Проучването, проведено в 57 страни по света, показва, че германският канцлер Ангела Меркел запазва своя имидж, заемайки основно място като най-позитивно оценен политически лидер.
Твърди се, че във времена на несигурност ние се нуждаем от своите лидери, за да „отскочим“ – историята ни дава примери като Уинстън Чърчил, Нелсън Мандела, Махатма Ганди и много други. Но докато наблюдаваме ефективно международното бизнес лидерство (Джак Ма, Джеф Безос, Бил и Мелинда Гейтс и др.), политическото лидерство търпи нарастващо негативно отношение. Това показва проечването на „Галъп интернешънъл“, най-старата обединение на агенции в света, разкрива, че негативното отношение към основните световни политически лидери нараства.
Проучването, проведено в 57 страни по света, показва, че германският канцлер Ангела Меркел запазва своя имидж, заемайки основно място като най-позитивно оценен политически лидер (нетната стойност, т.е. процента позитивно оценяващи минус процента негативно оценяващи, е + 14), но губи 6 пункта в сравнение с предходната година. Миналогодишният номер едно – президентът на Франция Еманюел Макрон – има значителен спад в оценките си в международен план (от +21 до +6). И двамата европейски лидери бяха изправени пред значителни предизвикателства в собствените си страни през последната година.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп остава в дъното на класацията с нетна стойност от -28, а руският президент Владимир Путин губи доста от позитивната си оценка, която събра миналата година. Благосклонността към Путин, в собствената му страна, също е в упадък, водена често от икономически предизвикателства.
Папа Франциск, както и миналата година, получава най-голямо доверие сред световните лидери с нетна стойност от +28 (въпреки че дори и при него има спад в сравнение с предишната година).
Разбира се, разпознаваемостта на различните лидери в различните части на света е различна. Например, в България има по-ясно отношение към западните лидери или президента на Русия Владимир Путин, но лидери на страни като Индия, Китай, Саудитска Арабия, Израел и т.н. са по-слабо познати.
България не прави изключение от световните тенденции. И у нас продължи разколебаването на доверието в западни ръководители. Пречупва се оценката френския президент Еманюел Макрон – очевидно на фона на тежката ситуация във Франция със социални протести (т.нар. протести на „жълтите жилетки“) и неодобряваните в България предложения на Макрон за регулации в ЕС.
Кънчо Стойчев, президент на световната асоциация „Галъп интернешънъл“:
Напреженията по целия свят нарастват и лидерството е в криза почти навсякъде. Дали тези напрежения нарастват заради лошо лидерство, или лошото лидерство води до нарастващи напрежения, не е продуктивен въпрос. Мнозина посочват, че пропастта между елитите и масите достига непоносими нива и редът, установен след края на Втората световна война, се разпада. Недоверието в политиката и политическите системи е във възход и фундаменталният въпрос не е как да се намери по-добро представителство, което да отговаря на волята на хората, а как хората да могат да контролират по-добре своите представители. Отговорът може да бъде повече пряка демокрация, което означава, че правилният въпрос, който трябва да се зададе, е как да се постигне тя след последните негативни преживявания с френския референдум за Европейската конституция, с този в Холандия и предизвикателството на Брекзит.“
За повече информация:
- Кънчо Стойчев (в София), +359 88 8611025
- Джони Хийлд (в Лондон), +44 7973 600308
- Вижте уебсайта: www.gallup-international.com
Данни за света
Данни за България
Методология, размер на извадката и работа на терен:
Настоящото изследване е част от ежегодния изследователски проект на световната асоциация „Галъп интернешънъл“, наречен „Край на годината“ – ежегодна традиция, инициирана и проектирана под председателството на д-р Джордж Галъп през 1977 г. Тази година тя бе осъществена от световната асоциация на „Галъп интернешънъл“ и партньори в 57 страни по света, представляващи населението на всички страни от Г-20 (с изключение на Китай) и около 57% от световното население.
Поради политически, културни или религиозни особености, някои въпроси от проучването не се задават във всички страни.
Въпросът за политическите лидери е зададен в 45 страни сред общо 46 952 души. Във всяка изследвана страна е реализирана представителна извадка от около 1000 мъже и жени, интервюирани по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн. Стаситическата грешка за проучването е между +/- 3%-5% при доверителен интервал 95%. Теренната работа е проведена в периода от октомври 2018 г. до януари 2019 г.
Покритие на изследването по региони:
- Общо за ЕС: Комбинира западните и източните части на ЕС (n = 13 615)
- Западна част на ЕС: Австрия, Финландия, Франция, Германия, Италия, Холандия, Испания, Великобритания (n = 7 510)
- Източна част на ЕС: България, Чехия, Латвия, Полша, Румъния, Унгария (n = 6 105)
- Европейски държави извън ЕС: Албания, Армения, Босна и Херцеговина, Грузия, Косово, Македония, Молдова, Сърбия, Швейцария, Украйна (n = 9 461)
- САЩ (n = 1 045)
- Канада (n = 600)
- Индия (n = 1 001)
- Русия (n = 1 000)
- Латинска Америка: Аржентина, Бразилия, Колумбия, Еквадор, Мексико, Парагвай, Перу (n = 5 526)
- Източна Азия: Хонконг, Индонезия, Япония, Филипините, Република Корея, Тайланд, Виетнам (n = 6 400)
- Западна Азия: Афганистан, Азербайджан, Казахстан, Пакистан, Турция (n = 5 671)
- Близък изток: Ирак, Йордания, Ливан, Сирия, Саудитска Арабия (n = 5 351)
- Африка: Гана, Нигерия, Южна Африка (n = 2 815)
- Австралия и Нова Зеландия (n = 2 039)
За „Галъп интернешънъл“
Световната асоциация “Галъп интернешънъл“ (GIA) е водеща асоциация в пазарните изследвания и проучванията на общественото мнение. През тази година асоциацията празнува своята 72-ра годишнина.
В продължение на повече от 70 години членовете на световната асоциация “Галъп интернешънъл“ демонстрират своята експертна способност едновременно да провеждат проучвания в няколко държави на сравнима база и да предоставят най-високо качество на изследванията.
Членовете на асоциацията са водещи национални институти с дълбоко познаване на местните изследователски методи и техники, статистически източници, бит и културни различия на всяка страна и са внимателно подбрани от Борда на асоциацията. За всяка държава има само една агенция членка. Членовете работят съвместно всекидневно, за да споделят знания, нови изследователски техники и инструменти за осигуряването на най-подходящите решения за международни изследователски проекти, както и за обслужването на своите клиенти по най-добрия възможен начин. „Галъп интернешънъл“ има около 50 членове и провежда изследвания в над 100 страни.