Изследване за проблемите на законодателството, засягащо опазването на фирмената репутация, проведе „Галъп интернешънъл“ заедно със Съюза „Произведено в България“.
Сондажът показва основни нагласи и е надеждна картина за малкия и среден бизнес в страната. Представяме някои от основните изводи в изследването, както и някои основни графики.
Репутацията и медиите
Запитаните са практически единодушни, че репутацията на една фирма е решаващо важна за нейната работа. Имиджът все повече се мисли като релевантен ресурс.
Близо две трети смятат, че несправедливите нападки срещу фирми са чест случай, а мнозинство от 55% знае и за конкретни случаи на нечестно засегнати фирми в медиите. 18% споделят, че това се е случвало с тяхната фирма. Близо една пета споделят дори, че знаят за конкретни случаи, в който върху фирми е имало медиен „рекет“.
Всичко това показва, че бизнесът вижда в уронването на репутацията реален проблем, при това с обществена значимост. А една немалка част от фирмите (макар и малцинство) споделят и собствен негативен опит.
Нормативната уредба
Заради всичко споменато мнозинство от 80% от запитаните не са доволни от степента на защита, предвидена в законодателството към настоящия момент. Дори недоволството да е инерционно, то е в твърде значими дялове, за да бъде пренебрегнато.
Запитани дали досегашната форма – в която фирмите следва да доказват щети, ако искат да потърсят компенсация в съда за уронване на репутация – е достатъчно удачна защита, по-голямата част от отговарящите (53%) не се съгласяват. Обяснението: практически всички са на мнението (както личи и в данните), че доказването на щети в съда е трудно и това на практика обезсмисля правосъдието.
Данните сочат висока възприемчивост към законови промени, които следва да намалят необходимостта за доказване на щети и да се коцентрират върху самите случаи на уронване на престижа и репутацията, т.е. в търсене на последствията от един недобросъвестен и недобронамерен акт, да не се изпусне фокусът върху самия акт.
Възможна оптимизация
95% са „за“ предложението страната, която напада в конкретен случай, но не успее да докаже твърденията си, да плаща глоба. Глоба до 10000 лв. има най-голяма подкрепа сред изследваните лица; не са малки и дяловете на онези, които казват глобата да бъде в размер от процент от оборота на фирмата (17%) или акцентират на съразмерността в зависимост от причинените щети (23%).
Всичко това означава, че всякакви законови предложения в тази посока ще срещат подкрепа сред бизнеса. Това е важна хипотеза, която следва да бъде подложена на последващо изследване, но предоставя достатъчно надеждна картина за генералната структура на нагласите, без да претендира за изчерпателна представителност.
Изводите са от телефонно проучване сред бизнеса проведено от „Галъп интернешънъл“ заедно със Съюза „Произведено в България“, проведено между 3 и 8 май сред 300 души. Позиция вземана от респондента – собственик/съсобственик (37%); управител/изпълнителен директор (51%); друга мениджърска позиция (12%). Изследването е представително за универсума на малки и средни предприятия в България.