Президентство, правителство, парламент
Закономерни са тенденциите, които „Галъп интернешънъл“ установява по отношение на доверието в основните институции и политическите личности в годината. През декември доверието в президентската институция е очаквано високо, а доверието в правителството е по-високо от това в парламента. Най-харесвани са личностите, които са по-далеч от ежедневния политически процес.
„Галъп интернешънъл“ продължава да публикува данни в обобщение на отиващата си 2017 г. Публикуваме преди всичко данни по теми, по които има съществени тенденции или новости през 2017 г.
Данните са базирани на ежемесечния „Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“– независимото от външно финансиране изследване с десетки индикатори, което тече всеки месец вече повече от четвърт век чрез преки стандартизирани интервюта „лице в лице“ с извадки 1000/800.
Пълното обобщение на годината ще излезе скоро в традиционната книга на агенцията. В следващите дни и седмици ще продължим да публикуваме данни по важните теми на обществото ни.
Институцията на президента завършва годината с нива на доверие от 56% срещу 29% недоверие. Така президентската институция затвърждава обичайния си висок обществен авторитет, който беше силно разколебан в предходния мандат. Личното доверие на Румен Радев е на закономерно сходни нива с доверието в институцията. Вицепрезидентът Илияна Йотова пък се ползва с лично доверие от 25% – това също е сравнително висока оценка на фона на доверието за останалите политически фигури у нас.
През декември правителството има 31% доверие и недоверие от 58%. Това са равнища, които се повтарят сравнително устойчиво през годината. Така първите няколко месеца на кабинета „Борисов 3“ се оказват с равнища на доверие малко по-добри в сравнение с началните месеци на предходния му мандат, по-благоприятни от началните месеци на мандата „Орешарски“ и много по-неблагоприятни в сравнение с началните нива на първия кабинет „Борисов“ през 2009 г. Налице е обичайното за всяка власт „износване“ на подкрепата, но и достатъчно знаци, че ГЕРБ има дълготрайно влияние.
Около загубените от ГЕРБ избори за президент Бойко Борисов донякъде загуби и личен рейтинг и слезе на нива под 30% доверие. Пролича и стандартната за такива случаи тенденция загубилият избори да продължава с ниски нива на доверие. Следващите месеци обаче показаха, че Борисов е в състояние сравнително бързо да „наваксва“ одобрение и то се върна на нива над 30%. Това го прави един от одобряваните политици у нас. Разбира се, няма ги драматичните амплитуди от по-ранните му политически години, когато беше новонавлизащ, респективно по-харесван, политик.
Парламентът, по традиция, е с по-ниско доверие от правителството в края на годината – 70% негативни и 22% позитивни оценки. През 2017 г. се долови известно укрепване на доверието в парламента. Вероятно повлия характерното за цялата година мобилизиране на електората на управляващите партии, които имат по-сериозна периферия.
Нивата на позитивните оценки останаха сравнително трайно над 20%, а на негативните – под и около 70%. Подобен тип оценки за последно бяха регистрирани през 2009 и 2010 г. – първите години на първия мандат „Борисов“.
В последните месеци обаче вече личат и симптоми на разколебаване в тези показатели и предстоящите месеци ще покажат дали благоприятните равнища не са били само конюнктурен ефект.
Отношението към институцията на Народното събрание стана по-благосклонно още след идването на служебното правителство в края на януари 2017 г. Парадоксално, по-благоприятни стойности на одобрение в парламента дойдоха в период, когато той на практика отсъстваше. Това се дължеше на общото успокоение, което обичайно идваше след разрешаване на политически кризи, като тази с подадената от Борисов оставка през есента на 2017 г.
Основните политически личности
В края на годината най-харесваните от българите политически личности са Румен Радев, Мая Манолова и Йорданка Фандъкова. Това са и трите политически личности, които имаха положителен рейтинг в годината, т.е. доверието превишава недоверието. Сравнително високо доверие има и Бойко Борисов, както и един „пакет“ от личности като Илияна Йотова, Лиляна Павлова, Мария Габриел, Красимир Каракачанов, Томислав Дончев, Корнелия Нинова, Екатерина Захариева и др.
Подредбата на политическите личности е според дяловете на положителните оценки. Подредени са според числата до първата цифра след десетичната запетая, което, поради закръгляването, няма как да бъде показано. Минималните разлики в стойностите не заслужават интерпретация.
Различните членове на кабинета постепенно утвърждават своята разпознаваемост. Тук са показани основните фигури.
В последната една година се забелязва ръст на доверието при Мая Манолова – заради активността и заради възможностите, които позицията на омбудсмана дава. От двайсетина процента при встъпването в длъжност, сега доверието е 51%.
Укрепване на доверието има и при Корнелия Нинова – трайно под 20% преди година, до трайно над 20% сега. Това е немалко повишаване за политик от партия, която има по-скоро предвидим като величина електорат и това.
Както наскоро „Галъп инетрнешънъл“ отбеляза, известно укрепване на доверието в рамките на последните две години има и при Красимир Каракачанов – от 10 – 15% през 2016 г. до 20 – 25% сега.
Класирането на личности според доверието в тях показва повече за масовия вкус, а не толкова за това кой как си върши работата. Различните фигури са в различни по трудност на задачите ресори и затова директните сравнения винаги трябва да са внимателни.
Публикуваните тук данни са от последната вълна на изследване „лице в лице“ е между 30 ноември и 7 декември 2017 г. с добавка от предходната вълна – през ноември, както и с ретроспекция от осем години. Единствено „Галъп интернешънл“ разполага с подобни данни – ежемесечно от повече от четвърт век насам.