В хода на новата политическа криза в югозападната ни съседка, още преди последните тревожни развития, „Галъп интернешънъл“ провери нагласите на българското общество по темата. Мнозинство от 52% възприема, че случващото се в Македония е много важно за България. Малко над една трета не са дали еднозначен отговор, а само една десета смятат, че това което се случва в югозападната ни съседка не е важно за нас.Запознатостта не е висока, но усещането за важност, съответно тревога, преобладава и тази тенденция ще се задълбочи след последните събития.
Всеки месец „Галъп интернешънъл“ проверява мнението по актуални теми в национално представителни изследвания “лице в лице”. Още преди седмици попитахме пълнолетните български граждани дали усещат случващото се в Македония като важно за България. По време на предходната политическа криза в югозападната ни съседка също зададохме поредица въпроси. Продължаваме да следим нагласите по темата „Македония“. По-надолу публикуваме част от данните, заедно с кратък анализ.
Във въпроса умишлено не е уточнено какво се има предвид под „това, което се случва в Македония“ – за да се измери едновременно чувствителността към текущите тревожни събития и общото отношение към тази близка за България страна.
Запознатостта и загрижеността растат в синхрон с възрастта и образованието. Колкото повече житейски опит има респондентът, толкова повече проявява интерес към събитията в Македония. Историческата близост между двете страни също оказва влияние върху нагласите.
„Галъп интернешънъл“ наскоро провери и общото отношение на българските граждани към други страни. Македония се подреди в първата десетка на страните, които усещаме като близки – сред 42 държави. Когато бяха попитани кои страни чувстват най-далечни, българите отново показаха, че Македония не е сред тях. В ежемесечните изследвания на „Галъп интернешънъл“ обаче недоверието на българските граждани към съвременната република Македония е видимо – вероятно заради десетилетните политики на съзнателно раздалечаване на хората от двете страни на границата. Това означава, че у нас отношението към политическия елит на югозападната ни съседка е закономерно заредено по-скоро с недоверие, но отношението към самите хора на Македония и към страната като цяло е като към близки.
Доказателство за последното беше експерименталният въпрос, който зададохме през 2015 г., в тогавашния пик на политическата криза в съседната страна. Тогава беше актуална темата за евентуални бежанци от Македония, Украйна и т.н. Данните ясно показаха, че у нас хората от Македония не се възприемат като проблем. 67% отхвърлиха твърдението, че бежанци от Македония са проблем за заплаха за националната ни сигурност.
Проверихме също какво мислят пълнолетните български граждани за отношенията между двете страни. Картината е недвусмислена – две трети смятат, че тези отношения са по-скоро важни за България.
Още от началото на 90-те години на двайсетия век „Галъп интернешънъл“ периодично проверява обществените нагласи по различни въпроси, свързани със съседната страна. Независимата изследователска програма на „Галъп интернешънъл“ ще продължи да следи темата.
Първан Симеонов, директор на „Галъп интернешънъл болкан“ коментира:
Отзивчивостта на гражданите на България към Македония е запазена, макар в последните десетилетия да беше подложена на редица предизвикателства. В същото време българските медии информират пространно за събитията в Скопие. Тези две предпоставки означават, че тази тема ще става все по-важна за българското общество – особено с оглед на нестабилността на Балканите. Това изправя България пред необходимостта да формира и да следва консистентна политика по отношение на бъдещето на Македония и Западните Балкани, които са в сферата на прекия български външнополитически интерес, включително и в контекста на европейската интеграция.
Данните са от ежемесечната изследователска програма, позната като Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“, базирана на национално представителни изследвания с извадка ~800/1000 души на възраст 18+ години. Максималното стандартно отклонение при 50%-ови дялове е между ±3,0-3,5%.
Изследването от пролетта на 2017г. е проведено в период: 13-20 март 2017 г.
Изследването, в което е проверено усещането за близост на българите към Македония, е проведено в период: 15-20 септември 2016 г.
Изследването, в което е проверено доверието в Македония, е проведено в период: 13-20 март 2017 г.
Изследването от лятото на 2015 г. е проведено в период: 29 май – 04 юни 2015 г.
Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни изследвания на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 г. насам.Възложено, финансирано и проведено от „Галъп интернешънъл“.