Мнозинство от европейците мислят, че ЕС трябва да прави повече по мигрантския проблем. Когато става дума за политиката на собствената им страна обаче, повечето от запитаните предпочитат игнориране на проблема.
Това показва изследване в 14 европейски страни, проведено от агенции-членки на световната асоциация УИН/“Галъп интернешънъл“. УИН/“Галъп интернешънъл“ е глобален лидер в пазарните изследвания и изследванията на общественото мнение. В България, дейността на асоциацията е представена от нашата агенция.
Повече от половината (57%) от анкетираните смятат, че Европа трябва да прави повече в отговор на текущата бежанска криза. Най-чувствителни дялове показват италианците (83%) и гърците (87%). Белгийците (41%) и французите (37%) са по-скоро на обратното становище.
Но когато анкетираните са помолени да оценят политиката на собствената си държава, картината изглежда по-различно. Мнозинство от 59% от запитаните в 14-те изследвани страни мислят, че икономическите мигранти като цяло затормозяват тяхната страна, заради търсенето на работа, жилище, здравни услуги и т.н. Някои от страните, които са сред целите на мигрантите са и в най-малка степен съгласни с твърдението, че мигрантите подсилват тяхната държава, чрез труда и уменията си. Например, в Белгия делът на съгласните с това твърдение е 29% , във Великобритания – 36%, в Италия – 32%, в Германия – 35%, Франция – 35%, Холандия – 35%. Във всички тези страни, мнозинствата се съгласяват с алтернативното твърдение – че всъщност бежанците затормозяват страната им. Някои северни страни (но не само те) обаче, все пак показват повече подкрепа за положителното отношение към мигрантите.
По този индикатор България е екстремен случай със само 9% съгласни, че мигрантите могат да помогнат на страната и 91% са на обратното мнение. Тези процентни разпределения са на база далите отговор.
Респондентите бяха попитани хипотетично дали ако имат свободна стая биха подслонили бежанец, докато бъдат обработени документите му. Един на всеки трима (35%) биха го направили, но близо две трети (65%) биха отказали стая. Българите (14%), британците (20%) и холандците (27%) са по-склонни да откажат временен подслон. По-склонни да дадат подслон са в Испания (62%), Гърция (48%) и Германия (48%).
Данните от изследването показват, че в България явно масово се споделят страхове от мигрантската вълна – чувствителни на фона на и бездруго тревожната картина в европейски мащаб. Това вероятно се дължи и на тежките възприятия на българите за собственото им материално положение, и на липсата на особено доверие в българските институции, и на естествените страхове от новото и другото.
Методология на изследването:
Проучването е проведено в периода от 30 октомври до 5 ноември 2015 г. сред 1009 пълнолетни български граждани.
Относно проучването на УИН/„Галъп Интернешънъл“:
УИН/“Галъп интернешънъл“ е водеща асоциация в пазарните изследвания и проучванията на общественото мнение и се състои от 75-те най-големи независими компании за пазарни изследвания и за проучвания на общественото мнение в съответните страни с общи приходи от над 500 млн. евро и покриващи 95% от световния пазар.
Вече повече от 60 години членовете на УИН/“Галъп интернешънъл“ са доказали своите експертни умения за провеждане на международни изследвания при осигурено най-високо качество. Членовете на асоциацията са водещи национални институти с дълбоко познаване на местните изследователски методи и техники, статистически източници, бит и културни различия на всяка страна и са внимателно подбрани от Борда на асоциацията.
Натрупаният от асоциацията опит е значителен – с международно признати експерти в почти всички области и сектори. За всяка държава има само една агенция членка. Членовете работят съвместно всекидневно, за да споделят знания, нови изследователски техники и инструменти, за осигуряването на най-подходящите решения за международни изследователски проекти, както и за обслужването на своите клиенти по най-добрия възможен начин. Членовете на асоциацията са на една от водещите позиции по технически и методологически разработки, които са повлияли не само върху изследователския сектор, но и върху целия търговски свят.