Кънчо Стойчев с интервю за „Дойче веле“ по повод на международно изследване за миграцията

Пространно интервю за централната редакция на „Дойче веле“ даде президентът на глобалната Асоциация „Галъп интернешънъл“ Кънчо Стойчев. В публикуваното преди дни интервю той разказва за най-любопитните части от наскоро излязлото изследване за миграцията в 57 страни по света. Изследването е само част от изследователската програма, посветена на 75-ата годишнина на асоциацията.

Пълен текст на интервюто:

Оригинално заглавие: Международно проучване показва, че един от трима би емигрирал

Превод на български: „Галъп интернешънъл болкан“

Социолозите от „Галъп интернешънъл“ разкриха, че 36% от хората по света биха предпочели да живеят в друга държава. „Дойче веле“ разговаря с президента на „Галъп интернешънъл“ Кънчо Стойчев за изводите.

Бетина Маркс

Публикувано на: 02/04/2023

Под редакцията на: Рюдигер Росиг и Енгъл Фланаган

ДВ: Г-н Стойчев, в скорошно изследване, световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ попита хората в 57 държави дали биха предпочели да живеят в друга страна, или да останат където са. Над една трета казват, че биха предпочели да емигрират. Как тези резултати се сравняват с данните от предишни изследвания по този въпрос?

Кънчо Стойчев: Преди всичко, нашият въпрос цели да измери по-скоро генералните нагласи към склонността да се промени държавата на живот – при условие, че няма пречка с правната документация. С други думи, този въпрос цели всъщност да установи най-общото удовлетворение/неудовлетворение от живота в дадена държава, а не толкова да идентифицира непосредственото решение за напускане на страната. Стандартната статистика осигурява актуалните данни за емигрантите за всяка страна, така че изследване в този аспект не е необходимо.

Хората мигрират по много различни причини. В действителност, миграцията е, до известна степен, нещо нормално и в много случаи позитивно. Нашето проучване разкри, че средно за света около една трета от пълнолетното население е склонно да емигрира. При текущите глобални обстоятелства това вероятно е нормата. Но отново искам да подчертая, че нашият индикатор е много обобщаващ. Въпреки това, той дава добра ориентация за субективните лични възприятия за връзката между мястото, където човек живее и качеството на живот, което той или тя очаква или желае.

В сравнение с предишни изследвания регистрираме слаб ръст в емиграционния потенциал. Може би това съвсем не е изненада. Младите поколения – включително тези в Европа – са все по-мобилни. Бедното градско население в много части и от света – особено в така наречения развиващ се свят – е нетърпеливо да намери по-добро място. Успелите хора от малките държави често пък не виждат достатъчно потенциал за развитие на уменията си в условията на свит пазар.

Естествено, във времена на война и глобална икономическа криза, несигурността се увеличава и миграцията често става по-привлекателна опция. Не виждам изненада тук, всъщност. Колкото по-млади и по-бедни са хората, толкова по-голяма е вероятността да мигрират.

Данните Ви показват, че респондентите от държави с по-ниски доходи са по-склонни да емигрират. В същото време, анализът показва, че докато собственият доход, възраст и работен статус не оказват особено значение на мотивацията или склонността за миграция, то общите нива на доходи в държавата действително играят значителна роля. Какви са изводите от това?

Не е изненада, че на национално ниво, хората от държави с ниски доходи искат да мигрират на място, където стандартът на живот е по-висок. Хората винаги сравняват. Естествено е хората да искат по-добър живот, но не непременно защото този, който имат, е лош.

На личностно ниво обаче, от значение са условията, в които човек живее. Така че да мигрираш в държава, която предлага по-добри възможности, по-добри условия, повече опции за признание и дори по-добри шансове за печелене на повече пари, е съвсем разбираемо и нормално.

В днешни дни миграцията е въпрос на видимост, съпоставимост и избор – заедно с традиционните стимули като жизнен стандарт. Миграцията днес е много повече въпрос на мобилност, отколкото на необходимост – неизбежно влияние на глобализацията.

Изненадващо, изследването показва, че повече хора искат да мигрират от страни от Европейския съюз, отколкото от страни извън Съюза. Защо е така?

За да си отговорим на този въпрос, трябва да отчетем кои държави от ЕС и извън ЕС са изследвани. Миграцията в Съюза е постоянна: много хора от ЕС казват, че биха мигрирали, просто защото могат. В този случай обаче става дума за миграцията най-вече от една държава членка към друга. Мобилността в Европейския съюз е динамична. И е сред основните права и свободи да бъдеш гражданин на Съюза.

В европейските държави, които не членуват в ЕС, участвали в проучването ни – Армения, Босна и Херцеговина, Грузия, Казахстан, Косово, Северна Македония и Руската федерация и Сърбия – условията за мобилност и геополитическата ориентация са различни. Въпросът е възможно ли е да се мигрира, и ако да, къде?

Няма данни за Украйна в това проучване. Заради войната ли изключихте Украйна?

За съжаление, войната много затруднява провеждането на изследвания в Украйна. А и релевантността на получените данни би била придружена с голяма въпросителна, тъй като около една трета от населението на страната вече я е напуснало. Много по-информативно би било да се види колко хора биха останали в Украйна и колко биха се върнали. Но това би означавало да се концентрираме само върху Украйна; целта на изследването беше да се направи глобално сравнение.

Молдова не е само една от най-бедните държави в югоизточна Европа, но е и сред държавите, които в най-голяма степен са заплашени от руската агресия срещу Украйна. Въпреки това данните ви сочат, че само 23% от населението там иска да замине – много по-малък дял от регистрирания в Босна и Херцеговина (48%) и Северна Македония (42%). Защо е така?

Който е искал да емигрира вече го е направил. Освен това войната мотивира някои хора да останат и да защитят страната си. Възможно е също така да има хора, които – по някаква причина – очакват нещо положително. И в края на краищата не е много приемливо да заявите в интервю, че сте готови да обърнете гръб на родината си в трудни времена.

Босна и Херцеговина и Северна Македония са напълно различен случай: присъединяването на двете страни към ЕС е много далече и хората не искат да чакат повече. Ако чувствате, че мястото, където живеете, се влошава от дълго време, ключовият въпрос става не защо да напуснете, а защо да останете. В случая на тези две страни броят на тези, които биха емигрирали е с около 50% по-висок от средния за ЕС.

От началото на войната в Украйна в много европейски страни се наблюдава значителен приток на мигранти от Русия. Това са хора, които искат да избягат от мобилизацията, които се противопоставят на войната или копнеят за по-демократично, отворено общество. Въпреки това вашето проучване показва, че само 15% искат да емигрират. Защо е така? 

Това не е изненада. Много проучвания показват високи нива на патриотизъм в Русия и значителна подкрепа за това, което ние в ЕС силно отхвърляме. В исторически план Русия често е демонстрирала високи нива на вътрешна интеграция в трудни времена. Нека не забравяме, че доминиращият наратив там е напълно различен от този на Запад и че милиони руснаци, които не одобряват настоящите събития, вече са напуснали.

Още по-озадачаващи са много ниските регистрирани данни за желание за миграция в страни като Виетнам или Индия… 

И двете страни отбелязаха значителен икономически ръст през последното десетилетие. Желанието да напуснете успешен екип никога не е много високо. И да не забравяме културните и религиозните аспекти, силата на националната идентичност, традициите и т.н. На Запад ние все още сме изключително европоцентрични; все още вярваме, че сме центърът на света. Историческата истина е, че нашето господство беше сравнително кратко в сравнение със страни като Индия и Китай, но също и с Персия, Вавилон, Византия…