Мнозинство от 70% от пълнолетните български граждани твърдят, че в последните седмици са усетили увеличение на цените на стоките и услугите.
74 на сто от интервюираните очакват, че повишението на цените на основните стоки ще продължи да се случва. Мнозинството от българските граждани не одобряват смяната на часовото време през пролетта и есента.
Това сочат данни на ежемесечното независимо във финансирането си национално представително изследване, известно като Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“. Въпросите се опитаха да уловят някои актуални теми.
70% от интервюираните заявяват, че в последните седмици са усетили увеличение на цените на стоките и услугите, които ползват. 18% не са усетили, а 3 на сто са отговорили, че са усетили намаление. Останалите или нямат мнение, или не са отговорили.
Демографските показатели сочат, че най-осезаема промяна е усетила по-възрастната част от населението, хората с по-ниски доходи и тези, които живеят в селата. Възможно е това е да се дължи и на факта, че тези части от населението традиционно симпатизират на опозиционни формации. Отговорите действително са политически различаващи се – привържениците на БСП са усетили най-силно повишението цените на стоките и услугите. Но дори и мнозинството от привържениците на ГЕРБ също твърдят, че са усетили увеличението – макар и не в същата степен, както и привържениците на БСП. Както може и да се очаква, хората с по-високи доходи проявяват и по-малка чувствителност към увеличението на цените. Но дори и в тези социални групи, усетилите увеличение на цените са мнозинство.
Разбира се, възможно е влияние да оказва и традиционният скептицизъм в общественото мнение по такива теми. Въпреки това обаче данните достатъчно ясно разкриват обществена тревога.
На трендовия въпрос, който се задава на всеки месец или тримесечие, „Според вас, какво ще става с цените на основните стоки в близките 2-3 месеца?“ 74% от интервюираните са на мнение, че цените ще растат, 14% отговарят, че няма да има промяна, а едва 2% вярват, че ще намаляват. Останалите се затрудняват да отговорят.
Това представлява осезаем ръст на очакванията за повишение на цените спрямо предишните месеци. Предишният подобен скок бе през пролетта на 2017-та, когато отново бе анонсирана възможност за повишаване на цените на енергоносителите. В последните няколко години очакванията за ръст на цените се движат в диапазони около и над 60% от българите, а около и под 20% от българите очакват цените да остават същите. По традиция, минимални са дяловете на онези, които очакват цените да се понижават.
Демографските показатели сочат, че привържениците на опозицията (БСП и ДПС) в по-голяма степен смятат, че цените ще се повишат, а привържениците на управляващата коалиция – също преимуществено смятат, че цените ще се повишават, макар и не в толкова голяма степен. Очаквано, по-възрастните са тези, които показват по-голяма тревога към евентуално повишение.
„Галъп интернешънъл“ провери и отношението към станалата напоследък тема за смяната на часовото време. 59% от интервюираните по-скоро не одобряват това, че часовото време по принцип се сменя. 20 на сто по-скоро нямат мнение по този въпрос, а 13% по-скоро одобряват сезонната промяна на времето. Останалите са се затруднили да отговорят.
Най-общо казано, по-възрастните и работещите по-чувствително не одобряват практиката за смяната на часовото време, а младите и неработещите нямат толкова ясно изградено мнение, макар че и сред тях противниците на смяната на часовото време са мнозинство.
Проучването този месец е проведено в периода от 5 до 12 октомври сред представителна за пълнолетното население на страната извадка от 820 души. Стандартно отклонение:±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хил. души.