„Галъп интернешънъл болкан“ чества 30-годишен юбилей и започна да пита изявените политически изследователи до 30-годишна възраст
Майска битка – между 24 май и 6 май. Така определя предстоящата президентска кампания младият политолог Теодора Йовчева. Д-р Йовчева напомня за типажите на основните кандидати в президентската надпревара.
Без значение дали ноември ще бъде май, търси се всъщност наследник на Борисов. Това е обобщението на Калоян Велчев. Той обаче напомня: какъвто и да е изходът от изборите, нито Радев, нито Борисов ще ни управляват.
Изводите са от новия формат на „Галъп интернешънъл болкан“ – агенцията се допитва до младите изследователи, които все по-често са на телевизионния екран, и се ангажира да публикува мненията им на страницата си. Мрежата тепърва ще расте.
Мненията за предстоящата кампания са полярни: от гладиаторска битка, както я нарича Дария-Лора Дачева, до срамежлива кампания – както я нарича социологът Юлиана Гальова.
Залогът на парламентарните избори пък е какъв процент ще постигне формацията на Василев и Петков, казва още Теодора Йовчева. Те могат да се окажат в позицията на king makers. Влогърката Флора Стратиева обаче вижда и уникален шанс за „партиите на статуквото“.
Тази кампания ще е сива и тягостна и ще се води с неохота. Тя ще падне в сянката на надпреварата за президент, допуска Марио Русинов. Че президентската кампания може да потопи парламентарната, пише и Марая Цветкова. Атанас Радев напомня също, че България и бездруго е в перманентна кампания. Иван-Асен Иванов дори нарича предстоящата кампания банална.
Иванов пише още: „Предстоят ни поредните избори, при които за слабите оценки на политиците, поправителен изпит ще трябва да държат гражданите. Тази злощастна размяна на ролите, диктувана от неадекватността на повечето партийни сили, е основният генератор за отчуждаването и отегчаването на избирателите от политическия процес у нас“.
На противоположно мнение е Лидия Даскалова: очаквам да бъдем свидетели на най-яростната предизборна кампания от всички, провели се през тази година. Яница Петкова пък директно обобщава: 1. Всички участници ще твърдят, че ще водят по-скоро положителна кампания. 2. Всички участници ще водят отрицателна кампания.
Подробен анализ на двете кампании правят Илия Елияс и Кристиан Стефанов. И двамата акцентират на съдбата на разделението статукво-промяна.
Ето и пълните отговори на младите изследователи:
От началото на 2021 г., ние сме в перманентна кампания, която се надявам с предстоящите избори да приключи. Очаква ни една объркваща кампания за кого и какво гласуваме, слоганите на някой партии бяха иззети от държавния глава – не умишлено, разбира се. Със служебния кабинет или с ПП ГЕРБ свързвате слогана „Ред в хаоса“, ще си проличи на предстоящите избори. Бих казал, че не кампанията ще определи избора на хората, тъй като изборът беше направен още през юли 2020 г. Ще видим дали тази центристка, пропрезидентска и пропротестна вълна ще създаде политически залог, който да е така убедителен, че да активизира българския избирател.
Атанас Радев, политолог, зам.-председател на Студентския клуб на политолога към СУ “Св. Климент Охридски”
Днес по-скоро чувстваме искрен възторг към самите избори, отколкото ни вълнува техният резултат. Те са игра, която превръща предизборните кампании в прелюдия към несигурно удовлетворение. Очаквам предизборният месец да бъде изпълнен с непорочни свалки, опитващи се да прикрият хедонизма в българската политика. Властта се изразява в самата борба, а нейните плодове са сладки. Кампанията ще напомня на гладиаторска битка, в поредния опит да се спечели уважението на цезаря, който е там само за зрелището.
Дария-Лора Дачева, IV курс, специалност “Политология”. Председател на Студентския клуб на политолога към СУ “Св. Климент Охридски”.
Предстоят ни поредните избори, при които за слабите оценки на политиците, поправителен изпит ще трябва да държат гражданите. Тази злощастна размяна на ролите, диктувана от неадекватността на повечето партийни сили, е основният генератор за отчуждаването и отегчаването на избирателите от политическия процес у нас. А когато доскорошният автентичен обществен заряд спрямо бъдещото развитие на България, бъде насилствено притъпен, важните теми отстъпват пред елементарното противопоставяне, а семплите, кухи и лишени от смисъл борби между партиите, вземат връх. Това е знакът, под който ще премине настоящата банална кампания, като дори наличието на нови участници на политическата сцена, както и форматът на съчетани президентски и парламентарни избори, не са в състояние да произведат интерес. Победителят в тази игра ще бъде този, който спре изтичането на гражданската енергия в канала и съумее да постави проблемите и стремленията на българите, в основата на управленската си стратегия.
Иван-Асен Иванов, политолог, завършил с отличие специалност „Политология“, СУ „Св. Климент Охридски“
Кампанията ще се води спрямо целеполагането на различните участници в нея. На президентският фронт, подкрепата на ГЕРБ към кандидат като проф. Герджиков цели по-скоро да приложи Фабианова тактика срещу Радев, и желае да избегне челен сблъсък, който би завършил със сериозни щети за ГЕРБ. „Демократична България“, с подкрепата си за Панов, ясно играе за засилване на позициите си в парламента и залага на силната за тях тема, касаеща съдебната реформа. Парламентарната кампания трябва да даде отговор на няколко въпроса – дали ще могат опозиционните сили да сформират единен фронт срещу ГЕРБ, и дали ГЕРБ се е втвърдила или се рони?
Илия Елияс, политолог, магистър по политическа социология, СУ “Св. Климент Охридски”
Очаква ни надпревара за наследник на Борисов. Тя ще се води както в кампанията за парламентарните, така и в кампанията за президентските избори, където Радев ще се опитва да игнорира своите преки опоненти и ще направи опит отново да оглави недоволството към бившия премиер. Но какъвто и да е изходът от изборите, нито Радев, нито Борисов ще ни управляват.
Калоян Велчев, докторант в катедра „Политология“, СУ “Св. Климент Охридски”
Предпоставки: (1) поради изостреното политическо противопоставяне, което продължава вече над една година, политическите участници вече са заели определени позиции на конфронтация и солидарност, които не позволяват лавиране или промяна на поетия курс без риск от загуба на доверието; (2) съвпадането на двата избора в рамките на кампанията не дава възможност за тактически прегрупирания, а напротив, усилва заложените в борбата на партиите линии на конфликт и солидарност. Извод: (1) от страна на ПП, ДБ, Изправи се, Бг. и ИТН кампанията ще бъде смесица от продължаващи обещания за ревизия/наказание на досега управляващите от ГЕРБ, но и на реформи и ускорено развитие на страната. Въпреки вътрешните им конфликти в тази група от партии, ще липсват атаки помежду им; (2) другата ключова линия сред „новите партии“ ще бъде подготвянето на предпоставки за формиране на управление след изборите, което ще стимулира конструктивния диалог с БСП.
Кристиан Стефанов, докторант в катедра „Политология“, СУ “Св. Климент Охридски”
Очаквам да бъдем свидетели на най-яростната предизборна кампания от всички, провели се през тази година. Залозите са твърде високи и всяка политическа сила ще мобилизира редиците си до краен предел. Видя се (за съжаление), че компроматната война не е отживелица, така че ще наблюдаваме отново престрелки по този фронт, вместо градивен дебат за идеи и политики. Що се касае до парламентарните избори – има шанс някои от досегашните ключовите играчи да отпаднат за сметка на нови, набиращи популярност политически проекти. Последните се оказват с много по-големи претенции за следизборен диалог за разлика от други, които неглижираха доверието, предоставено им от българския избирател до момента. Това не е добра новина и за партиите на статуквото, които дори да възстановят позициите си на предстоящите избори, по всяка вероятност отново ще влязат в ролята на нежелан партньор в преговорите за бъдещ кабинет.
Лидия Даскалова, юрист, завършила „Право“ в СУ “Св. Климент Охридски”. Учи втора специалност – „Политология“
Тази кампания ще бъде доста по-трудна от гледна точка на балансирането между парламентарните и президентските избори в публичния дискурс. Ако кандидатите за президентска двойка продължат да бъдат изцяло на медиен фокус, партиите няма да могат да поддържат тезата за независимите инициативни комитети. Силно се надявам този път да станем свидетели на качествени дебати от страна на онези, които искат да получат гласовете ни. Струва ми се обаче, че отново ще се залага на добре познатата ни индиректна конфронтация.
Марая Цветкова, политолог
Предстоят две кампании: кампания на уморените кандидат-депутати и кампанията на кандидат-държавните глави. Първата – тази за парламент, се води от хора, които за трети път в рамките на една година трябва да се впуснат и да ангажират финансов (къде личен, къде партиен) и времеви ресурс за надпревара за парламент, чийто срок на годност варира от десетина дни до четири години (макар че по-реалистичното в тази турбулентна обстановка е да се мисли в хоризонт от няколко месеца). Апропо, тази кампания ще е сива и тягостна и ще се води с неохота. Тя ще падне в сянката на надпреварата за президент.
С оглед на новопостъпилите заявки, последната ще е значително по-активна и ярка. Горещо се надявам да се случи дебат между претендентите за първото място, нещо, което видяхме твърде късно на предходните президентски избори.
Марио Русинов, политолог
От доскоро предизвестена, кампанията рязко придоби нов облик. С включването на проф. Герджиков и Лозан Панов вече ще видим смислени тези и реална конкуренция. Проф. Герджиков и Румен Радев са два коренно различни свята. Аз бих определила кампанията като „майска битка“. Гражданите ще избират между 24-ти май и 6-ти май.
Залогът на парламентарните избори пък е какъв процент ще постигне формацията на Василев и Петков. Те могат да се окажат в позицията на king makers.
Теодора Йовчева, доктор по политология от СУ “Св. Климент Охридски”
През следващите няколко седмици предстои да видим дали политическите партии ще впрегнат всички възможни и останали им средства и усилия към запазване и затвърждаване на досегашното си представяне или провеждането на три парламентарни избора в рамките на година ще даде своето отражение в лицето на една по-вяла и скромна откъм послания предизборна кампания. От една страна, при наличието на почти същите субекти, с леки размествания на политическия терен, би било трудно за партиите да синтезират съвършено нови послания към избирателите си. Цената на вота на тези избори обаче ще бъде по-висока и за двата своеобразни „лагера“. За „партиите на промяната“, които според обществените нагласи носят основната политическа отговорност за несъставянето на правителство, тази кампания ще бъде опит да обърнат наратива за себе си и да запазят доверието, което им бе гласувано. За „партиите на статуквото“ обаче, тази кампания предоставя уникалния шанс да дадат ответна гледна точка, тъй като на последните два парламентарни избора, техните послания бяха почти изцяло игнорирани от обществото, заряди тежкия политически багаж на съответните, който започва да изглежда все по-далечен на фона на разрастващите се кризи.
Флора Стратиева, влогър, студент по журналистика, Нов български университет
Струва ми се, че ще сме свидетели на една „срамежлива“ кампания, доколкото претендентите в надпреварата за власт, ще демонстрират пълна незаинтересованост от придобиването ѝ, както в много други досега. В тази, обаче, очаквам да се чува повече „ние“, отколкото „аз“. Очаквам и сарказъм, който е присъщ на срамежливостта, от една страна, но и доза нервност – от друга.
И на финала – освен всичко останало, тази кампания си е поредната за годината!
Юлиана Гальова, социолог
1.Всички участници ще твърдят, че ще водят по-скоро положителна кампания. 2. Всички участници ще водят отрицателна кампания. 3. Отделна кампания за парламентарните избори няма да има, тъй като основните партии ще разчитат на личността на независимите кандидати, които подкрепят, да им осигурят гласове. 4. Следователно няма да има и реален диалог между партиите и обсъждане на политики, визии, идеи, предизборни програми и предложения. 5.В крайна сметка ще имаме една кампания – „битка между личности“ на първи план и на компромати и обвинения – на втори.
Яница Петкова, докторант в катедра „Политология“, СУ “Св. Климент Охридски”