по-високите възрастови групи дяловете на положителните отговори спадат, но дори и там те са по-чувствителни в сравнение с дяловете на отрицателните.
В същото време обаче, да имаш деца има статута на почти безусловна ценност. С твърдението „Животът е безсмислен, ако нямаш деца“ се съгласяват 86%, а само 7% са на обратното мнение.