46% от българите над 18 години казват, че в последните пет години са почивали, макар и за малко,на български морски курорт. 35% пък твърдят същото за планински курортиу нас. 20% са посетили чуждестранен морскикурорт, а 2% – чуждестранен планинскикурорт.
41%казват, че в започващата година ще посетятбългарски морски курорт, 31% твърдят, че ще идатнабългарски планински курорт. 15%се надяват да отидат, дори и за кратък отдих, на море в чужбина,а3%- на планина в чужбина.Очевидно родната публика остава най-големият клиент на туристическата ни индустрия.
Данните са отнов експресен сондаж от традиционната изследователска програма на “Галъп интернешънъл“ по потребителски теми.Сондажът е осъществен съвместно Националния борд по туризъм и със Съюз „Произведено в България“.
Мнозинство от българите са крайно категорични за въвеждане на повече правила и ред в курортните места. Например, всякакви мерки за въвеждане на ред по плажовете се одобряват.Мнозинство от92%приемат идеятапо-ясни правила къде могат да се разполагат каравани и палатки. 84% пъкодобряват тавани на цените на чадъри и шезлонги.Мнозинство от 63% принципно одобрява идеята за категоризиране на плажовете.
Всички мерки предлагани от ресорните администрации срещат почти инстинктивна подкрепа сред обществото.Респективно,39% одобряват работата на туристическото министерство,35% не я одобряват, а останалите се колебаят.
Мнозинство от 55% одобряват прословутите преместваеми обектипо моретода добиятстандартизиранавизия, 36% не одобряват, а останалите се затрудняват да отговорят. Мнозинство от 67% обаче не е съгласноподобнитърговски обектиоколо плажоветеда бъдат напълно премахнати и продажбата на храни и напитки да се премести изцяло към първата линия с хотели.Очевидно подобна мярка едновременно би затруднила и родните туристи, и оскъпила покупките им поради надценките в хотелите.
Явно всякакви мерки за повече ред в туристическите райони се възприемат, но и крайностите се отхвърлят.Друг пример в това отношение: за 62% проверките по курортните места трябва да се правят незабелязано и през цялото време – за да има постоянен контрол. Малцинство от 36% избират становището, че проверките по курортните места трябва да се правят заедно с медии и в присъствието на туристите – за да има повече гласност. Останалите се колебаят.Явно обществото ни предпочита по-скоро постоянните, отколкото показни мерки. Вероятно това се дължи и на цялостния скептицизъм към прекалено медийни акции и към политическата прослойка въобще.
Бяха проверени и други подобни двойки твърдения, които да уловят генералната структура на нагласите по потенциални алтернативни становища по дадени теми. Например, беше зададен и провокативният въпрос дали като цяло концесионирането и въобще формите на стопанисване на плажовете са по-добрият вариант, или пък липсата на стопанисване и концесиониране – за да се съхрани максимално природният вид. Както можеше и да се очаква, 79% предпочитат концесионирането и стопанисването на плажове – за да се поддържа ред и чистота, а 17% предпочитат природния им вид. Дилемата е трудна, защото стопанисването и поддържането не противоречи на максимално природния вид на плажовете. Затова и въпросът целеше да покаже по-скоро каква е онази част от българите, които предпочитат краен вариант. Тези 17% се равняват на почти милион българи. Това значи, че за милион наши сънародници отдалечаването на туристическите места от природата и спокойствието е толкова тежко, че биха предпочели дори липса на стопанска грижа.
Когато става дума за зимния туризъм мнозинство от 67% смятат, че той като цяло се нуждае от нови лифтове и съоръжения, а 19% са на обратното мнение.Очевидно, развитието на зимния туризъм и ски спорта се подкрепя, новите лифтове и съоръжения не се възприемат като проблем. Проблем се вижда по-скоро в опасността от презастрояване – както беше отбелязано в друг скорошен наш сондаж .