„Галъп интернешънъл болкан“ и българските социолози като цяло свършиха работата си преди изборите и по време на изборния ден изрядно. През целия ден екзит пол на „Галъп интернешънъл болкан“ показваше ясно по-затворената „ножица“ между първите две формации, традиционно силното представяне на ДПС, както и опитваше в пълна степен да отчете гласуването в чужбина през сходни в историята си секции в България. Паралелното броене на агенцията фиксира с точност и предвидените още на база на екзит пол потенциални размествания заради „скрити“ вотове. Проучванията преди финалната права пък уловиха точно структурата, подредбите и основните дялове във вота – на фона на изключително динамичната среда и ниска предвидимост.
Публикуваме демографските профили от екзит пол, правен за „Нова броудкастинг груп“, БНТ, БНР, и „Инвестор.бг“, като всеки може да направи сам своя прочит. По-надолу показваме част от възможните изводи по отношение на масивите гласове. Тук делът на „не подкрепям никого“ участва в калкулациите.
Публикуваме и данните от два допълнителни въпроса в екзит пол, които показват ясно важни обществени процеси.
Въпросът за срещани проблеми с машинното гласуване се задава за втори път след юли и данните показват, че почти единодушно се споделя, че не е имало проблем в собственото гласуване или в гласуването на други хора в секцията, респ. 95% през юли и 94% сега.
Общо над една четвърт от гласувалите, или над 670 хиляди, гласоподаватели са взели решението за кого да гласуват в последния ден или последните дни на кампанията, т.е. след последните социологически срезове. За сравнение, през юли, например делът на решилите в последните дни или ден е по-малък – 18%.
Видно е, че този път има почти тройно повече гласували с „Не подкрепям никого“ в сравнение с последните избори. Този факт заслужава отбелязване на фона на дългогодишния спад на абсолютните гласове в тази категория. Кои са тези хора? Най-вече млади хора, респ. гласували преди за нови проекти, сред които изпъква „Продължаваме промяната“, или негласували и нямащи право да гласуват миналия път, заради ненавършена възраст. Делът на „Не подкрепям никого“ показва, че в тези избори действително немалко гласоподаватели не са намерили особен смисъл, или поне не са намерили – за разлика от вълните на избор през 2021 г. – голям нов политически проект.
Ето и условни изчисления на динамиката на партийните подкрепи. Откъде идват хората на новия проект „Български възход“? Както често става в такива случаи, доста от тях идват от предишния нов проект – ПП. Става дума за над 40 хиляди гласа – от общо около 115 хиляди подадени за БВ. Останалите гласове за БВ явно идват от различни места, като личат около 10 хиляди от БСП.
„Възраждане“ получава близо половината от своите 250 хиляди гласа днес от своите гласове от предните избори. Останалите гласове идват главно от ПП (вероятно около 40 хиляди).
Какво се случи със самите ПП? На 2 октомври са излезли около 590 хиляди души, които заявяват, че и през ноември 2021 г. са гласували за ПП. Казано най-общо, около 80 хиляди гласоподаватели на ПП от миналите избори явно не са излезли сега – доколкото на 14 ноември гласувалите за ПП бяха над 670 хиляди. Около 350 хиляди са излезли и повторили вота си за ПП. Останалите гласове за ПП идват от всякакви посоки, на мястото на отиващи във всички посоки предишни избиратели на ПП – като най-видими са, както беше отбелязано, към БВ, „Възраждане“ и разбира се, ДБ. Има и над 30 хиляди преминали от ПП към ГЕРБ.
При ГЕРБ делът на повторение на вота може да се изчисли на около 530 хиляди гласа от общо над 630 хиляди получени от ГЕРБ. Това е разликата между „твърдия“ електорат на ГЕРБ и още не толкова оформената електорална физиономия на ПП.
Самите ДБ пък очевидно вероятно успяват да си „върнат“ част от гласовете за ПП. Директният трансфер между ПП и ДБ е над 30 хиляди гласа.
Гласувалите на втория тур на изборите за президент за Румен Радев, които и сега са излезли да гласуват, закономерно сега са избрали в 23% от случаите ПП, а в около 10% – ГЕРБ. Останалите се разпределят между други формации. Сред гласувалите за Герджиков, в 66% от случаите сега е избран ГЕРБ.
Демографията на вота показва, че този път, млади хора не са излезли да гласуват в степента, в която гласуваха, например на 4 април 2021 г. (18,2% от общия вот тогава е в групата 18-30 г.), през юли, например е, 15,6%, през ноември – 15,4%, а сега е 14,6%. Това до голяма степен определя и оставането на ПП зад ГЕРБ – доколкото именно ПП е избор на млади (в групата 18-30 сега ПП са първа партия).
ПП са първи и в София с около 26% срещу около 22% за ГЕРБ. ГЕРБ и ПП са „на кантар“ сред висшистите – с по около 24%. Интерес представлява демографският профил на „Възраждане“ – по-скоро „мъжки“, не възрастен, не и необразован, осезаемо градски. Доколкото натрупванията при БВ са сравнително малко, рано е да се абсолютизира, но все пак и тук личи по-скоро градски вот.
Таблица 1 – Структура на групи гласоподаватели според вота за листи – сборовете по хоризонтали не дават 100%, защото не са представени всички участници.
Таблица 2 – Структура на електоратите на основните листи – сборовете по вертикали дават 100%.
Уточнение: Колонка „Общо“ и в двете таблици се разглежда във вертикала.
Таблица 1
Таблица 2
