Общественият ефект от дебата за Истанбулската конвенция е сериозен – огромната част от пълнолетните българи се оказват въвлечени в него. Сериозно е неодобрението към документа.
Други теми от публичния дебат в последните дни обаче срещат одобрение – например, проверките на компетентните органи в различни сектори.
Това са част от изводите от изследователската програма на „Галъп интернешънъл“, независима от външно финансиране.
86% са чули за Истанбулската конвенция. Това на практика означава всички. Сред чувалите 58% не одобряват България да я приеме, а 19% одобряват България да приеме документа. Съотношението е приблизително три към едно. Останалите се колебаят. Във всички социални групи преобладава отрицанието. Известно изключение са привържениците на ГЕРБ, където близо една трета приемат конвенцията, а две пети все пак я отхвърлят.
Разбира се, по този въпрос едва ли има огромна запознатост, но в такива обществени дискусии е важно да се провери най-вече какъв образ се е създал. Общият имидж на конвенцията очевидно е негативен за българите.
От темите от последните дни явно сериозно се подкрепят най-вече различните типове проверки на съответните контролни органи – проверки на имущество, проверки на кметове, проверките в железниците и т.н. Например, 78% споделят мнението, че никога не е късно да се проверява нечие богатство. 20% обаче смятат, че вече е много късно.
По повод скорошните разкрития по отношение на железниците, респондентите бяха помолени да дадат цялостна оценка на БДЖ по скалата от 2 до 6. Средната оценка е 3.2. Тя е доста нисък атестат за общото състояние на железниците, макар и да не е безнадеждно лош. Обществото е безусловно съгласно, че положението с подобни системи като железниците е твърде тежко, но дава и шансове за поправяне.
Изследване „лице в лице“ („Политически и икономически индекс на Галъп интернешънъл“) сред 776 души, проведено между 2 и 9 февруари, както и експресен сондаж, осъществен между 31 януари и 1 февруари сред 801 души по специалната панелна методика, която осигурява възможно най-висока представителност на данните Абсолютна максимална грешка е ± 3.5 при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.