Ако 2020 г. ще бъде запомнена като годината на пандемията и карантината, то световното население е решително по-оптимистично за 2021 г.

 

Повече от двама на всеки петима по света (43%) вярват, че следващите 12 месеца ще бъдат по-добри от последните, 24% смятат, че ще бъдат по-лоши, а 26% – че ще са същите. Песимизмът е най-висок в Хонконг (57% там казват, че идващата година ще бъде по-лоша), докато оптимизмът е най-силен в Азербайджан (73% там смятат, че годината ще е по-добра).

Това са резултатите от най-дългогодишното световно изследване, проведено за пръв път през 1979 г. от „Галъп интернешънъл“, наречено „В края на годината“. Покриващи повече от 40 държави и включващи над 38 000 пълнолетни граждани, резултатите показват също, че макар и респондентите да са по-оптимистични за 2021 г., позитивните настроения не се отнасят за глобалната икономика. В ущърб за много бизнеси, изглежда, че потреблението ще се забави през следващата година. 46% смятат, че 2021 ще бъде година на икономически трудности, при само 25% вярващи, че ще бъде година на икономически просперитет.

В глобален мащаб главно гражданите на Европейския съюз са онези, които носят песимизма – защото пандемията в много държави от Съюза не показва признаци за овладяване. 61% от хората в ЕС смятат, че 2021 г. ще бъде година на икономически трудности.

Все пак, въпреки икономическия песимизъм, изглежда че личното щастието успява да си пробие път. 54% от световното население описват себе си като щастливи, а само 14% казват, че са нещастни.

Кънчо Стойчев, президент на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“: В такъв рядък момент, когато наистина съществува реално глобално обществено мнение, светът като цяло запазва своя оптимизъм за следващата година, но песимистичните нагласи са преобладаващи в повече държави от обикновеното. Докато хората очакват 2021 г. да донесе края на пандемията, няма илюзии, че икономическите трудности ще бъдат преодолени в кратки срокове. Със сигурност, дискусията за баланса между грижата за здравето и грижата за просперитета ще бъде във фокуса на световното внимание през следващите години.“

 

Къде е България

НЕГАТИВНО, НО НЕ СЪВСЕМ

У нас надеждата за по-добра 2021 г. е по-скоро крехка. 16% от запитаните българи вярват, че предстоящата година ще е по-добра от пандемичната 2020 г.,  за 45% обаче тя ще е дори по-лоша, една четвърт очакват да е същата, а останалите не могат да преценят. Така страната ни се нарежда сред топ 5 на песимистите по света заедно с Италия, Хонконг, Полша и Република Корея. Българите изглеждат силно песимистични и на фона на останалите държави от ЕС, където обобщеното ниво на песимизъм е 31% от всички запитани, а на оптимизъм – 35%.

По-скоро песимистичният поглед към бъдещето е обичаен за нашето общество. В последните няколко години обаче като че ли нивата на оптимизъм за бъдещето у нас се доближаваха до общите стойности за света, като в края на 2019 г. 32% от пълнолетните българи отговаряха, че очакват по-добра 2020 г., а 22% смятаха, че тя ще бъде по-лоша от 2019 г.

Изглежда, че кризата с коронавируса, отразила се тежко и на здравната система, и на икономическата ситуация в страната, е засегнала тежко и надеждите за по-благоприятно непосредствено бъдеще – особено след рязкото увеличаване на заболелите и починалите в последните месеци на 2020 и наложените нови ограничения.

Що се отнася до очакванията за икономическата ситуация, настроенията у нас отново са по-скоро негативни. Едва 5% от българите очакват година на икономически просперитет, 64% смятат, че 2021 г. ще е година на икономически трудности, а 20% очакват икономическата ситуация в страната да е същата като през 2020 г. Останалите се затрудняват да отговорят.

И по този показател страната ни е сред топ 5 на негативните отговори. Мнозинства от над две трети очакват трудна в икономически план година и в Обединеното кралство (71% отговарящи негативно), Австрия (70%), Италия (67%) и Босна и Херцеговина (66%).

На фона на Европейския съюз обаче, България е близо до общите стойности по този показател. Сред жителите на ЕС 12% очакват икономически просперитет, 61% свързват 2021 г. с очакване за икономически трудности, а за 21% тя ще бъде същата в икономически план. Останалите се затрудняват да отговорят.

В края на 2020 г. 41% у нас декларират, че са по-скоро щастливи или много щастливи. 46% не се определят нито като щастливи, нито като нещастни, 10% казват, че са нещастни или много нещастни. Останалите не могат да определят. Традиционно, българите са по-скоро в долната част на класацията, що се отнася до лично щастие. И през 2020 г. българите изглеждат по-нещастни на фона на  обобщените стойности на щастие по света (54% по света щастливи или много щастливи и 14% нещастни или много нещастни) и на средния европеец (50% в ЕС казват, че са щастливи или много щастливи, 12%, че са нещастни или много нещастни, а 37% са в междинната зона).

Все пак, глобалните изследвания на „Галъп интернешънъл“ в последните години сочат, че усещането за лично щастие у нас плавно укрепва. Въпреки невисоките очаквания за следващата година, тежката 2020 г. не е успяла да пречупи усещането за лично щастие у българите – доколкото го има. В това отношение страната ни е далеч от дъното на класацията.

За повече информация:

Кънчо Стойчев (София) +359 88 8611025

Джони Хийлд (Лондон) +44 7973 600308

За още детайли посетете уебсайта: www.gallup-international.com

Методология:

Изследването „В края на годината“ на „Галъп интернешънъл“ е ежегодна традиция по инициатива и дизайн на председателя на Асоциацията д-р Джордж Галъп от 1977 г. Изследването се провежда всяка година. Тази година то бе проведено в 41 държави по света.

Покритие по региони:

  • ЕС общо – включва ЕС Запад и ЕС Изток
  • ЕС Запад – Австрия, Финландия, Германия, Италия, Испания, Обединено кралство
  • ЕС Изток – България, Чехия, Полша
  • Европейски държави извън ЕС – Армения, Босна и Херцеговина, Грузия, Косово, Република Северна Македония, Сърбия, Швейцария
  • Латинска Америка – Аржентина, Колумбия, Еквадор, Мексико, Перу
  • Източна Азия – Хонконг, Индонезия, Япония, Филипини, Малайзия, Република Корея, Тайланд, Виетнам
  • Западна Азия – Афганистан, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Пакистан, Турция
  • Африка – Нигерия, Гана
  • САЩ, Индия и Русия са показани отделно и не са включени в регион.

Размер на извадката и метод на регистрация:

Общо 38,709 души са интервюирани в глобален мащаб. За всяка държава през периода октомври-декември 2020 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.

Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.

За Галъп интернешънъл

Световната асоциация “Галъп интернешънъл“ (GIA) е водеща асоциация в пазарните изследвания и проучванията на общественото мнение. За повече от седем десетилетия членовете на световната асоциация “Галъп интернешънъл“ са доказали своите експертни умения за провеждане на международни изследвания при осигурено най-високо качество. Нашите повече от 100 членове и партньори  са водещи национални институти с дълбоко познаване на местните изследователски методи и техники, статистически източници, бит и културни различия на всяка страна, и са внимателно подбрани от Борда на асоциацията. За всяка държава има само една агенция членка. Членовете работят съвместно всекидневно, за да споделят знания, нови изследователски техники и инструменти за осигуряването на най-подходящите решения за международни изследователски проекти, както и за обслужването на своите клиенти по най-добрия възможен начин.

 

Disclaimer:

Gallup International Association or its members are not related to Gallup Inc., headquartered in Washington D.C which is no longer a member of Gallup International Association.

Gallup International Association does not accept responsibility for opinion polling other than its own. We require that our surveys be credited fully as Gallup International (not Gallup or Gallup Poll). For further details see website: http://www.gallup-international.com/.