Анкетата „В края на годината“ на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ – най-старото подобно световно изследване – сочи:
37% ОТ СВЕТОВНОТО НАСЕЛЕНИЕ ОЧАКВА ПО-ДОБРА ГОДИНА. ЕДИН ОТ ВСЕКИ ЧЕТИРИМА Е ПЕСИМИСТ
Хората, живеещи в Близкия изток, са преобладаващо песимистично настроени за идващата 2020 г. (52% от попитаните в този регион отговарят, че годината ще бъде по-лоша), докато тези, живеещи в Индия и Западна Азия, са преобладаващо оптимистично настроени.
На ниво национални държави, сред най-оптимистично настроените по отношение на новата година са гражданите на страни като Перу, Албания, Нигерия, Казахстан, Армения и т.н. Това са страни, където дяловете на отговарящите, че годината ще е по-добра превишават с над 50 и дори над 60 пункта дяловете на отговарящите, че 2020 г. ще е по-лоша. Класацията на песимистите пък се оглавява от Ливан, Хонконг, Йордания, Италия и т.н. В Ливан, например, делът на песимистично отговарящите е с 71 пункта по-висок от дела на оптимистично отговарящите. Така нетната стойност на индекса на надеждата там (дял на оптимисти минус дяла на песимисти) е силно отрицателна: -71.
Глобалният индекс на надеждата и отчаянието е силно повлиян от възрастта и нивото на завършено образование – по-младите хора (до 34-годишна възраст) и тези с по-високо образование са закономерно по-оптимистични. В това отношение религията изглежда не е решаващ фактор, с яркото изключение на хиндуистите, които са щастливи по природа естеството и на религиозната си философия.
След Близкия изток, най-песимистичният регион е Западна Европа (докато европейските страни извън ЕС са почти два пъти по-оптимистични от западноевропейците). Американците пък са значително по-уверени от руснаците в очакванията си за по-добра нова година.
От десетилетия световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ измерва възприятията и за лично щастие. През последните няколко години обикновено един на всеки двама жители на планетата твърди, че е много или в определена степен щастлив. Резултатите от тази година не са изключение.
Първите пет държави според глобалния индекс на щастието са Колумбия (нетна стойност 88 – дял на щастливи и много щастливи минус дял на нещастни и много нещастни), Индонезия (нетна стойност 86), Еквадор (нетна стойност 85) и Казахстан (нетна стойност 83), следвани от Нигерия и Филипините (нетна стойност 78 и за двете държави). Най-малко щастливите страни по света са Йордания (-38 нетна стойност), Ливан (-15 нетна стойност), Сирия (-7 нетна стойност), следвани от Хонконг и Ирак (-5 нетна стойност и за двете държави). Следва да се напомни, че много от тези държави преживяха и значителни протести в хода на 2019 г.
Сравнение с предишни години показва, че сега значително по-малко хора в Русия, Хонконг, Ливан и Мексико декларират щастие, докато определящите се като щастливи силно увеличават своите дялове, например силно в Азербайджан, Еквадор, Украйна и Румъния.
Кънчо Стойчев, президент на Световната асоциация „Галъп интернешънъл“:
„Нашият Глобален индекс на надеждата и отчаянието отразява преди всичко политическата и икономическата ситуация и посоката на развитие на всяка от държавите през очите на обикновените хора. Индексът на щастието пък разкрива личните възприятия, които са пряко свързани с националните характеристики.
Изглежда, че хората по света са четири пъти по-щастливи в личния си живот в сравнение със своето ежедневие като граждани на своята държава. Казахстанците, арменците, индийците, виетнамците, например, са както щастливи в личен план, така и социално оптимистични, докато босненците, поляците, корейците и испанците са сред националностите, споделящи високи нива на лично щастие, но и високи нива на социален песимизъм.
И лично, и социално песимистични са, например, ливанците и йорданците, но сирийците и иракчаните са на противоположната страна на скалата – демонстрират високи нива на социален оптимизъм, а нещастието доминира личния им живот.
Като цяло, социалният оптимизъм и личното щастие нямат връзка с богатството на дадена държава. Конкретната политическа ситуация и перспективите са доминиращият фактор“.
ИНДЕКС НА НАДЕЖДАТА
ИНДЕКС НА ЩАСТИЕТО
БЪЛГАРИЯ
У нас, общият оптимизъм за непосредственото бъдеще е по-висок спрямо предходни години. В последните няколко години може би донякъде укрепва и усещането за лично щастие, но остава много по-слабо. На фона на света, България е близо до средните стойности на оптимизъм, но когато става дума за лично щастие, продължаваме да сме в долната част на класацията. Затова и сме по-големи оптимисти от средния гражданин на Европейския съюз, но сме много по-нещастни. Докато общият оптимизъм зависи повече от конкретната ситуация в страната и е динамичен, усещането за лично щастие в годините не се променя особено.
В края на 2019 г. 32% от българите очакват 2020 г. да е по-добра от 2019 г. 22% – по-лоша, а 34% – същата. 12% не могат да отговорят. Така нетната стойност на оптимизма у нас (дялове на оптимисти минус дялове на песимисти) е 10 (32% минус 22%). През миналата година тази оценка беше отрицателна: -8. Преди две години беше 3. В края на 2016 г. пък беше -5, а в края на 2015 г. беше -1. Така очакванията сега всъщност се оказват най-оптимистичните на фона на последните няколко години. Вероятното обяснение е известната икономическа стабилизация и политическа предвидимост.
България е близо до световната средна нетна стойност в индекса на надеждата от 13. На фона на страните от ЕС България стои по-оптимистично, но на фона на европейските страни извън ЕС – ние сме по-големи песимисти. И през тази година ЕС изглежда сравнително унило, в сравнение, например с развиващия се свят. И тук проличава, че не конкретното благосъстояние в една страна, а перспективите, както и актуалната политическа ситуация, са важният фактор.
В края на 2019 г. 45% у нас декларират, че са щастливи или много щастливи, а 10% са нещастни или много нещастни. 40% са в „средата“ между щастие и нещастие, а останалите не могат да определят. Така нетната стойност на щастие минус нещастие е 35. В предходните години тази стойност се движеше така: 36 (преди две години), 33 (преди три години), 30 (преди четири), 16 (преди пет години). В последните години може би усещането за лично щастие плавно укрепва, но остава далеч от световната средна нетна стойност в индекса на щастието – която сега е 48 и в последните години се колебае около тези нива. Българите са по-нещастни и от средния европеец.
ИНДЕКС НА НАДЕЖДАТА – БЪЛГАРИЯ
ИНДЕКС НА ЩАСТИЕТО – БЪЛГАРИЯ
За повече информация:
Кънчо Стойчев (София), +359 88 8611025
Джони Хийлд (Лондон), +44 7973 600308
Подробности на: www.gallup-international.com
ПОДРОБНИ ДАННИ И ДЕМОГРАФСКИ РАЗБИВКИ
Възможни са някои минимални отклонения заради закръгляване
Индекс на надеждата
Подредени според нетна стойност = дял на оптимисти минус дял на песимисти
Индекс на щастието
Подредени според нетна стойност = дял на щастливи минус дял на нещастни
*Броят на държавите е 6, поради еднаквите нетни стойности на Нигерия и Филипините.
ИНДЕКС НА НАДЕЖДАТА ПО РЕГИОНИ
ИНДЕКС НА ЩАСТИЕТО ПО РЕГИОНИ
*ЩАСТЛИВИ = МНОГО ЩАСТЛИВ/А + ЩАСТЛИВ/А
** НЕЩАСТНИ = НЕЩАСТЕН/НА + МНОГО НЕЩАСТЕН/НА
ИНДЕКС НА НАДЕЖДАТА ПО ДЪРЖАВИ
Според Вас, дали 2020 г. ще бъде по-добра, по-лоша или същата като 2019 г.?
ИНДЕКС НА ЩАСТИЕТО ПО ДЪРЖАВИ
Като цяло, Вие лично, чувствате ли се много щастлив/а, щастлив/а, нито щастлив/а, нито нещастен/а, нещастен/а или много нещастен по отношение на живота, който водите?
Методология:
Настоящото изследване е част от ежегодния изследователски проект на световната асоциация „Галъп интернешънъл“, наречен „В края на годината“ – традиция, инициирана и проектирана под председателството на д-р Джордж Галъп през 1977 г. Тази година то бе проведено от световната асоциация “Галъп интернешънъл“ в сътрудничество с УИН в 46 страни по целия свят.
Региони
- ЕС Общо – ЕС Изток и ЕС Запад
- ЕС Запад – Австрия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Испания, Финландия, Обединено кралство
- ЕС Изток – България, Чехия, Полша, Румъния
- Европейски държави извън ЕС – Албания, Армения, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Молдова, Сърбия, Украйна, Грузия
- Латинска Америка – Аржентина, Колумбия, Еквадор, Мексико, Перу
- Източна Азия – Хонконг, Индонезия, Япония, Филипини, Република Корея, Тайланд, Виетнам, Малайзия
- Западна Азия – Афганистан, Азербайджан, Казахстан, Пакистан, Турция
- Близък изток – Ирак, Сирия, Ливан, Йордания
- Африка – Нигерия
- САЩ, Индия и Русия не са включени в друга регионална категория
Размер на извадката и работа на терен:
Общо 45676 души бяха интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна е реализирана представителна извадка от около 1000 мъже и жени: лице в лице, по телефон или онлайн.
Теренната работа в различните страни е проведена в периода ноември-декември 2019 г. Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.
За Световната асоциация “Галъп интернешънъл“ (GIA)
Световната асоциация “Галъп интернешънъл“ (GIA) е водеща асоциация в пазарните изследвания и проучвания на общественото мнение. През тази година асоциацията празнува своята 73-а годишнина.
За повече от седем десетилетия членовете на световната асоциация “Галъп интернешънъл“ са доказали своите експертни умения за провеждане на международни изследвания при осигурено най-високо качество. Членовете на асоциацията са водещи национални институти с дълбоко познаване на местните изследователски методи и техники, статистически източници, бит и културни различия на всяка страна, и са внимателно подбрани от Борда на асоциацията. За всяка държава има само една агенция членка. Членовете работят съвместно всекидневно, за да споделят знания, нови изследователски техники и инструменти за осигуряването на най-подходящите решения за международни изследователски проекти, както и за обслужването на своите клиенти по най-добрия възможен начин. Световната асоциация „Галъп интернешънъл“ има около 50 членове и провежда изследвания в над 100 страни.