В навечерието на 2023 г.: Щастие по света донякъде преобладава в личния живот, но вече не е в публичната сфера

В навечерието на 2023 година обществените очаквания по света са необичайно разнообразни и светът изглежда много по-малко обединен, отколкото при предишни години. Песимизмът преобладава, икономическия просперитет изглежда невъзможен, а страховете от употреба на ядрено оръжие са на безпрецедентни нива. Въпреки че традиционно възприятията за лично щастие преобладават, светът като цяло декларира и по-малко индивидуално щастие. Това са някои от изводите в изследването на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ – изследователската традиция на последните десетилетия, която отново включва и България.

2023 г. идва с по-скоро песимистични очаквания. По-малко от една трета (31%) от респондентите вярват, че 2023 г. ще бъде по-добра от 2022 г. 34% споделят противоположното мнение, а 27% вярват, че 2023 г. ще бъде същата като предишната. Резултатите показват ръст в песимизма в сравнение с последните години, а картината сега много наподобява нагласите през 2008 г. – която беше и годината с най-високи нива на песимизъм по света в новия век.

Най-оптимистични сред запитаните са хората в Нигерия, Пакистан, Казахстан, Филипините и Индия. Топ 5 песимисти включва само държави от Европа: Полша, Чехия, Сърбия, Франция и Италия.

Традиционно Русия е също по-скоро песимистично настроена към бъдещето. Тази година 22% от респондентите  там казват, че са оптимисти за бъдещето, 36% обаче са песимисти, а 22% имат неутрални очаквания. Сравнително значим дял от руснаците пък не могат да преценят дали 2023 г. ще бъде по-добра или по-лоша от 2022 г. – 20%. За последните няколко години тези нагласи остават стабилни. За отбелязване е, че в Русия като че ли расте и делът на отговорите „не знам“.

В САЩ от друга страна през последните години се наблюдава драматично отместване на нагласите в посока песимизъм. Оптимистите за по-добра нова година все още са повече от песимистите – 37% очакват 2023 г. да бъде по-добра, но вече 27% са подготвени за по-лоша година. Американците с неутрални нагласи са една трета от респондентите, а 6% не могат да преценят. Миналата година оптимистите в САЩ бяха 40%, а песимистите – 19%. През 2020 пък 59% от американците очакваха по-добра години, а песимисти бяха 16%.

Очакванията за икономиката също отбелязват възходяща тенденция на ръст в песимизма. Сега 21% от хората очакват икономически просперитет за страната си през следващата година, близо половината (48%) са подготвени за икономически трудности и една четвърт мислят, че 2023 г. ще бъде същата като 2022 г. в икономически план. Останалите не могат да преценят.

Този модел продължава негативната тенденция в очакванията за икономически просперитет, която започна преди няколко години – през 2016 г. беше точката на пречупване, а 2020 г., с пандемията от Ковид-19, изглежда беше годината с най-негативни очаквания след кризата от 2008 г. насам. Но сега нагласите са много подобни, а дори и по лоши от тези в края на 2020 г. Все пак светът не е толкова песимистичен за икономиката, колкото беше през 2008 година.

Отново, нации от глобалния Юг и Изток са сред топ 5 оптимисти и за икономическия просперитет: Нигерия, Пакистан, Кения, Азербайджан, Казахстан. Европа пък отново изпъква като най-песимистичен регион по отношение на икономиката: Полша, Сърбия, Австрия, Германия, Босна и Херцеговина, Чехия, Обединеното кралство.

В САЩ и Русия се откриват еднакви дялове респонденти, които очакват икономически трудности през следващата година (47%). В САЩ обаче делът на тези, които очакват просперитет е малко по-голям – 21% от респондентите. Руснаците гледат на икономиката на страната си с малко повече въздържаност – 13% там очакват просперитет за 2023 г. Нагласите към икономиката в Русия остават негативни през последните няколко години. Миналата година руснаците бяха дори малко по-песимистични в това отношение, докато в САЩ има малък ръст в негативизма тази година.

Надеждите за света и икономиката може да са в упадък, но личното щастие по света все още преобладава. Въпреки това, все пак изглежда, че е в продължителна низходяща тенденция през последните години. Мнозинството (54%) от хората от различни нации по света смятат себе си за щастливи или дори много щастливи. Над една десета се смятат са нещастни или много нещастни, а една трета не са нито щастливи, нито нещастни.

Отново, страни на Изток и на Запад са сред топ 5 най-щастливи нации: Филипините, Мексико, Малайзия, Афганистан, Еквадор, Япония и Казахстан. Европа е по-посърнала, но най-нещастните страни са разпръснати из целия свят: Армения, Кения, Хонконг, Аржентина, Турция и Молдова. Това отново потвърждава хипотезата, че възприятията за личното щастие имат различен произход – в зависимост от индивидуалните обстоятелства и националния контекст.

Въпреки, че са притеснени за бъдещето и икономиката, хората в Щатите декларират в голяма степен, че са щастливи – 54%. Нещастни там твърдят, че са 16% от запитаните. В Русия 44% от респондентите се оценяват като щастливи хора, а 14% казват, че са нещастни. Двете страни показват дялове от около една трета нито щастливи, нито нещастни.

САЩ и Русия обаче се различават по своите нагласи през последните няколко години: в Щатите делът на тези, които се чувстват щастливи, прогресивно се свива през последните години, докато в Русия нагласите се запазват стабилни, макар и на по-ниски нива. Руснаците дори показват малко по-ведри отговори тази година, в сравнение с преди.

Има обаче една нова, тежка сянка надвиснала над целия свят, която дойде с войната от 2022 г. В края на годината 38%  виждат висок риск от употреба на ядрено оръжие в нашето съвремие. Други 38% смятат, че има умерен риск от това, а само 14% не виждат риск от употреба на ядрено оръжие скоро.

Хората в Ирак, Нигерия, Филипините, Кения, Малайзия и Северна Македония са най-притеснени от възможността някой да използва ядрена бомба. Отговорите в обществата в по-голяма близост до Украйна са малко по-различни. Най-малко притеснени са Пакистан, Армения, Азербайджан, Корея, Казахстан и Индия.

Страхът от употребата на ядрено оръжие е по-скоро умерен в САЩ – 27% смятат, че рискът е висок, но 55% го оценяват като умерен. 11% не виждат такъв риск в скоро време. В Русия нагласите са подобни, а дори и по-спокойни – една четвърт се страхуват от висок риск от употреба на ядрено оръжие, а 38% смятат, че рискът е умерен. 12% не виждат риск, а останалите не могат да преценят.

Кънчо Стойчев, президент на Световната асоциация „Галъп интернешънъл“:

„Според своите жители, Западът вече не е остров на оптимизъм и просперитет, който беше доскоро. Все повече и повече хора разбират, че войната не е близо до Европа, а е в Европа. Европейската общност е преди всичко проект за мира. Ще оцелее ли през следващата 2023 г. е под сериозен въпрос“.

Къде сме ние?

Страната ни обикновено е сред по-скоро негативно настроените нации. На фона на като цяло мрачния свят обаче, този път страната ни не се отличава. В последните години България често влизаше в топ 5 на най-песимистично настроените нации, тази година обаче песимизмът на други ни измества. А негативизмът у нас си остава висок, но поне не расте.  

20% от българите очакват по-добра 2023 г. Песимисти за бъдещето са 44%, а 27% смятат, че следващата година ще е същата като тази. В сравнение със средното за света българите запазват традиционния си за последните години песимизъм. Продължаващата политическа нестабилност и несигурност в последните години доведе и най-високите нива на негативизъм в последните десетилетия. В тази година обаче негативизмът остава висок, но не поне не продължава своя ръст.

Надеждите за икономически просперитет също не са особено високи – 9% очакват по-добра година за икономиката, 60% очакват трудности, а 23% очакват същата година. Резултатите са по-песимистични от средните за света и трайно негативни в последните години на нестабилност у нас, пандемия по света и започналата война, но негативизмът и тук не е продължил своя ръст. Или пък може би е достигнал тавани.

Щастието у нас се запазва на почти същите нива като миналата година и сякаш следва своя собствена, различна логика. Тази година 43% у нас казват, че са щастливи, а 11%, че са нещастни. 42% споделят, че са някъде в средата – между щастието и нещастие. Минимален дял не могат да преценят. Щастието у нас е осезаемо по-ниско от това по света, но страната ни тази година поне не попада в топ нещастните страни по света.

Българите са умерено притеснени от риска от употребата на ядрено оръжие. Данните са близки до световните и най-вече до тези на повечето държави от ЕС, които реагират и по-умерено на перспективата от такава заплаха. У нас 31% виждат висок риск от употребата на ядрена бомба, 41% оценяват риска като умерен, а за 13% риск няма.

За повече информация:

Кънчо Стойчев (София), +359 88 8611025

Джони Хийлд (Лондон), +44 7973 600308

Др. Мункит Дагер (Багдад), +962 7 9967 2229

Стивън Канг (Сеул), +82-2-3702-2550

Антонио Асенсио Гийен (Мадрид), +34 608191334

За подробности посетете уебсайта: www.gallup–international.com

Методология:

Изследването „В края на годината“ на асоциацията „Галъп интернешънъл“ е ежегодна традиция по инициатива и дизайн на председателя на Асоциацията д-р Джордж Галъп от 1977 г. Изследването се провежда всяка година от тогава. Тази година то бе проведено в 35 държави по света.

Размер на извадката и метод на регистрация:

Общо 35 664 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода октомври-декември 2022 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.

Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.

За Галъп интернешънъл

Световната асоциация “Галъп интернешънъл“ (GIA) е водеща асоциация в пазарните изследвания и проучванията на общественото мнение.

От 75 години членовете на световната асоциация “Галъп интернешънъл“ са доказали своите експертни умения за провеждане на международни изследвания при осигурено най-високо качество. Нашите повече от 100 членове и партньори  са водещи национални институти с дълбоко познаване на местните изследователски методи и техники, статистически източници, бит и културни различия на всяка страна, и са внимателно подбрани от Борда на асоциацията. За всяка държава има само една агенция членка. Членовете работят съвместно всекидневно, за да споделят знания, нови изследователски техники и инструменти за осигуряването на най-подходящите решения за международни изследователски проекти, както и за обслужването на своите клиенти по най-добрия възможен начин.

Disclaimer:

Gallup International Association or its members are not related to Gallup Inc., headquartered in Washington D.C which is no longer a member of Gallup International Association.

Gallup International Association does not accept responsibility for opinion polling other than its own. We require that our surveys be credited fully as Gallup International (not Gallup or Gallup Poll). For further details see website: http://www.gallup-international.com/.