Парламентарни избори 2017 – подробни демографски профили и някои наблюдения

Както обикновено, „Галъп интернешънъл“ се отличи с най-точна работа в изследването екзит пол по поръчка на НОВА и БНТ. Публикуваме електорални профили, както и примерен прочит на основното в тях – вижте таблицитепо-долу.

Част от таблиците показват т.нар. вертикален процент: структура на електоратите – сборовете по вертикали дават 100%.

Другата част показват структура на групи гласоподаватели според вота за кандидати – това е т.нар. хоризонтален профил.

Колоната „Тотал“ се чете винаги по вертикал и служи за ориентир – показва цялостната структура на вота.

Профилите позволяват подробно самостоятелно четене.Като пример за четене на профилите предлагаме основни наблюдения. Включено е и „квадратчето“ „Не подкрепям никого“ – което не се калкулира в изборния резултат.

По традиция, вотът за ГЕРБ напомня генералната структура на вота, а вотът за БСП е изнесен към по-възрастните. Това и една от причините електоратът на БСП да изглежда по-„женски“ (традиционно за по-възрастни електорати). Другата причина може би е самата Корнелия Нинова, която заложи на този специфичен акцент по оста мъже-жени.

Вотът за „Да, България“ прави тази формация да изглежда трета сила в София. „Най-образованият“ вот е именно този за „Да, България“ – 77% от гласувалите за тази партия са висшисти при средно гласували 41% висшисти. Сред групата на висшистите „Да, България“ е четвърта сила – след двете големи и „Обединените патриоти“. „Да, България“ е и трета политическа сила в София. Близо след нея е „Нова република“.

Гласувалите в България турци твърдят, че са гласували в съотношение близо 3 към 1 в полза на ДПС в сравнение с ДОСТ. Сред ромите пък побеждава ГЕРБ.

ГЕРБ побеждава и сред младите хора в България. В групата на 18 – 30-годишните ГЕРБ има една трета от гласовете, а БСП – петнайсетина процента. Десетина процента има ДПС.

87% от гласувалите, които твърдят, че на изборите през 2014 г. са гласували за БСП – и сега са гласували за БСП. При ГЕРБ този дял е около 76%. Така БСП остава формацията с по-предвидим електорат, а ГЕРБ – с повече периферия.

В същото време явно отново става модно да се назовава БСП – например, поне 900 хиляди души казват, че през 2014 са гласували за БСП, а тогава всъщност гласуваха 500 хиляди. Това означава, че за стотици хиляди БСП отново е станало престижно. При ГЕРБ също има такава „прeстижна“ добавка – в рамките на около 200 хиляди души.

5% твърдят, че са минали от ГЕРБ към БСП на тези избори. Това са около 150 хиляди гласа.

48% от гласувалите на втория тур за Румен Радев предпочетоха БСП. Това потвърждава факта, че подкрепата за Радев не се е пренесла автоматично към БСП, а е била много по-широка. 75% от гласувалите на втория тур за Цачева гласуваха за ГЕРБ.

С „Не подкрепям никого“ са гласували по-скоро млади избиратели.

Вертикален профил

Хоризонтален профил