Резултати от експресно изследване в самото навечерие на изборите, поръчано и финансирано от „Нова телевизия“ и Българската национална телевизия.
Партии и личности
На въпрос за какво ще гласуваме на 25 октомври, в общо 91% от случаите се посочват различни отговори от тип „местна власт“; в 64% от случаите се посочва референдум, а в 10% от случаите се посочва „не знам“ и грешни отговори. За да бъдат улеснени респондентите, „Галъп интернешънъл“ зададе въпроса си на два пъти – за подпомагане. Въпреки това референдумът остава по-малко популярен.
Сборът от процентите надхвърля 100, защото респондентите са давали повече от един отговор.
Закономерно, по-младите възрастови групи и хората с по-ниско образование показват и сравнително по-ниска запознатост.
Както може и да се очаква, кметският избор изпъква в отговорите пред избора на общински съветници – явно избирането на кмет е традиционната първа асоциация по отношение на този тип избори. Декларирането на предпочитание и по-голямо внимание към личности, за сметка на партии, е обща тенденция у нас в последните години.
Вероятно затова 71% твърдят, че ако гласуват в неделя, важен за тях е кандидатът, а 25% – партията или коалицията, която го е издигнала. В този тип въпроси обикновено има и немалка част престижни отговори.
Зависимите вотове
Близо една десета от хората съобщават, че в последните седмици на тях или техни познати са предлагани пари, за да гласуват по определен начин, като най-младите изглеждат най-искрени в този отговор.
3% твърдят, че лично са им предлагани пари, 4% не уточняват дали пари са предлагани на тях лично или на познатите им, а 2% съобщават за свои познати.
Отново близо една десета от пълнолетните българи отговарят, че са чували в последните седмици на техни познати да е оказван натиск от страна на работодатели или пък да са им предлагани облаги от страна на местната власт, за да гласуват по определен начин.
Попитани по принцип, 87% твърдят, че не биха взели пари, за да гласуват по определен начин, а 11% заявяват, че биха взели пари, но биха гласували както те решат или не биха гласували. И тук, при най-младите обаче този дял е по-висок и достига до 20%.
Общо само 2% признават, че биха взели пари и биха гласували, както им се каже. Разбира се, в отговорите на такъв тип въпроси едва ли може да се очаква крайна откровеност.
Референдумът
Ако се съди по отговорите, кампанията за референдума е повлияла на около 9% от пълнолетните българи. Числото изглежда логично на фона на данни от предишни изследвания. От друга страна обаче 5% заявяват, че за тях кампания за референдум на практика не е имало.
48% заявяват, че със сигурност ще гласуват на референдума, а други 18% твърдят, че вероятно ще гласуват, но не могат да кажат със сигурност. Тези данни по никакъв начин не могат да се смятат за прогноза за активността на референдума, защото по правило реалната активност остава по-ниска от заявената.
При хората с най-високо образование е най-висок делът на онези, които посочват, че със сигурност ще гласуват. Съответно, столицата е и мястото, където дяловете на убедените, че ще гласуват в референдума, са най-високи.
В същото време най-младите изглеждат и по-объркани, а референдумът не е чужд и на най-възрастните – които вероятно проявяват и по-голяма дисциплина.
