Светът е поделен по въпроса за миграцията

Общественото мнение в 42 страни по света е срещу имиграцията на чуждестранни работници, а в 27 страни е „за“. В същото време 57% по светасмятат, че имиграцията е нещохубаво срещу 32%, които смятат, че тя е нещо лошо.Най-бедните страни по-скоро подкрепят миграцията, по-богатите – не, а най-богатите са разделени в мненията си. В момента Европа е лидер в антимигарнтските настроения. България не прави изключение.

Това показва 39-ото годишно световно допитване, проведено от международната асоциация УИН/„Галъп интернешънъл“– водещата глобална асоциация за пазарни изследвания и изследвания на общественото мнение. В България дейността на асоциацията е представена от нашата агенция.Проучването изследва нагласите, очакванията, вижданията и убежденията на 68 595 души в 69страни по целия свят.

При задаване на въпроса„Като цяло смятате ли, че имиграцията на чуждестранни работници е добро или лошо нещо за нашата страна?“ 57%в глобален мащаб споделят, че имиграцията е нещохубаво срещу 32%, които са на мнение, че тя е нещо лошо. Така нетната стойност (дяловете на положителните минус дяловете на отрицателните оценки) е +25.

В същото време обаче, ако се изчислят страните, то в повечето (42) надделява мнението „против“, а 27 от тях надделява „за“.

Глобализацията и възможностите за пътуване и заселване разделят света на три групи държави: бедни страни – където мнозинството подкрепя имиграцията, страни със средни и високи доходи – където мнозинството се противопоставя на имиграцията и богати – в които име мнозинства „за“ и мнозинства „против“.

Сред 18-те изследвани бедни страни, където средният годишен доход на глава от населението е по-малък от 10хил. долара в само 3 мнозинството е „против“. Сред страните със средни и високи доходи (със среден годишен доход на глава от населението между 10хил. долара и 35 хил. долара), вижданията на мнозинствата са точно обратните: само в 3 от 31 изследвани страни мнозинството е „за“.

Любопитното е, че богатите страни, където средният годишен доход на глава от населението е над 35 хил. долара, са разделени: сред 17 изследвани страни, 9 подкрепят, а 8 са срещу имиграцията.

В същото време в рамките на едно и също общество обикновено по-бедните са срещу имиграцията. Сред групите с най-ниски доходи нетната стойност в глобален мащаб е +2, докато при тези с най-високи доходи е +53. Интересни са и разликите в нагласите според възрастта. Респондентите под 35-годишна възраст в световен мащаб са по-позитивно настроени – с нетна стойност +30. При тези над 55-годишна възраст нетната стойност е +15.

Има наистина силна вълна на антиигрантски настроения в цяла Европа и тя е по-видима в Европейския съюз, отколкото в останалите изследвани европейски страни.Нетната стойност за европейските страни от ЕСе -21 (31% благоприятни нагласи, 52% неблагоприятни),докато нетната стойност за изследваните европейски страни извън ЕС е -9 (35% благоприятни, 44% неблагоприятни).

 

В рамките на ЕС най-силни антиимигрантски се откриват в източните страни, където нетната стойност е -37 (24%дял на благоприятни отговори, 61% неблагоприятни), следвани от южните странис -26 (28% благоприятни отговори, 54% неблагоприятни), и северозападните страни с -16 (33% благоприятни отговори, 49% благоприятни).

 

В северните страни нагласите към имиграцията са по-благоприятни с +18 (50% благоприятни отговори, 32% неблагоприятни).

 

В северозападния подрегион на ЕС, има видима разлика между Белгия, Франция и Великобритания от ден страна и Германия – от друга. Белгия показва нетна стойност -49 (19% дял на благоприятните оценки, 68 % дял на отрицателните), Франция -36 (22% благоприятни, 58% неблагоприятни) и Великобритания -21 (30% благоприятни, 51% неблагоприятни). Германия +5 (44% благоприятни, 39% неблагоприятни).

В България 11% смятат, че имиграцията на работници е нещо хубаво, но 62% са на обратното мнение. Останалите се затрудняват да отговорят. Така, с нетна стойност от -51, България се оказва сред страните, които в най-голяма степен се противопоставят на имиграцията.

Кънчо Стойчев, вицепрезидент на световната асоциация УИН/„Галъп интернешънъл“коментира: “Данните още веднъж показват кризисния момент за Европа, а и за България. Предизвикателството на Европейския съюз сега е да запази енергията на европейския проект и да неутрализира центробежните тенденции.

 

 

1 2 3
Някои изводи от останалите региони
Америките

В известна степен изненадващо, мненията за имиграцията са като цяло положителни в САЩ и Канада – на фона на факта, че и двете страни приемат работна ръка и са цел на мигранти.

От друга страна пък нагласите са по-скоро неблагоприятни в 5 от изследваните 7 латиноамерикански страни, въпреки че Латинска Америка се разглежда като „износител“, а не като „вносител“ на работна ръка. С изключение на Мексико (+10 нетна стойност)иПеру (+8), навсякъде другаде вижданията са по-скоро негативни: Аржентина (-3), Бразилия (-11), Колумбия (-34), Еквадор (-53) и Панама (-11)

 

Субсахарска Африка

Като цяло отношението към миграцията е позитивно в Африка. Единственото изключение сред изследваните страни е Южна Африка, където нагласите са неблагоприятни (нетна стойност от -24; с 32% благоприятни отговори и 56% неблагоприятни).

Нигерия и Гана в Западна Африка,Етиопия – в източна, и ДР Конго- в централна – всички те показват резултати, в които дяловете на благоприятните нагласи превъзхождат тези на неблагоприятните.

 

Близкият изток и северна Африка заедно с Югозападна Азия

 

Донякъде изненадващо, Саудитска Арабия, която „внася“ работна ръка – силно подкрепя имиграцията (+39). Обратно, няколко страни, които „изнасят“ работна ръка, са като цяло отрицателно настроени – например: Алжир (-51), Ирак (-62), Тунис (-41), Ливан (-50) and Палестина (-20). Единственото изключение сред „изнасящите“ страни в региона е Мароко с +13.

 

Не е изненадващо, че Турция, която е изправена пред многомилионна бежанска вълна, е с ниска нетна стойност от -35.

 

В трите най-големи южноазиатски страни нагласите към имиграцията са положителни: Индия (+28 нетна стойност), Пакистан (+65), Бангладеш (+40). И трите са „износителки“ на работна ръка.

Източна Азия и Океания

На пръв поглед нагласите в региона изглеждат силно положителни – с +48 нетна стойност на отношението към имиграцията. Всъщност обаче се наблюдава разнообразие. Китай, например, е показва висока подкрепа (нетна стойност +74); подобно е положението във Виетнам (+47), Филипините (+24); и (донякъде изненадващо) Япония (+7).

Нагласите са също положителни в слабонаселеното Фиджи (+38) и Папуа Нова Гвинея (+13).

Нагласите във всички останали изследвани страни в региона са като цяло негативни: Тайланд (-65), Индонезия (-25), Австралия (-22) и Южна Корея (-15).

Въпреки че Монголия е много слабо населена, нагласите към имиграцията там са чувствително неблагоприятни – с нетна стойност от -58.

 

За по-подробно обяснение на резултатите по региони, както и за сведения за включените в съответните региони държави, моля погледнете прикачения файл или страницата www.wingia.com

 

За повече информация:

press@gallup-international.bg

Контактно лице за Европа и България: Кънчо Стойчев

k.stoychev@gallup-international.bg

 

 

Методология

Изследването на УИН/“Галъп интернешънъл“ е ежегодна традиция, инициирана и проектирана под председателството на д-р Джордж Галъп през 1977 г. Тази година то бе проведено от УИН/“Галъп интернешънъл“ в 69 страни по целия свят.

Twitter: @WINGALLUP

Facebook: https://www.facebook.com/WIN-GIA-172339056152489/

 

Размер на извадката и работа на терен:

Общо 68595са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна е реализирана представителна извадка от около 1000 мъже и жени: лице в лице (30 страни; 35 028 души), по телефон (16 страни; 11 996 души) или онлайн (23 страни; 21 571 души). Теренната работа в различните страни е проведена от септември 2015г. до декември2015 г. Статистическата грешка визследванетоев диапазон +/-3-5% при доверителен интервал- 95%.

В България изследването бе проведено между 30 октомври и 5 ноември чрез пряко лично интервю сред 1009 пълнолетни български граждани.

 

За УИН/„Галъп интернешънъл“

УИН/“Галъп интернешънъл“е водещаасоциация впазарните изследванияи проучванията на общественото мнениеисе състоиот 76-тенай-големинезависими компаниизапазарни изследванияи за проучвания на общественото мнениев съответните странисобщи годишниприходиотнад 550 млн. евроипокриващи95%от световния пазар.

За вече повече от 60 години членовете наУИН/“Галъп интернешънъл“са доказали своите експертни умения за провеждане на международни изследвания при осигурено най-високо качество. Членовете на асоциацията са водещи национални институти с дълбоко познаване на местните изследователски методи и техники, статистически източници, бит и културни различия на всяка страна и са внимателно подбрани от Борда на асоциацията.

Натрупаният от асоциацията опит е значителен – с международно признати експерти в почти всички области и сектори. За всякадържаваима само една агенция членка. Членовете работятсъвместновсекидневно, за да споделят знания, нови изследователски техники и инструменти, за осигуряванетона най-подходящите решения за международни изследователски проекти, кактоизаобслужването насвоитеклиенти понай-добрия възможен начин.Членовете на асоциацията са наедна от водещите позиции по технически и методологически разработки, които са повлияли не само върху изследователския сектор, но и върху целия търговски свят.

Асоциацията разполага с международно признати експерти в областта на общественото мнение, рекламата, въпросите на Третия свят, комуникациите, здравеопазването, търговията със стоки. Членовете на асоциацията са водещи в технологичното и методологично развитие, с което влияят не само в областта на изследванията, но и на търговския свят въобще.

Disclaimer:

Gallup International Association or its members are not related to Gallup Inc., headquartered in Washington D.C which is no longer a member of Gallup International Association.

Gallup International Association does not accept responsibility for opinion polling other than its own. We require that our surveys be credited fully as Gallup International (not Gallup or Gallup Poll). For further details see website: http://www.gallup-international.com/.