Социологически портрет в края на мандата на правителство, парламент и президент

Социологически портрет в края на мандата на правителство, парламент и президент:

Исторически високи нива на недоверие към президента и обичайно високи нива на недоверие към парламент и правителство. Това е кратката равносметка от завършващите мандати „Борисов“ и „Плевнелиев“ – според социологическия портрет, който по традиция прави „Галъп интернешънъл“. В тези дни този социологически портрет излиза и в специална книга на „Галъп интернешънъл“.

В края на мандата си парламентът трайно се ползва с положителни оценки сред около и под 20% от пълнолетните българи и с негативни – сред над 70%. Малко по-благоприятно изглежда картината по отношение на правителството – с около и под 30% средни позитивни оценки в последните месеци и около и над 60% – негативни. По нива на доверие отиващите си парламент и правителство изглеждат по-добре в сравнение с мандата „Орешарски“, но без ентусиазъм в подкрепата – какъвто имаше в първия мандат на Борисов.

В последните месеци преди президентските избори доверието в президента се колебаеше в дялове около една четвърт от запитаните, а недоверието – около две трети. Така президентската институция записа исторически високи нива на недоверие по време на мандата „Плевнелиев“. Подобна трайна негативна ситуация в показателите за одобрение на президента за последно беше фиксирана в края на мандата на президента Желю Желев. Разбира се, сравняването на различни мандати трябва да се съобразява с факта, че в различните исторически периоди ситуацията се различава съществено.

Парламентът и правителството

Помолени да изберат между доверие и недоверие в дадена институция, българите продължават да декларират по-скоро негативни оценки – често дори и по инерция.

В по-голямата част от мандата доверието в парламента и правителството запази относителната стабилност. На фона на предишния мандат на Бойко Борисов обаче нивата на доверие този път закономерно оставаха без особен ентусиазъм.

Победата в местните избори от есента на 2015 г. даде психологически „бонус“ подкрепа за властта, респективно за правителството. Загубата в президентските избори през есента на 2016 г. пък подейства обратно. Тя явно се отрази негативно и на личния рейтинг на премиера. Бойко Борисов започна новата година с 25% доверие и с 61% недоверие.

Подробният демографски анализ показва, че доверието във властта е закономерно по-високо в групите с по-високи доходи и образование. Неодобрението към парламента е повсеместно. Това не е новост в българския политически процес. С годините тази институция явно фокусира негативното отношение към българския политически процес като цяло. Разбира се, сред електоратите на управляващите формации отношението към парламента съдържа повече положителни оценки, но дори и там те не надделяват.

В последната година доверието в Цецка Цачева – председател на Народното събрание – се движеше на нива от около 20%, а недоверието – около 65%.

Президентската институция

Мандатът на президента Плевнелиев се разви на фона на сложна политическа обстановка и това явно беше неблагоприятно за популярността на институцията.

През 2013 г. беше първият осезаем спад в доверието към президента. Тогава Росен Плевнелиев подкрепи едната от страните в мащабната обществена дискусия по повод протестите срещу кабинета на Пламен Орешарски и загуби подкрепата на отсрещната страна.

През есента на 2015 г. беше проведен референдум за въвеждане на електронно гласуване, който беше иницииран с основното участие на президента Плевнелиев. Може би това беше едно от обстоятелствата, довели до временен спад в недоверието. Допълнителна роля явно изигра и фактът, че в провелите се успоредно с референдума местни избори спечели ГЕРБ – партията, която издигна Плевнелиев (въпреки че в хода на мандата между него и ГЕРБ се проявяваха различия). Подобни „бонуси“ на подкрепа бяха характерни за ситуация около избори.

В месеците от края на мандата вицепрезидентът Маргарита Попова са ползваше с двайсетина процента положителни оценки и с над 60% отрицателни.