Масовото съзнание по отношение на коронавируса вече показва белези на нормализация. Паниката продължава да намалява, а останалите страхове по-скоро вече се установяват в определени рамки и губят предишната динамика. Цялостната оценка за мерките, които властта взе в последните два месеца, е висока. Високи, макар и без нов ръст, са страховете и неприятните равносметки за доходите.
Това са изводи и хипотези от седмата вълна на експресен телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“ във връзка с коронавируса. Изследването беше проведено между 15 и 18 май.
Предходните сондажи по темата може да откриете тук, тук, тук, тук, тук и тук. Двете международни изследвания на световната асоциация „Галъп интернешънъл“ вижте тук и тук.
Тревогата, властта, мерките:
Изкристализиране на картината?
Продължава да спада делът на паническите реакции по отношение на коронавируса – хората, които приемат, че това е смъртоносна опасност и едно от най-страшните неща, сполетявали човечеството. Този дял е 17% сега, а през март и април беше 22-24%.
Едновременно с това, дяловете на тревожната и спокойната реакция показват признаци на установяване на определени равнища. Делът на хората, които приемат, че коронавирусът е опасен, но все пак е само силен грип, спира плавния си спад и засега остава в диапазона около 60%. Делът на онези, които смятат, че това не е сериозна опасност и е преди всичко шумотевица, спира ръста си и остава да се колебае около 20%. Има и малък процент колебаещи се.
Изглежда, че тревогата след края на извънредното положение и по-строгите мерки за обществена изолация остава, но опасността е вече по-трезво оценена и картината на масовото съзнание изкристализира, след динамиката преди това.
На този фон 61% намират мерките на властта срещу коронавируса за достатъчни, 29% – за прекалени и 9% – за недостатъчни. Има и малцина колебаещи се. След седмиците на постепенен спад в дяловете на определението „достатъчни“ и ръст на определението „прекалени“, сега вече и тук очевидно има установяване около определени нива.
Нормализация се наблюдава и по отношение на оценките за оперативната власт – правителство и щаб. Постепенното и закономерно многоседмично „слизане“ от пиковите нива от преди два месеца изглежда е преустановено и обществените оценки остават близо до равнищата от последното замерване преди две седмици. Премиерът Борисов остава с положителна сумарна ситуативна оценка – 54% одобрение, 41% неодобрение и 5% колебание. Тази оценка остава по-добра от традиционното доверие към Борисов, отчетено преди месеци. В основата на преобладаващите позитивни оценки досега е верният усет на властта към календара на обществените настроения.
Любопитно е как хората се отнасят към доц. Мангъров – който се утвърди като своеобразен символ на алтернативния прочит на ситуацията. 49% го одобряват, 30% не, а останалите се колебаят. За сравнение, проф. Мутафчийски има одобрение 70%, неодобрение 26% и 4% се затрудняват да отговорят.
86% от анкетираните пък смятат, че България се справя сравнително добре с епидемията на фона на другите европейски държави, което допълнително потвърждава, че действията до този момент са оценени високо от мнозинството от българите.
Оценките и перспективите:
Извънредното положение имаше смисъл; ред е на нормализация
От дистанцията на времето, решението за въвеждане на извънредно положение в страната за последните два месеца е оценено положително. Мнозинство от 75% от респондентите вярва, че това решение беше необходимо. Малко над една пета (21%) от запитаните го намират за ненужно. Останалите не могат да преценят.
Растат и очакванията за постепенна нормализация и завръщане към обичайния ритъм на живот в страната. Близо две трети от запитаните българи вярват, че до края на годината животът в страната постепенно ще се нормализира. 30% са по-скоро скептични, че ще се върнем към „нормалността“ до края на 2020 г., а 5% от запитаните не могат да преценят.
51% от българите смятат, че ограниченията за пътуване в чужбина вече трябва да отпаднат. 41% не са съгласни. Останалите се затрудняват да отговорят.
Опасенията за доходите:
Установяване на трайни нива
Тревогата за доходите също остава на нивата, регистрирани в последните седмици. 45% от българите сега споделят, че доходите им са намалели в резултат на кризата.
Запазва се и делът на българите, които споделят, че са загубили работното си място заради кризата – 10% сега. Този дял беше същият преди две седмици. А преди два месеца започна от 3%.
Няма сериозна промяна спрямо предходния сондаж и по отношение на дела на българите, които очакват да загубят своето работно място – 9%. Всичко това означава, че и тревогата за прехраната, която си пробиваше път в последните месеци, сега вече се установява на определени равнища и остава висока.
С разхлабването на мерките и отмяната на ограниченията за придвижване, по-малко хора споделят, че работят от вкъщи (19% сега, при 25% през април) или предстои да загубят работа – 9% сега, при 12-14% преди месец или два. Сам се поставих под карантина, казват сега 25%, а към края на март бяха 36%.
7% сега твърдят, че са спрели да плащат кредити, а 3% – лизинги. С намалено работно време казват, че са 15%
CATI (Computer Assisted Telephone Interviewing); национална извадка (800 ефективни интервюта) за населението на възраст 18+ г. 15-18.05.2020 г. Абсолютна максимална грешка 3.3 при 50% дялове.