Глобалната власт вече не върви заедно с усещането за по-сигурен свят


САЩ и Китай, които са най-големите суперсили сега и се очаква да продължат да бъдат такива през следващото десетилетие, са смятани всъщност по света и за значителни дестабилизиращи фактори в глобален мащаб. Русия също. Но сега буди по-малко страх, докато Китай буди повече. Европейският съюз се приема като най-стабилизиращият фактор, но и се очаква скоро да остане част от световните суперсили.

Това са част от заключенията и хипотезите от новият глобален сондаж на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ относно възприятията за световните суперсили и техните политики. Изследването покрива 45 държави по света и повече от 42 000 пълнолетни граждани и е представително за около 2/3 от световното население.

Скорошни очаквани изненади в полюсите на световната политическа карта? По-скоро не.

И след десетилетие Китай и САЩ ще запазят своите позиции като водещи световни сили – според мнозинството от световното население, участвало в изследването. Русия също е приемана като световна суперсила що се отнася до близкото бъдеще, но не с такава увереност. Европейският съюз по-скоро няма да играе централна роля в международните отношения – поне не като суперсила – според очакванията на хората. Същото се отнася и за Обединеното кралство. Индия и Япония също не са приемани като бъдещи световни суперсили.

През последните години политическото влияние на Китай печели все по-голямо внимание в световен мащаб. Търговското напрежение между Китай и САЩ от последните няколко години потвърди мястото на Китай като лидер на политическата карта. Най-вероятно това е и причината, поради която хората сега са най-сигурни относно позицията на Китай като суперсила през 2030 г.  Повече от три четвърти от запитаните в западните държави от ЕС и над две трети от тези в Латинска Америка споделят това мнение.

Хората в Индия (може би очаквано) изглеждат най-склонни да отхвърлят възможността Китай да бъде суперсила през 2030 г. Почти половината от респондентите там смятат, че Китай няма да е сред световните властови лидери. Сред регионите и големите нации Индия е също така и единственото място, където делът на несъгласните, че Китай, ще е суперсила е по-голям от дела на съгласните. Но това по-скоро отразява нивото на враждебност, а не рационални възгледи.

Въздържани по този въпрос изглеждат и хората в Азия като цяло, а също и в Русия – с около една трета негативни отговори. И на двете места, все пак, мнозинството клони към съгласие с твърдението, че Китай ще е сред суперсилите (макар в Русия да не са толкова силно убедени).

56% от хората в световен мащаб смятат, че през 2030 г. САЩ ще продължават да бъдат световна суперсила. Хората в Близкия Изток, Източна Азия и в САЩ (очаквано) изглеждат най-уверени в тази перспектива. Респондентите в Русия (също очаквано), Африка и Западна Азия, от друга страна, са най-склонни да не се съгласят, че САЩ ще бъдат суперсила след 10 години.

Двама от всеки петима респонденти в световен мащаб смятат, че Русия ще бъде сред световните суперсили в близкото бъдеще. Повече от една трета не се съгласяват. Значителен е и делът на тези, които не могат да формулират мнение по въпроса.

Хората в Латинска Америка, Близкия Изток и европейските държави, които не са част от ЕС, са по-склонни да вярват в главната роля на Русия в международните отношения. Самите руснаци обаче не са толкова убедени в това, тъй като една трета от тях очаква страната им да е сред главните актьори на световната карта, а 41% са скептични. Сред регионите и големите страни, най-малко уверени в утрешното превъзходство на Русия се оказват именно руснаците, а също и хората в Азия.

Япония ще бъде суперсила през 2030 г. според една трета на световното население. Почти половината от запитаните обаче не се съгласяват. Останалите не могат да преценят. Най-големите дялове на съгласие са регистрирани в Латинска Америка и Близкия Изток. Най-склонни да не се съгласят са хората в Европа, Русия и Азия.

В най-малка степен приемана за суперсила в близкото бъдеще е Индия. 16% от респондентите в световен мащаб казват, че след 10 години страната ще бъде значителен международен фактор. Две трети споделят обратното мнение. Самите граждани на Индия обаче са силно убедени, че страната им ще бъде суперсила през 2030 г. – 79% смятат така.

Мнозинството от хората по света не очаква Обединеното кралство да е суперсила до края на текущото десетилетие. Това мнение е изразено от повече от половината от запитаните респонденти. Една четвърт е по-склонна да приеме, че Обединеното кралство ще бъде сред суперсилите. Останалите не могат да преценят.

Регионалният анализ показва, че гражданите на Европа са сред най-скептичните по отношение на международната роля на Обединеното кралство след 10 години. Хората в Близкия Изток, например, са по-склонни да отдадат по-голяма важност на международното значение на Обединеното кралство. Делът на скептиците обаче е най-висок дори и там.

Според най-значимия дял от хората по света Европейският съюз също няма да бъде сред световните суперсили. Една трета все пак вярва в обратното. По-оптимистични по отношение важността на ЕС на международно нива са хората в Близкия Изток и Латинска Америка. По-скептични изглеждат самите европейци, особено гражданите на западните държави от ЕС. 

Световните суперсили всъщност дестабилизират света. Второстепенните международни фактори са разглеждани като по-скоро стабилизиращи.

Според мнозинството от респондентите по света, САЩ ще продължат да бъдат световна суперсила, но в същото време Щатите са приемани като най-дестабилизиращата сила. Повече от половината от запитаните смятат така. Една трета споделя обратното мнение. Останалите не могат да отговорят.

Хората в Близкия Изток и Русия разглеждат политиките на САЩ като предимно дестабилизиращи. Гражданите на Европа (особено тези от западната част на ЕС), Западна Азия и Латинска Америка също. Политиките на Щатите се приемат за стабилизиращи най-вече в Индия и (не толкова изразено) в Източна Азия.

Нагласите към политиките на САЩ остават непроменени през последните няколко години – през 2018 и 2019 дяловете, на тези, които приемат Щатите за стабилизиращ фактор на международната сцена (28% през 2018 г. и 31% през 2019 г.) и дестабилизиращ (56% през 2018 г. и 54% през 2019 г.) са на практика същите като тези през настоящата вълна на изследване.

Новата администрация в САЩ може да донесе промяна в глобалната картина. Следващите вълни на изследване ще потвърдят или отхвърлят тази хипотеза.

Повечето хора по света смятат, че политиките на Русия също са дестабилизиращи. Структурата на позитивните и негативните отговори е близка до регистрираното за САЩ. Около половината от отговорите описват Русия като дестабилизираща световна сила. Една трета е на противоположното мнение, а една пета от запитаните не може да даде конкретен отговор. Индия е сред големите нации и региони в световен мащаб, където хората са в най-голяма степен уверени в стабилизиращата роля на Русия. Гражданите на Русия също приемат политиките на държавата си като по-скоро стабилизиращи, макар и с по-малко увереност.

Като цяло, възприятията по отношение на Китай в световен мащаб са идентични с тези за САЩ и Русия – около половината от участвалите в изследването оценяват политиките на страната като по-скоро дестабилизиращи, една трета вижда Китай като по-скоро стабилизиращ фактор в международен мащаб, а една пета са затрудняващите се да отговорят. Все пак, изглежда, че известно притеснение по отношение на политиките на Китай показва признаци на потенциален растеж – това ще бъде проверено при следващите вълни на изследване.

Политиките на Китай са приемани като по-скоро стабилизиращи в Западна Азия и Африка. Най-уверени в противоположното мнение са жителите на Европейският съюз, Близкия Изток, а също и Индия и Източна Азия.

Макар че не се очаква да запази позицията си като световна суперсила през следващите десет години, Европейският съюз към момента е единствената световна суперсила, чиито политики са оценени като по-скоро стабилизиращи – най-високият дял от отговорите в световен мащаб е в полза на това мнение. Двама от всеки петима запитани смятат, че Съюзът стабилизира света, една трета твърдят, че политиките му са дестабилизиращи, а една четвърт не може да даде конкретен отговор.

В глобален мащаб най-вече европейците приемат Съюза за стабилизираща сила, но също и жителите на Латинска Америка и Източна Азия. Според значителен дял от гражданите в Близкия Изток и Русия обаче, ЕС е по-скоро дестабилизираща суперсила.

Така изглежда, че към момента няма световна суперсила, която да е приемана за стабилизираща от силно мнозинство от световното население. Недобри новини в период на пандемия.

 

Кънчо Стойчев,

Президент на световната асоциация „Галъп интернешънъл“:

„Нарастващата тежест на Китай в глобалните взаимодействия не е изненада, но напускането на масата на четирите големи сили от страна на ЕС е. Това всъщност е най-дестабилизиращият факт – защото ЕС, повече или по-малко, винаги се опитва да балансира. На теория и Русия би могла да заеме средната позиция между САЩ и Китай, но към момента на практика това звучи повече от абсурдно. В същото време, изглежда, че с действията си, Западът на практика сближава Русия и Китай – което, в светлината на растящата в глобална роля на държавата в икономиката, по-скоро не вещае засилване на демокрацията.“

Силните полюси според българите – на изток от нас. Стабилността обаче идва от ЕС.

Резултатите от изселването в България също отреждат водеща роля в световната политика на САЩ, Китай и Русия. Съществени разминавания между възприятията у нас и обобщените нагласи в света има по отношение подредбата на трите световни сили. Руската федерация се приема като лидер от обществото у нас. Китай и САЩ също ще са сред световните суперсили през 2030 г., според мнозинството у нас, но заемат хипотетичните „втора“ и „трета“ позиция според общественото мнение.

Българите не очакват Европейският съюз да основен фактор в международната политика след 10 години, но приемат Съюза в най-голяма степен за стабилизатор на международната политическа сцена. Индия и Япония са по-скоро далеч от общественото внимание у нас. Обединеното кралство губи своето значение като световен фактор според българите.

Кои ще са суперсилите след десетина години? По отношение на САЩ, 46% от българите смятат, че тази страна ще бъде суперсила и след десетилетие. 23% са скептични, а една трета не могат да преценят.

По отношение на Китай структурата на отговорите у нас е сходна – макар, че изглежда, че очакването Китай да е суперсила след десетина години е малко по-сигурно – една втора смятат така;  малко под една пета по-скоро не вярват. Отново една трета не могат да преценят.

Нашето общество е най-убедено в първостепенната роля на Русия в световната политика, що се отнася до близкото бъдеще. 58% са уверени в нея. Скептиците са 14% от всички запитани у нас. И по този въпрос колебаещите се са близо една трета. Подобна структура на нагласите отдавна не е изненада за България.

27% у нас смятат, че Япония ще бъде сред световните суперсили в края на десетилетието. Една трета са на обратното мнение. Значителен е делът на тези, които не могат да преценят – 40% от всички участвали в изследването у нас. Това са и най-високите стойности на този отговор, регистриран сред всички участвали държави.

И у нас, както и по света, обществото не очаква Индия скоро да бъде сред полюсите на световната политика. Повече от една втора смятат така. 12% все пак очакват Индия да е суперсила. Една трета у нас не могат да преценят.

Обединеното кралство също няма да е водещ международен фактор към 2030 г., според мнозинството от българите. 18% обаче очакват, че Лондон ще има водеща роля в международната политика. Отново една трета не могат да преценят.

Що се отнася до нагласите към лидерството на ЕС, изглежда, че у нас мненията са разделени. Най-висок е делът на тези, които очакват Съюзът да е суперсила – 39%. По-нисък (но с малко) е делът на тези, които се съмняват във водещата роля на ЕС – 32%. 29% пък не могат да преценят.

Кои са стабилизиращите политики? Според 55% от Българите политиките на САЩ, например, дестабилизират света. 19% смятат, че САЩ са по-скоро стабилизиращ фактор. Останалите не могат да преценят.

Русия, макар и да е приемана като първа световна суперсила у нас, не е считана за стабилизиращ фактор със същата убеденост. Макар и да не е така силно изразено, обаче мнозинството у нас смята, че политиките на Русия по-скоро стабилизират света (42%). Една четвърт не са съгласни, а една трета не могат да преценят.

Политиките на Китай по-скоро още е чужд на българите. Близо половината от запитаните у нас (45%) не могат да преценят дали политиките на световната суперсила стабилизират или дестабилизират света. Отговорилите „не мога да преценя“ у нас са и най-високият дял сред всички изследвани държави по света. Все пак, обществото ни, както и по-голямата част от световното населени, клони към опцията „дестабилизира“ (35% у нас отговарят така). Останалите 19% виждат по-скоро стабилизиращ потенциал в международните политики на Китай.

Макар и да не е напълно уверено в ролята на ЕС като суперсила след 10 години, обществото ни, също като много други хора по света, вижда ЕС като най-стабилизиращия фактор в международната политика към момента – 55% от българите отговарят така. За 19% политиките на Съюза са дестабилизиращи. 26% не могат да преценят.

Прави впечатление, че на всички въпроси делът на българите, които не могат да преценят и да дадат конкретен отговор е значителен, което говори и за високите нива на незапознатост по тези теми.

За повече информация:

Кънчо Стойчев (София) +359 88 8611025

Джони Хийлд (Лондон) +44 207 611 5270

Андрей Мильохин (Москва) +7 495 988 60 81

Стивън Канг (Сеул) +82 10 5301 4592

Иджас Гилани (Исламабад) +92-300 8544656

За подробности посетете уебсайта: www.gallup-international.com

Методология:

Изследването е част от изследователската програма „В края на годината“ на „Галъп интернешънъл“ – ежегодна традиция по инициатива и дизайн на председателя на Асоциацията д-р Джордж Галъп от 1977 г. Изследването се провежда всяка година. Тази година в него са участвали 45 държави по света.

Покритие по региони:

ЕС общо – включва ЕС Запад и ЕС Изток

ЕС Запад – Австрия, Финландия, Германия, Италия, Испания, Обединено кралство

ЕС Изток – България, Чехия, Полша

Европейски държави извън ЕС – Армения, Босна и Херцеговина, Грузия, Република Северна Македония, Сърбия, Швейцария, Украйна

Латинска Америка – Аржентина, Колумбия, Еквадор, Мексико, Перу

Близък изток – Ирак, Йордания, Палестина

Източна Азия – Хонконг, Индонезия, Япония, Филипини, Малайзия, Република Корея, Тайланд

Западна Азия – Афганистан, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Пакистан, Турция

Африка – Нигерия, Гана, Кения, Кот д’Ивоар

САЩ, Индия, Русия и Австралия са показани отделно и не са включени в регион.

Размер на извадката и метод на регистрация:

Общо 42,598 души са интервюирани в 45 страни в целия свят. За всяка държава, в периода октомври-декември 2020 г., са интервюирани представителна извадка респонденти по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.

Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.

За „Галъп интернешънъл“

Световната асоциация “Галъп интернешънъл“ (GIA) е водещата независима асоциация в пазарните изследвания и проучванията на общественото мнение.

За повече от седем десетилетия членовете на световната асоциация “Галъп интернешънъл“ са доказали своите експертни умения за провеждане на международни изследвания при осигурено най-високо качество. Нашите повече от 100 членове и партньори  са водещи национални институти с дълбоко познаване на местните изследователски методи и техники, статистически източници, бит и културни различия на всяка страна, и са внимателно подбрани от Борда на асоциацията. За всяка държава има само една агенция членка. Членовете работят съвместно всекидневно, за да споделят знания, нови изследователски техники и инструменти за осигуряването на най-подходящите решения за международни изследователски проекти, както и за обслужването на своите клиенти по най-добрия възможен начин.

Disclaimer:

Gallup International Association or its members are not related to Gallup Inc., headquartered in Washington D.C which is no longer a member of Gallup International Association.

Gallup International Association does not accept responsibility for opinion polling other than its own. We require that our surveys be credited fully as Gallup International (not Gallup or Gallup Poll). For further details see website: http://www.gallup-international.com/.