Общественото мнение в 42 страни по света е срещу имиграцията на чуждестранни работници, а в 27 страни е „за“. В същото време 57% по светасмятат, че имиграцията е нещохубаво срещу 32%, които смятат, че тя е нещо лошо.Най-бедните страни по-скоро подкрепят миграцията, по-богатите – не, а най-богатите са разделени в мненията си. В момента Европа е лидер в антимигарнтските настроения. България не прави изключение.
Това показва 39-ото годишно световно допитване, проведено от международната асоциация УИН/„Галъп интернешънъл“– водещата глобална асоциация за пазарни изследвания и изследвания на общественото мнение. В България дейността на асоциацията е представена от нашата агенция.Проучването изследва нагласите, очакванията, вижданията и убежденията на 68 595 души в 69страни по целия свят.
При задаване на въпроса„Като цяло смятате ли, че имиграцията на чуждестранни работници е добро или лошо нещо за нашата страна?“ 57%в глобален мащаб споделят, че имиграцията е нещохубаво срещу 32%, които са на мнение, че тя е нещо лошо. Така нетната стойност (дяловете на положителните минус дяловете на отрицателните оценки) е +25.
В същото време обаче, ако се изчислят страните, то в повечето (42) надделява мнението „против“, а 27 от тях надделява „за“.
Глобализацията и възможностите за пътуване и заселване разделят света на три групи държави: бедни страни – където мнозинството подкрепя имиграцията, страни със средни и високи доходи – където мнозинството се противопоставя на имиграцията и богати – в които име мнозинства „за“ и мнозинства „против“.
Сред 18-те изследвани бедни страни, където средният годишен доход на глава от населението е по-малък от 10хил. долара в само 3 мнозинството е „против“. Сред страните със средни и високи доходи (със среден годишен доход на глава от населението между 10хил. долара и 35 хил. долара), вижданията на мнозинствата са точно обратните: само в 3 от 31 изследвани страни мнозинството е „за“.
Любопитното е, че богатите страни, където средният годишен доход на глава от населението е над 35 хил. долара, са разделени: сред 17 изследвани страни, 9 подкрепят, а 8 са срещу имиграцията.
В същото време в рамките на едно и също общество обикновено по-бедните са срещу имиграцията. Сред групите с най-ниски доходи нетната стойност в глобален мащаб е +2, докато при тези с най-високи доходи е +53. Интересни са и разликите в нагласите според възрастта. Респондентите под 35-годишна възраст в световен мащаб са по-позитивно настроени – с нетна стойност +30. При тези над 55-годишна възраст нетната стойност е +15.
Има наистина силна вълна на антиигрантски настроения в цяла Европа и тя е по-видима в Европейския съюз, отколкото в останалите изследвани европейски страни.Нетната стойност за европейските страни от ЕСе -21 (31% благоприятни нагласи, 52% неблагоприятни),докато нетната стойност за изследваните европейски страни извън ЕС е -9 (35% благоприятни, 44% неблагоприятни).
В рамките на ЕС най-силни антиимигрантски се откриват в източните страни, където нетната стойност е -37 (24%дял на благоприятни отговори, 61% неблагоприятни), следвани от южните странис -26 (28% благоприятни отговори, 54% неблагоприятни), и северозападните страни с -16 (33% благоприятни отговори, 49% благоприятни).
В северните страни нагласите към имиграцията са по-благоприятни с +18 (50% благоприятни отговори, 32% неблагоприятни).
В северозападния подрегион на ЕС, има видима разлика между Белгия, Франция и Великобритания от ден страна и Германия – от друга. Белгия показва нетна стойност -49 (19% дял на благоприятните оценки, 68 % дял на отрицателните), Франция -36 (22% благоприятни, 58% неблагоприятни) и Великобритания -21 (30% благоприятни, 51% неблагоприятни). Германия +5 (44% благоприятни, 39% неблагоприятни).
В България 11% смятат, че имиграцията на работници е нещо хубаво, но 62% са на обратното мнение. Останалите се затрудняват да отговорят. Така, с нетна стойност от -51, България се оказва сред страните, които в най-голяма степен се противопоставят на имиграцията.
Кънчо Стойчев, вицепрезидент на световната асоциация УИН/„Галъп интернешънъл“коментира: “Данните още веднъж показват кризисния момент за Европа, а и за България. Предизвикателството на Европейския съюз сега е да запази енергията на европейския проект и да неутрализира центробежните тенденции”.

Някои изводи от останалите региони
Америките
В известна степен изненадващо, мненията за имиграцията са като цяло положителни в САЩ и Канада – на фона на факта, че и двете страни приемат работна ръка и са цел на мигранти.
От друга страна пък нагласите са по-скоро неблагоприятни в 5 от изследваните 7 латиноамерикански страни, въпреки че Латинска Америка се разглежда като „износител“, а не като „вносител“ на работна ръка. С изключение на Мексико (+10 нетна стойност)иПеру (+8), навсякъде другаде вижданията са по-скоро негативни: Аржентина (-3), Бразилия (-11), Колумбия (-34), Еквадор (-53) и Панама (-11)
Субсахарска Африка
Като цяло отношението към миграцията е позитивно в Африка. Единственото изключение сред изследваните страни е Южна Африка, където нагласите са неблагоприятни (нетна стойност от -24; с 32% благоприятни отговори и 56% неблагоприятни).
Нигерия и Гана в Западна Африка,Етиопия – в източна, и ДР Конго- в централна – всички те показват резултати, в които дяловете на благоприятните нагласи превъзхождат тези на неблагоприятните.
Близкият изток и северна Африка заедно с Югозападна Азия
Донякъде изненадващо, Саудитска Арабия, която „внася“ работна ръка – силно подкрепя имиграцията (+39). Обратно, няколко страни, които „изнасят“ работна ръка, са като цяло отрицателно настроени – например: Алжир (-51), Ирак (-62), Тунис (-41), Ливан (-50) and Палестина (-20). Единственото изключение сред „изнасящите“ страни в региона е Мароко с +13.
Не е изненадващо, че Турция, която е изправена пред многомилионна бежанска вълна, е с ниска нетна стойност от -35.
В трите най-големи южноазиатски страни нагласите към имиграцията са положителни: Индия (+28 нетна стойност), Пакистан (+65), Бангладеш (+40). И трите са „износителки“ на работна ръка.
Източна Азия и Океания
На пръв поглед нагласите в региона изглеждат силно положителни – с +48 нетна стойност на отношението към имиграцията. Всъщност обаче се наблюдава разнообразие. Китай, например, е показва висока подкрепа (нетна стойност +74); подобно е положението във Виетнам (+47), Филипините (+24); и (донякъде изненадващо) Япония (+7).
Нагласите са също положителни в слабонаселеното Фиджи (+38) и Папуа Нова Гвинея (+13).
Нагласите във всички останали изследвани страни в региона са като цяло негативни: Тайланд (-65), Индонезия (-25), Австралия (-22) и Южна Корея (-15).
Въпреки че Монголия е много слабо населена, нагласите към имиграцията там са чувствително неблагоприятни – с нетна стойност от -58.
За по-подробно обяснение на резултатите по региони, както и за сведения за включените в съответните региони държави, моля погледнете прикачения файл или страницата www.wingia.com
За повече информация:
Контактно лице за Европа и България: Кънчо Стойчев
k.stoychev@gallup-international.bg
Методология
Изследването на УИН/“Галъп интернешънъл“ е ежегодна традиция, инициирана и проектирана под председателството на д-р Джордж Галъп през 1977 г. Тази година то бе проведено от УИН/“Галъп интернешънъл“ в 69 страни по целия свят.
Twitter: @WINGALLUP
Facebook: https://www.facebook.com/WIN-GIA-172339056152489/
Размер на извадката и работа на терен:
Общо 68595са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна е реализирана представителна извадка от около 1000 мъже и жени: лице в лице (30 страни; 35 028 души), по телефон (16 страни; 11 996 души) или онлайн (23 страни; 21 571 души). Теренната работа в различните страни е проведена от септември 2015г. до декември2015 г. Статистическата грешка визследванетоев диапазон +/-3-5% при доверителен интервал- 95%.
В България изследването бе проведено между 30 октомври и 5 ноември чрез пряко лично интервю сред 1009 пълнолетни български граждани.
За УИН/„Галъп интернешънъл“
УИН/“Галъп интернешънъл“е водещаасоциация впазарните изследванияи проучванията на общественото мнениеисе състоиот 76-тенай-големинезависими компаниизапазарни изследванияи за проучвания на общественото мнениев съответните странисобщи годишниприходиотнад 550 млн. евроипокриващи95%от световния пазар.
За вече повече от 60 години членовете наУИН/“Галъп интернешънъл“са доказали своите експертни умения за провеждане на международни изследвания при осигурено най-високо качество. Членовете на асоциацията са водещи национални институти с дълбоко познаване на местните изследователски методи и техники, статистически източници, бит и културни различия на всяка страна и са внимателно подбрани от Борда на асоциацията.
Натрупаният от асоциацията опит е значителен – с международно признати експерти в почти всички области и сектори. За всякадържаваима само една агенция членка. Членовете работятсъвместновсекидневно, за да споделят знания, нови изследователски техники и инструменти, за осигуряванетона най-подходящите решения за международни изследователски проекти, кактоизаобслужването насвоитеклиенти понай-добрия възможен начин.Членовете на асоциацията са наедна от водещите позиции по технически и методологически разработки, които са повлияли не само върху изследователския сектор, но и върху целия търговски свят.
Асоциацията разполага с международно признати експерти в областта на общественото мнение, рекламата, въпросите на Третия свят, комуникациите, здравеопазването, търговията със стоки. Членовете на асоциацията са водещи в технологичното и методологично развитие, с което влияят не само в областта на изследванията, но и на търговския свят въобще.