42-рото глобално изследване „В края на годината“ на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“: 37% от световното население очаква по-добра година. Всеки четвърти е песимист.

Анкетата „В края на годината“ на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ – най-старото подобно световно изследване – сочи:

37% ОТ СВЕТОВНОТО НАСЕЛЕНИЕ ОЧАКВА ПО-ДОБРА ГОДИНА. ЕДИН ОТ ВСЕКИ ЧЕТИРИМА Е ПЕСИМИСТ

Хората, живеещи в Близкия изток, са преобладаващо песимистично настроени за идващата 2020 г. (52% от попитаните в този регион отговарят, че годината ще бъде по-лоша), докато тези, живеещи в Индия и Западна Азия, са преобладаващо оптимистично настроени.

На ниво национални държави, сред най-оптимистично настроените по отношение на новата година са гражданите на страни като Перу, Албания, Нигерия, Казахстан, Армения и т.н. Това са страни, където дяловете на отговарящите, че годината ще е по-добра превишават с над 50 и дори над 60 пункта дяловете на отговарящите, че 2020 г. ще е по-лоша. Класацията на песимистите пък се оглавява от Ливан, Хонконг, Йордания, Италия и т.н. В Ливан, например, делът на песимистично отговарящите е с 71 пункта по-висок от дела на оптимистично отговарящите. Така нетната стойност на индекса на надеждата там (дял на оптимисти минус дяла на песимисти) е силно отрицателна: -71.

Глобалният индекс на надеждата и отчаянието е силно повлиян от възрастта и нивото на завършено образование – по-младите хора (до 34-годишна възраст) и тези с по-високо образование са закономерно по-оптимистични. В това отношение религията изглежда не е решаващ фактор, с яркото изключение на хиндуистите, които са щастливи по природа естеството и на религиозната си философия.

След Близкия изток, най-песимистичният регион е Западна Европа (докато европейските страни извън ЕС са почти два пъти по-оптимистични от западноевропейците). Американците пък са значително по-уверени от руснаците в очакванията си за по-добра нова година.

От десетилетия световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ измерва възприятията и за лично щастие. През последните няколко години обикновено един на всеки двама жители на планетата твърди, че е много или в определена степен щастлив. Резултатите от тази година не са изключение.

Първите пет държави според глобалния индекс на щастието са Колумбия (нетна стойност 88 – дял на щастливи и много щастливи минус дял на нещастни и много нещастни), Индонезия (нетна стойност 86), Еквадор (нетна стойност 85) и Казахстан (нетна стойност 83), следвани от Нигерия и Филипините (нетна стойност 78 и за двете държави). Най-малко щастливите страни по света са Йордания (-38 нетна стойност), Ливан (-15 нетна стойност), Сирия (-7 нетна стойност), следвани от Хонконг и Ирак (-5 нетна стойност и за двете държави). Следва да се напомни, че много от тези държави преживяха и значителни протести в хода на 2019 г.

Сравнение с предишни години показва, че сега значително по-малко хора в Русия, Хонконг, Ливан и Мексико декларират щастие, докато определящите се като щастливи силно увеличават своите дялове, например силно в Азербайджан, Еквадор, Украйна и Румъния.

 

Кънчо Стойчев, президент на Световната асоциация „Галъп интернешънъл“:

„Нашият Глобален индекс на надеждата и отчаянието отразява преди всичко политическата и икономическата ситуация и посоката на развитие на всяка от държавите през очите на обикновените хора. Индексът на щастието пък разкрива личните възприятия, които са пряко свързани с националните характеристики.

Изглежда, че хората по света са четири пъти по-щастливи в личния си живот в сравнение със своето ежедневие като граждани на своята държава. Казахстанците, арменците, индийците, виетнамците, например, са както щастливи в личен план, така и социално оптимистични, докато босненците, поляците, корейците и испанците са сред националностите, споделящи високи нива на лично щастие, но и високи нива на социален песимизъм.

И лично, и социално песимистични са, например, ливанците и йорданците, но сирийците и иракчаните са на противоположната страна на скалата – демонстрират високи нива на социален оптимизъм, а нещастието доминира личния им живот.

Като цяло, социалният оптимизъм и личното щастие нямат връзка с богатството на дадена държава. Конкретната политическа ситуация и перспективите са доминиращият фактор“.

ИНДЕКС НА НАДЕЖДАТА

 

ИНДЕКС НА ЩАСТИЕТО

БЪЛГАРИЯ

 

У нас, общият оптимизъм за непосредственото бъдеще е по-висок спрямо предходни години. В последните няколко години може би донякъде укрепва и усещането за лично щастие, но остава много по-слабо. На фона на света, България е близо до средните стойности на оптимизъм, но когато става дума за лично щастие, продължаваме да сме в долната част на класацията. Затова и сме по-големи оптимисти от средния гражданин на Европейския съюз, но сме много по-нещастни. Докато общият оптимизъм зависи повече от конкретната ситуация в страната и е динамичен, усещането за лично щастие в годините не се променя особено. 

В края на 2019 г. 32% от българите очакват 2020 г. да е по-добра от 2019 г. 22% – по-лоша, а 34% – същата. 12% не могат да отговорят. Така нетната стойност на оптимизма у нас (дялове на оптимисти минус дялове на песимисти) е 10 (32% минус 22%). През миналата година тази оценка беше отрицателна: -8. Преди две години беше 3. В края на 2016 г. пък беше -5, а в края на 2015 г. беше -1. Така очакванията сега всъщност се оказват най-оптимистичните на фона на последните няколко години. Вероятното обяснение е известната икономическа стабилизация и политическа предвидимост.

България е близо до световната средна нетна стойност в индекса на надеждата от 13. На фона на страните от ЕС България стои по-оптимистично, но на фона на европейските страни извън ЕС – ние сме по-големи песимисти. И през тази година ЕС изглежда сравнително унило, в сравнение, например с развиващия се свят. И тук проличава, че не конкретното благосъстояние в една страна, а перспективите, както и актуалната политическа ситуация, са важният фактор.

В края на 2019 г. 45% у нас декларират, че са щастливи или много щастливи, а 10% са нещастни или много нещастни. 40% са в „средата“ между щастие и нещастие, а останалите не могат да определят. Така нетната стойност на щастие минус нещастие е 35. В предходните години тази стойност се движеше така: 36 (преди две години), 33 (преди три години), 30 (преди четири), 16 (преди пет години). В последните години може би усещането за лично щастие плавно укрепва, но остава далеч от световната средна нетна стойност в индекса на щастието – която сега е 48 и в последните години се колебае около тези нива. Българите са по-нещастни и от средния европеец.   

ИНДЕКС НА НАДЕЖДАТА – БЪЛГАРИЯ

ИНДЕКС НА ЩАСТИЕТО – БЪЛГАРИЯ

За повече информация:

Кънчо Стойчев (София), +359 88 8611025

Джони Хийлд (Лондон), +44 7973 600308

Подробности на: www.gallup-international.com

 

ПОДРОБНИ ДАННИ И ДЕМОГРАФСКИ РАЗБИВКИ

Възможни са някои минимални отклонения заради закръгляване

Индекс на надеждата

Подредени според нетна стойност = дял на оптимисти минус дял на песимисти

 

Индекс на щастието

Подредени според нетна стойност = дял на щастливи минус дял на нещастни

*Броят на държавите е 6, поради еднаквите нетни стойности на Нигерия и Филипините.

 

ИНДЕКС НА НАДЕЖДАТА ПО РЕГИОНИ

ИНДЕКС НА ЩАСТИЕТО ПО РЕГИОНИ

*ЩАСТЛИВИ = МНОГО ЩАСТЛИВ/А + ЩАСТЛИВ/А

** НЕЩАСТНИ = НЕЩАСТЕН/НА + МНОГО НЕЩАСТЕН/НА

 

ИНДЕКС НА НАДЕЖДАТА ПО ДЪРЖАВИ

Според Вас, дали 2020 г. ще бъде по-добра, по-лоша или същата като 2019 г.?

 

ИНДЕКС НА ЩАСТИЕТО ПО ДЪРЖАВИ

Като цяло, Вие лично, чувствате ли се много щастлив/а, щастлив/а, нито щастлив/а, нито нещастен/а, нещастен/а или много нещастен по отношение на живота, който водите?

Методология:

Настоящото изследване е част от ежегодния изследователски проект на световната асоциация „Галъп интернешънъл“, наречен „В края на годината“ – традиция, инициирана и проектирана под председателството на д-р Джордж Галъп през 1977 г. Тази година то бе проведено от световната асоциация “Галъп интернешънъл“ в сътрудничество с УИН в 46 страни по целия свят. 

 

Региони

  • ЕС Общо – ЕС Изток и ЕС Запад
  • ЕС Запад – Австрия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Испания, Финландия, Обединено кралство
  • ЕС Изток – България, Чехия, Полша, Румъния
  • Европейски държави извън ЕС – Албания, Армения, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Молдова, Сърбия, Украйна, Грузия
  • Латинска Америка – Аржентина, Колумбия, Еквадор, Мексико, Перу
  • Източна Азия – Хонконг, Индонезия, Япония, Филипини, Република Корея, Тайланд, Виетнам, Малайзия
  • Западна Азия – Афганистан, Азербайджан, Казахстан, Пакистан, Турция
  • Близък изток – Ирак, Сирия, Ливан, Йордания
  • Африка – Нигерия
  • САЩ, Индия и Русия не са включени в друга регионална категория

 

 

Размер на извадката и работа на терен:

Общо 45676 души бяха интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна е реализирана представителна извадка от около 1000 мъже и жени: лице в лице, по телефон или онлайн.

 Теренната работа в различните страни е проведена в периода ноември-декември 2019 г. Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.

 

За Световната асоциация “Галъп интернешънъл“ (GIA)

 Световната асоциация “Галъп интернешънъл“ (GIA) е водеща асоциация в пазарните изследвания и проучвания на общественото мнение. През тази година асоциацията празнува своята 73-а годишнина.

За повече от седем десетилетия членовете на световната асоциация “Галъп интернешънъл“ са доказали своите експертни умения за провеждане на международни изследвания при осигурено най-високо качество. Членовете на асоциацията са водещи национални институти с дълбоко познаване на местните изследователски методи и техники, статистически източници, бит и културни различия на всяка страна, и са внимателно подбрани от Борда на асоциацията. За всяка държава има само една агенция членка. Членовете работят съвместно всекидневно, за да споделят знания, нови изследователски техники и инструменти за осигуряването на най-подходящите решения за международни изследователски проекти, както и за обслужването на своите клиенти по най-добрия възможен начин. Световната асоциация „Галъп интернешънъл“ има около 50 членове и провежда изследвания в над 100 страни.

Disclaimer:

Gallup International Association or its members are not related to Gallup Inc., headquartered in Washington D.C which is no longer a member of Gallup International Association.

Gallup International Association does not accept responsibility for opinion polling other than its own. We require that our surveys be credited fully as Gallup International (not Gallup or Gallup Poll). For further details see website: http://www.gallup-international.com/.