С висшите форуми на ДСБ, БСП и ДПС и с приближаващите президентски избори „Галъп интернешънъл“ започва да подава информация за състоянието на различни политически сектори. Предлагаме на вашето внимание резултати от експресен телефонен сондаж сред леви избиратели – такива, които са гласували за БСП и такива, които при предстоящи избори биха гласували за БСП.
В лявата политическа ниша и в БСП са видими желанията за промяна. Макар настроението за общи действия в лявото и „отваряне“ на БСП да е осезаемо, в сила са и преобладаващите проруски сантименти. Очертава се любопитна лидерска надпревара, както и интересен процес на номинации за кандидат-президенти. Това показват данни от експресен сондаж на „Галъп интернешънъл“, част от обичайната изследователска програма на агенцията.
Чувствителни са настроенията за промяна. Само 6% от избирателите в лявата ниша въобще не виждат такава нужда, докато повече от половината се изказват за цялостна промяна в начина, по който се управлява партията. Сред самите привърженици на БСП структурата на мненията е същата, макар и с малко по-умерено желание за промяна. В мненията, разбира се, се отразява и разочарованието от сравнително ниските резултати на БСП в поредица от избори.
Привържениците на БСП са разделени по въпроса дали посоката на партията в момента е правилна, новсе пак положителните оценка преобладават – те се споделят в 50% от случаите срещу 41% негативни оценки. В по-широката ниша на левицата обаче негативните оценки преобладават – с 48% срещу 40% положителни. Твърдите привърженици в по-голяма степен са склонни да смятат, че БСП би се справила по-добре от ГЕРБ във властта – 57% от тях смятат така, докато 37% са на обратното мнение. В по-широката ниша обаче мненията са на практика поделени поравно (47% срещу 46%).
50% от левия сектор споделя мнението, че БСП в момента е в изолация. 41% са на обратното мнение. Дори и при самите привърженици на БСП това мнение надделява. Вероятно заради това и почти автоматично (сред над 80% от левите привърженици) се споделя мнението, че БСП трябва да се обръща към всички избиратели, а не само към левите.
Желанието БСП да се отваря към по-широки социални слоеве се потвърждава и от въпроса за евентуална обща лява кандидатура за предстоящите президентски избори. С две трети от отговорите опцията за общ кандидат за президент с АБВ и други леви формации чувствително преобладава – без разлика между твърдите привърженици и периферията.
В същото време обаче повече от половината от запитаните намират, че политиката на БСП трябва да е ориентирана към Русия, а една трета казват „към ЕС и НАТО“. И тук разликата между електората на БСП и левите привърженици като цяло е несъществена. Резултатите са поредно доказателство за доминиращите русофилски чувства сред различните части левия електорат в България.
На този фон лидерският избор се очертава сложен въпрос пред партията. Той обикновено зависи от структурите и тяхното представяне на конгреса, а не толкова от масовите мнения, но все пак си струва да се направи ориентировъчна картина именно на масовите мнения. Например, при открит въпрос кой е подходящ да бъде председател на БСП половината от запитаните гласоподаватели на партията не могат да отговорят. Сред останалите очевидно настроенията за промяна се фокусират в личността на Корнелия Нинова и тя изпъква чувствително пред останалите потенциални кандидатури с близо 30% от споменаванията. Нинова има сериозна преднина пред настоящия лидер на партията и другите познати лица на левицата. Сергей Станишев също запазва добри позиции сред настроенията на левия електорат. В закрит въпрос за избор между наличните кандидатури 60% отбелязват Нинова, а останалите се разпределят между другите кандидатури за момента.
