Щастието по света се повишава, въпреки спада на доверието в икономиката

40-то годишно глобално изследване на световната асоциация УИН/“Галъп интернешънъл“, наречено „Край на годината“, отчита, че щастието се повишава, въпреки спада на доверието в икономиката

68% от хората по света казват, че се чувстват щастливи. 42% са оптимисти за икономическите перспективи през 2016 г. Това са малка част от изводите от 40-тото поред глобално изследване „Край на годината“, което проучи очакванията, възгледите и убежденията на 66541 души от 66 страни по целия свят. Изследването е проведено от световната асоциация УИН/“Галъп интернешънъл“, лидер в пазарните проучвания и изследваниятaна общественото мнение. Дейността на асоциацията у нас е представена от нашата агенция.

Ще откриете графики, както и класация на топ 10 страни с положителни отговори и топ 10 страни с отрицателни отговори. Данните в класацията са т.нар нетни стойности, т.е. от дяловете на положително отговарящите се вадят дяловете на отрицателно отговарящите. Нетната стойност е разликата между двете. Тя може да е положително или отрицателно число.

Ще откриете и данните за България.

На office@gallup-international.bg можете да получите изчерпателни данни по страни, региони, нива на икономическо развитие, религиозни групи, демографски показатели и т.н.

Акценти

  • 68% от хората по света казват, че се чувстват щастливи. През миналата година този процент бе 66%. 22% не са нито щастливи, нито нещастни, а 9% се чувстват нещастни;
  • Нетната глобална стойност на щастието (щастието минус нещастието) е +59, в сравнение с миналогодишните +56.
  • Фиджи и Китай са най-щастливите страни в света (+89 и +80 са нетните стойности на щастието), следвани от Филипините, Виетнам, Индонезия и Парагвай, докато Ирак е най-малко щастливата страна за трета поредна година (по-малко от +1 нетна стойност на щастие);
  • 42% от запитаните по света са оптимисти за икономическите перспективи през 2017 г.; 22% са песимистите, а 31% са на мнение, че няма да има промяна в икономиката; Нетна стойност на икономическия оптимизъм е +20.
  • Най-оптимистичната страна относно икономическия просперитет в предстоящата 2017 г. е Гана (+68 нетна стойност на икономически оптимизъм), следвана от Бангладеш (+67 нетна стойност на икономически оптимизъм). В другия край на тази класация са Южна Корея, Хонконг и Гърция, които са най-песимистичните страни (-62, -56 и съответно -53 нетна стойност на икономическия оптимизъм).
  • В България 43% са определящите се като щастливи. 12% у нас очакват 2017-а да бъде година на икономически подем, а 33% – на икономически трудности. Това поставя страната ни на едно от последните места по оптимизъм в световен мащаб.

Щастие: По-щастлив свят, макар и с някои ярки регионални различия

Двама от всеки трима души по света декларират, че са щастливи (68%). И въпреки, че годината беше изпълнена с промени и поредица от кървави терористични атаки, този процент се е повишил с 2 пункта през изминалите 12 месеца.

От изследваните 66541 лица, 9% казват, че не са щастливи – в сравнение с 10% в края на 2015. Това означава, че глобалната нетна стойност на щастието е +59 (щастие минус нещастие).

Различията по света обаче са сериозни. Страните от Източна Азия и Океания, например, са в пъти по-щастливи от тези в Близкия изток. Например, щастието във Фиджи и Китай – най-щастливите страни в света според нетната стойност (+89 и съответно +80) е в ярък контраст с числата на Ирак, която пък е най-нещастната страна от всички 66 изследвани страни (с нетна стойност по-малка от 1).

Резултатите от изследването сочат, че съществува значима корелация между доходите и щастието – независимо от нацията, към която принадлежат, респондентите, чиито доходи са в най-ниската категория, имат средна нетна стойност на щастието +33, докато тези, които са в най-горния, регистрират +75.

Икономически оптимизъм: Като цяло висок в световен мащаб, но по-нисък от миналата година

Икономическият оптимизъм е намалял през последната година, въпреки че голяма част от света вече излезе от рецесията. По-надолу ще намерите графики, включително и за последните десетилетия. В тях ясно личи ефектът на глобалната криза, както и ефектите на политическите и икономическите кризи у нас. Проучването сочи, че 42% от света е оптимистично настроен по отношение на перспективите пред икономиката през 2017 г. – делът на оптимистите (42%) е двойно по-голям от дела на песимистите (22%). Нетната стойност на оптимизма обаче (делът на тези, които казват, че следващата годна ще бъде по-перспективна от икономическа гледна точка минус дела на тези, които казват, че идните 12 месеца ще има икономически затруднения) е спаднала от +23 на +20.

И докато в глобален мащаб двама от пет (42%) казват, че през идната година ще има икономически прогрес, то на много места по света се отчитат и съществени различия. В Европа са значително по-песимистично настроени отколкото навсякъде другаде по света: нетната стойност на оптимизма за държавите-членки на Европейския съюз е -26, а в останалите страни от Европа, извън ЕС е -20.

Проблемите, свързани с бъдещето на ЕС през 2016 г., вероятно са се отразили върху мненията на гражданите от най-големия икономически блок, създавайки съмнения у тях. В рамките на Европа, икономическият песимизъм е най-силно изразен в Италия (нетна стойност -48), Великобритания (-38) и Франция (-35). Единствено Корея и Хонконг, от страните претърпели икономически и политически трусове през годината, са по-негативно настроени от тях (нетна стойност -62 и -56). Най-позитивните нации по отношение на икономиката са Гана и Бангладеш (нетна стойност +68 и съответно +67).

Младежите по света са значително по-оптимистично настроени, отколкото по-старото поколение: 34 е нетната стойност на икономическия оптимизъм сред анкетираните под 34-годишна възраст, а сред тези над 55 години тя е -7.

Надежда: Високо ниво на надежда сред нациите със средни и ниски доходи

Докато почти целия свят приветства Новата година, масовото усещане (52%) на хората по света е, че като цяло 2017 ще бъде по-добра от 2016 г. Един от седем (15%) пък смята, че ще новата година ще бъде по-лоша (нетна стойност +37, което представлява малък спад от 2 в сравнение с предходната година). Тези, които живеят в някои от най-бързо развиващите се страни (Бангладеш – с нетна стойност +77, Гана – с +76, Кот д‘Ивоар – с +72, Фиджи – с +62, Китай – с +56, Индия – с +55 и Бразилия – с +51) декларират най-високи нива на надежда за идната година.

Най-големите икономическите сили са най-малко оптимистично настроени – ЕС с нетна стойност от 1 и Северна Америка с 11.

Италианците, при които нетната стойност е -42, са най-разтревожени за своето бъдеще – и това не е изненада, като се има предвид неуспешния референдум на министър-председателя Ренци и икономическото възстановяване, което така и не се случи.

Балканите
Типична характеристика за страните, разположени на Балканите (Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Косово, Македония, Сърбия, Румъния, Турция), е негативното отношение към икономическото положение – средните нетни стойности за Балканските държави са почти двойно по-ниски от тези в глобален мащаб. Спрямо своето бъдеще, балканските народи изпитват колебания, но декларират, че въпреки това се чувстват щастливи. В тази класация, България е на едно от последните места.

По отношение на щастието през отминаващата година, страната ни отново е на последните места и в света, но със стойности близки до тези на страните от Европа, с 43% определящи се като щастливи, 10% – нещастни, 45% оставащи в средата, а останалите се затрудняват да отговорят. Така нетната стойност (дялове на щастливите минус дялове на нещастните) за България е 33.

Очакванията на българите за започващата 2017 г. пък са с дялове 21% оптимисти, 26% песимисти, 40% неутрални и 13% затрудняващи са да отговорят. С нетна стойност (оптимисти минус песимисти) от -5 България остава в негативната част на „класацията”, макар и далеч от крайности.

12% у нас очакват 2017-а да бъде година на икономически подем, а 33% – на икономически трудности. Нетната стойност е -21.

Общата тенденция за България е за нарастване на дела на негативно отговарящите в сравнение с края на 2015 г. Вероятно 2016 г. е била по-напрегната в очите на българите на фона на 2015 г., а и въпросите на изследването бяха зададени у нас през есента – време на по-видима политическа динамика.

Анализ: Икономическия оптимизъм зависи от преразпределението на доходите*

Данните от проучването, заедно с данните на Световната банка за брутния национален доход, показват ясна връзка между икономическите очаквания на хората за 2017 година и дохода през последнотодесетилетие.

През последните 10 години (2005 – 2015), проспериращите страни (30 държави със среден годишен доход на глава от населението от 45000 долара) са загубили 10 от своя дял в световната икономика. Тази група страни е и най-песимистично настроена в настоящето – според данните от изследването при тези страни очакването за икономически просперитет за 2017 получава -17 нетна стойност.

Страните със средни доходи, (12 държави със среден годишен доход на глава от населението от 13000 долара са добавили 10 от дяловете в световната икономика. Тази група, според данните от изследването, е най-оптимистична за 2017 г. (+30).

Бедните страни (175 държави със среден годишен доход на глава от населението от 7000 долара) са запазили своя дял в световната икономика през последното десетилетие. Тяхната нетна стойност на икономически оптимизъм (+26) се колебае между тези на останалите две групи държави.

Вилма Скарпино, президент на УИН/“Галъп интернешънъл“ коментира: „Светът е свидетел на преразпределението на доходите между нациите. Старите богати губят, докато новите богати набират скорост. Този преход е отразен в техните убеждения за 2017 г. За радост, щастието не се оказва свързано с икономическите нагласи. Богатите държави от Запада са щастливи, въпреки своята мрачна перспектива за икономически растеж. Като резултат, глобалното общество като цяло е до-голяма степен щастливо, дори малко по-щастливо в сравнение с миналата година“.

Кънчо Стойчев, вицепрезидент на УИН/“Галъп интернешънъл“ коментира:
„Азия поведе света не в бъдеще време, а в настоящето – за пръв път равнищата на общ оптимизъм, на позитивни икономически очаквания и на субективно усещане за щастие са най-високи именно там. За пръв път в първата десетка по тези показатели няма нито една страна от Евроатлантическия свят. В челото на глобалната класация са Китай, Индия, Филипините, Виетнам, Бангладеш – само в тези пет страни живее почти половината от населението на планетата. И обратното – в дъното на класацията преобладават страни от Европа. Същевременно Евроатлантическият свят си остава местообитанието на така наречения „златен милиард“ – населението на страните с най-висок жизнен стандарт. Какво се случва – защо песимизмът обхваща най-богатите? Оказва се, че в основата на обществените настроения е темпото на развитие, ръстът. Започнала през 2008 година криза отне на „златния милиард“ именно усещането за напредък, за прогрес, а не толкова оряза доходите. И обратното – в Азия не толкова растат доходите, колкото расте усещането за прогрес, за ръст.

Колкото до България, ние продължаваме да живеем в разочарованието си от прехода и да сме на дъното на класацията, независимо, че обективно сме много по-добре от голяма част от човечеството (макар и в дъното на „златния милиард“, все пак сме част от него). Проблемът у нас е, че прекалено дълго доминиращите негативни обществени нагласи се превръщат в самосбъдващо се пророчество, че навъсените погледи генерират навъсена икономика и навъсен живот.“

-Край-

 

За контакти и коментар:

KanchoStoychev

k.stoychev@gallup-international.bg„>k.stoychev@gallup-international.bg

Parvan Simeonov

p.simeonov@gallup-international.bg„>p.simeonov@gallup-international.bg

Dr. Ijaz Gilani

gilani@gallup.com.pk„>gilani@gallup.com.pk

Johnny Heald

jheald@orb-international.com„>jheald@orb-international.com

Marita Carballo

maritacarballo@voicesconsultancy.com„>maritacarballo@voicesconsultancy.com

Chiara Monetti

chiara.monetti@wingia.com„>chiara.monetti@wingia.com

Misha Raza

misha.raza@gallup.com.pk„>misha.raza@gallup.com.pk

 

Методология:

Изследването на УИН/“Галъп интернешънъл“ е ежегодна традиция, инициирана и проектирана под председателството на д-р Джордж Галъп през 1977 г. Тази година то бе проведено от УИН/“Галъп интернешънъл“ в 66 страни по целия свят.

Размер на извадката и работа на терен:

Общо 66 541 души са били интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна е реализирана представителна извадка от около 1000 мъже и жени: лице в лице (25 страни; 29211 души), по телефон (13 страни; 10 754 души) или онлайн (25 страни; 23947 души). Теренната работа в различните страни е проведена от октомври 2016 г. до декември 2016 г. Статистическата грешка в изследването е в диапазон +/-3-5% при доверителен интервал – 95%.

В България изследването бе проведено през последните месеци на 2016 г. чрез пряко лично интервю сред близо 1000 пълнолетни български граждани.

За УИН/“Галъп интернешънъл“

УИН/“Галъп интернешънъл“ е водеща асоциация в пазарните изследвания и проучванията на общественото мнение и се състои от 80-те най-големи независими компании за пазарни изследвания и за проучвания на общественото мнение в съответните страни с общи годишни приходи от над 500 млн. евро и покриващи 95% от световния пазар.

За вече повече от 60 години членовете на УИН/“Галъп интернешънъл“ са доказали своите експертни умения за провеждане на международни изследвания при осигурено най-високо качество. Членовете на асоциацията са водещи национални институти с дълбоко познаване на местните изследователски методи и техники, статистически източници, бит и културни различия на всяка страна и са внимателно подбрани от Борда на асоциацията.

Натрупаният от асоциацията опит е значителен – с международно признати експерти в почти всички области и сектори. За всяка държава има само една агенция членка. Членовете работят съвместно всекидневно, за да споделят знания, нови изследователски техники и инструменти, за осигуряването на най-подходящите решения за международни изследователски проекти, както и за обслужването на своите клиенти по най-добрия възможен начин. Членовете на асоциацията са на една от водещите позиции по технически и методологически разработки, които са повлияли не само върху изследователския сектор, но и върху целия търговски свят.

 

 

In no event shall WIN Gallup International Association, its Member Companies, or its agents or officers be liable for any damages whatsoever (including, without limitation, damages for loss of profits, business interruption) arising out of the use of or inability to use the materials. As a user of this report, you acknowledge and agree that any reliance upon, or use of any information made available through this report shall be entirely at your own risk. Subject to any implied terms which cannot be excluded by law, WIN Gallup International Association and its related entities (including any directors, officers, employees and agents) shall not be liable for any loss or damage, whether direct or indirect, and however caused, to any person arising from the use of (or reliance upon) information provided on and made available through this report.

Трите-зеленочервеноПитка НадеждаGrafiki nadejda

Питка ИкономGrafiki IkonomikaПитка щастие

Приложение 9rsz Таблица_11_-_цялаrsz Таблица_12_цяла

rsz Таблица_13_цялаrsz Таблица_21_цялаrsz Таблица_22_цяла

rsz Таблица_23_цялаrsz Таблици_31rsz Тбалица_32_цяла

rsz Таблица_33_цяла

 

 

Disclaimer:

Gallup International Association or its members are not related to Gallup Inc., headquartered in Washington D.C which is no longer a member of Gallup International Association.

Gallup International Association does not accept responsibility for opinion polling other than its own. We require that our surveys be credited fully as Gallup International (not Gallup or Gallup Poll). For further details see website: http://www.gallup-international.com/.