Светът не се чувства особено свободен. Но поне е оптимистичен

Всеки втори гражданин на света, смята, че политическите свободи днес в държавата, в която живее, всъщност са недостатъчни, докато все пак поне двама от петима смятат, че са достатъчни. Недоволството е още по-голямо по отношение на икономическите условия – близо две трети смятат, че днешните икономически възможности в страната им са недостатъчни. По-малко от една трета смятат, че са достатъчни.

Очакванията за бъдещето изглеждат по-положителни. 45% очакват, че след 25 години политическите свободи в държавата, в която живеят, ще се увеличат (силно или поне в някаква степен). 19% очакват те да намалеят (да намалеят в известна степен или дори силно). 27% очакват политическите свободи да останат същите. Икономическите очаквания са още по-добри – половината от населението на света очаква, че икономическите възможности в страната им ще се увеличат в рамките на 25 години, а 23% са песимисти. Около една пета от анкетираните очакват възможностите в икономиката да останат същите след четвърт век.

Личният и националният доход, възрастта и образованието са ключови фактори, които по комплексен начин влияят на нагласите. Полът, политическата стабилност, религиозните предпочитания и местните традиции очевидно играят важна роля. Разбира се, въпросът за свободата е доста деликатен и понякога наличието на достатъчно свобода се декларира най-вече там, където тя най-много липсва. А масовото съзнание обикновено реагира по-скоро автоматично на всички видове въпроси, свързани с властта – като често изразява отношение по-скоро към самата нея, а не толкова към конкретната тема на въпроса.

Това е картината от  проучване, проведено за 75-годишния юбилей на Световната асоциация „Галъп интернешънъл“ (GIA), обхващащо около две трети от световното население (и повече от 90% от онези страни, в които свободно се провеждат и публикуват изследвания на общественото мнение).

 

На въпроса за политическите свободи във вашата страна днес, в световен мащаб 42% смятат, че политическите свободи са достатъчни, а 50%, че са недостатъчни. Налице е разлика -8 пункта между положителните и отрицателните мнения.

Най-положителни са оценките в Европа – Швеция (74% „достатъчни са“, 17% „не са достатъчни“ или +57 пункта), Португалия (74% „достатъчни са“, 23% „не са недостатъчни“) и Швейцария (69% „достатъчни са“, 23% „не са достатъчни“ или +46 пункта). Изключение правят Обединените арабски емирства (75% „достатъчни са“, 22% „не са достатъчни“ или +53 пункта).

Държавите с ограничени политически свободи според техните граждани изглежда са Нигерия (13% „достатъчни са“, но 86% „не са достатъчни“, образувайки отрицателен разлика от -73 пункта), Перу и Либия (равни разлики, но различни дялове: -69 пункта), Еквадор (-62 пункта), Босна и Херцеговина (-59 пункта) и Сиера Леоне (-50 пункта).

Положителните нагласи доминират в региони като Южна Азия (+18 пункта), ЕС (+14 пункта) и Северна Америка (49% „достатъчни са“, 39% „не са достатъчни“ или +10 пункта), докато негативните нагласи преобладават в Латинска Америка (27% „достатъчни са“, 67% „не са достатъчни“ или -40 пункта), Субсахарска Африка (-39 пункта) и Афганистан (29% „достатъчни са“, 67% „не са достатъчни“).

Жените (39% „достатъчни са“, 51% „не са достатъчни“), по-младите респонденти и обществените слоеве с по-ниски доходи и по-ниско образование, както и по-бедните страни са по-склонни да вярват, че техните политически свободи са недостатъчни – както може да се очаква. Обратното – по-високите възрастови групи, по-образованите и тези с по-високи доходи  са по-скоро удовлетворени.

На въпрос за икономическите възможности в тяхната страна днес, 29% в световен мащаб смятат, че възможностите са достатъчни. 64% смятат, че те са недостатъчни. Най-много негативни оценки има в Босна и Херцеговина (6% „достатъчни са“, 92% „не са достатъчни“, образувайки отрицателна разлика от -86 пункта), Аржентина (-84 пункта), Перу (7% „достатъчни са“, 90% „ не са достатъчни“), Нигерия (-82 пункта), Северна Македония (-80 пункта) и Грузия (9% „достатъчни са“, 88% „не са достатъчни“).

Сравнението между регионите разкрива, че само в Северна Америка хората имат леко положително отношение (46% „достатъчни са“, 44% „не са достатъчни“ или +2 пункта). Субсахарска Африка (-62 пункта) и Латинска Америка (-61 пункта) са най-песимистични. Те са последвани от Западна Азия (-58 пункта), Близкия изток и Северна Африка (25% „достатъчни са“, 72% „не са достатъчни“), европейските държави извън ЕС (-46 пункта), Източна Азия и Океания (-25 пункта), ЕС (- 21 пункта) и Южна Азия (-5 пункта).

Жените (26% „достатъчни са“, 66% „не са достатъчни“) отново изглеждат по-уязвими от мъжете (33% „достатъчни са“, 62% „не са достатъчни“). Икономиките и хората с ниски доходи очаквано са по-песимистично настроени.

Очакванията за бъдещето изглеждат по-оптимистични от оценките за настоящето по отношение на свободата. 45% от хората по света вярват, че техните политически свободи ще се увеличат през следващите четвърт век. 19% смятат, че политическите им права ще намалеят, а 27% смятат, че ще останат същите.

Най-оптимистичните страни в това отношение са Виетнам (86% очакват, че „ще се увеличават“, а 3% очакват, че „ще намалеят“ политическите свободи), Нигерия (80% „ще се увеличат“, 12% „ще намалеят“), Сиера Леоне и Индонезия (77% „ще се увеличат“, 12% „ще намалеят“; 74% „ще се увеличат“; 9% „ще намалеят“ – равни разлики, въпреки различни дялове), Косово (68% „ще се увеличат“, 4% „ще намалеят“) и Кот д‘Ивоар (+62 пункта).

Някои от регионите, които днес показват най-негативни нагласи, всъщност са сред тези с повече надежда за утрешния ден. Развиващи се региони като Субсахарска Африка и Южна Азия (68% „ще се увеличат“, 16% „ще намалеят“; 62% „ще се увеличат“, 10% „ще намалеят“ или +52 пункта – равни разлики, въпреки различни дялове) и Източна Азия и Океания (56% „ще се увеличат“, 13% „ще намалеят“) са най-оптимистично настроени за своите политически свободи след 25 години. Следва ги регионът на Близкия изток и Северна Африка (+27 пункта) и Латинска Америка (+24 пункта). Най-скептични пък са развитите региони като Северна Америка (37% „ще се увеличат, 29% „ще намалеят“) и ЕС (+8 пункта).

„Колкото по-млад, толкова по-оптимистичен”, изглежда е моделът. Което обикновено означава „без достатъчно пари, все още учещ и по-скоро с надежда“. А по-младите хора не са толкова много в най-богатите страни – обикновено християнски или атеистични – така че такива страни не са сред най-оптимистичните. Да имаш повече за губене очевидно понякога е проблем за някои страни. Но показатели като този показват също, че когато става въпрос за лични доходи, най-богатите хора все още са тези с очакваните по-добри лични перспективи. За разлика от най-богатите държави.

Хората по света са по-скоро оптимисти за икономическите възможности след 25 години. 48% смятат, че икономическите възможности ще се увеличат след 25 години. 23% смятат, че ще намалеят, а 21% смятат, че ще останат същите. Останалите не могат да отговорят. Най-оптимистичните страни са извън Северна Америка и ЕС. Виетнам (97% очакват, че „ще се увеличат“, 2% – че „ще намалеят“ или +95 пункта), Кот д‘Ивоар (81% „ще се увеличат“, 3% „ще намалеят“), Косово и Нигерия (и двете: +73 пункта) и Индонезия (77% „ще се увеличат“; 10% „ще намалеят“).

Най-оптимистичните региони са Субсахарска Африка (72% „ще се увеличат“, 13% „ще намалеят“ или +59 пункта), Южна Азия (+50 пункта), Източна Азия и Океания (+39 пункта), Латинска Америка +37 пункта. Следват ги европейските държави извън ЕС (+33 пункта). Най-скептични са в ЕС (+8 пункта), Западна Азия (46% „ще се увеличат“, 29% „ще намалеят“) и Северна Америка (+16 пункта).

Най-младите и най-богатите хора – без изненада – са най-оптимистични. Най-богатите – това обикновено означава и най-старите – нации са най-песимистичните.

Индексът, който съчетава както положителните, така и отрицателните отговори относно свободата и икономическите възможности за настоящето и бъдещето, показва, че страните с по-висок стандарт на живот са – очаквано – по-оптимистично настроени за своите икономически и политически перспективи в днешно време от тези с по-нисък стандарт на живот (не без изключения, разбира се). Челната петица включва Швеция (дял на отговорите „достатъчни са“ за политически свободи днес + дял на отговорите „достатъчни са“ за икономически възможности днес = 135), Швейцария (132), ОАЕ (129), Индия (114) и Германия ( 113). По-бедните страни са и в най-голяма степен песимисти днес – Нигерия (177), Либия и Перу (172), Босна и Херцеговина (169), Еквадор (161) и Северна Македония (158).

Държавите, които са по-песимистично настроени днес, са оптимисти за бъдещето, с някои изключения. Виетнам (183), Нигерия (162), Кот д‘Ивоар (153), Сиера Леоне (153) и Индонезия (151) водят класацията в очакването на по-добри икономически и политически възможности. Страните от ЕС имат най-ниски очаквания. Северна Македония (82), Гърция (75), Еквадор (74), Чехия (68) и Ирак (68) са водещи страни по песимизъм за бъдещето.

Кънчо Стойчев, президент на GIA:„Политическите свободи се влошават, а икономическите възможности не са достатъчни – това е общото усещане в света в наши дни, въпреки различията между страни и региони. В сравнение с предишни проучвания регистрирахме повишена тревожност. Глобален отговор вече не е възможен. Така че ще наблюдаваме много регионални отговори и повече опити за решаване на проблемите страна по страна, защото очакванията за по-добро глобално бъдеще са заменени от очаквания за по-добър локален живот”.

Къде сме ние?

Обществото у нас е склонно да гледа с малко повече скептицизъм към политическото и икономическото състояние на страната. Динамиката на последните няколко години за България, а и за региона ни, донесе остра политическа нестабилност и икономически предизвикателства, на фона на които традиционният за българите скептицизъм дори не се проявява в отговорите на респондентите у нас в най-острата си форма.

Българите оценяват по-скоро песимистично ситуацията днес – но без да се отклоняват силно от регистрираните средни стойности за света и за нашият регион – и не губят надежда за по-добро бъдеще.

 

37 на сто от запитаните у нас, смятат, че политическите свободи в държавата ни днес са достатъчни, а точно половината от респондентите, участвали в проучването у нас, са на мнение, че политическите свободи не са достатъчни. Останалите не могат да преценят.

Страната ни е по-скоро в средата на световната класация според оценките на обществото ни за политическите свободи, а отговорите на българите не се различават силно от регистрираните средно за ЕС. Все пак респондентите у нас изразяват много по-близки нагласи до тези на респондентите от източните държави от Съюза отколкото до тези от западните. Европейските държави извън ЕС също декларират сходни (но малко по-песимистични) нагласи в сравнение с тези у нас.

Оценките за икономическите възможности в страната ни обаче са по-мрачни – 14% от запитаните българи смятат, че икономическите възможности в страната ни днес са достатъчни, а  76% са на обратното мнение. Останалите не могат да посочат отговор.

Отговорите отразяват по-скоро оценката на българите за състоянието на икономиката и жизнения стандарт в страната в момента и поставят страната ни по-скоро в долния край на класацията. Близки до нас са регистрираните нагласи в Япония, Испания, Португалия, а от географски по-близките държави сходни на нашите (и дори по-песимистични) са нагласите в Гърция, Хърватия и Северна Македония.

36% от запитаните у нас смятат, че за следващите 25 години политическите свободи у нас ще се увеличават, 31% смятат, че ще останат същите, а 14% очакват влошаване на политическите свободи у нас в бъдеще.

Отговорите показват умерен оптимизъм, а страната ни се нарежда до държави като САЩ, Канада, Хърватия и Русия. Регистрираните у нас нагласи са близки и дори по-оптимистични от регистрираното средно за ЕС. От значение, разбира се, е и ниската самооценка за настоящето. Т.е. очакванията за бъдещето са по-големи, защото има повече да се наваксва.

Икономическите възможности ще се увеличат през следващите 25 години според 45% от запитаните у нас, 22% смятат, че ще останат същите или почти същите, а 18% очакват намаляване на икономическите възможности в страната ни през следващия четвърт век. Останалите не могат да преценят.

Нагласите у нас са близки до регистрираните средно за света и отново по-положителни от регистрираните средно за ЕС. И в този случай от значение е отправната точка за сравнение – респондентите у нас сравняват икономическите си възможности с тези на хората в най-развитие европейски държави. Негативната оценка днес дава по-широки основания за надежди за икономиката в бъдеще. Не страхът, че имаш повече за губене, а надеждата, че ще имаш възможност да спечелиш в бъдеще, изглежда е това, което определя отговорите у нас, за разлика от повечето европейски държави. Близки до нашите са нагласите в Румъния, Испания, Сърбия, Словения и др.

Размер на извадката и метод на регистрация:

Общо 58 045 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода август-октомври 2022 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.

Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.

В България изследването е финансирано и проведено от „Галъп интернешънъл болкан“ за световната Асоциация „Галъп интернешънъл“.

За Галъп интернешънъл

Световната асоциация “Галъп интернешънъл“ (GIA) е водеща асоциация в пазарните изследвания и проучванията на общественото мнение.

От 75 години членовете на Световната асоциация “Галъп интернешънъл“ са доказали своите експертни умения за провеждане на международни изследвания при осигурено най-високо качество. Нашите повече от 100 членове и партньори  са водещи национални институти с дълбоко познаване на местните изследователски методи и техники, статистически източници, бит и културни различия на всяка страна, и са внимателно подбрани от Борда на асоциацията. За всяка държава има само една агенция членка. Членовете работят съвместно всекидневно, за да споделят знания, нови изследователски техники и инструменти за осигуряването на най-подходящите решения за международни изследователски проекти, както и за обслужването на своите клиенти по най-добрия възможен начин.

За повече информация:

Кънчо Стойчев (София), +359 88 8611025

Джони Хийлд (Лондон), +44 7973 600308

Д-р Мункит Дагер (Багдад), +962 7 9967 2229

Стивън Канг (Сеул), +82-2-3702-2550

Антонио Асенсио Гийен (Мадрид), +34 608191334

За подробности посетете уебсайта: www.gallup–international.com

Disclaimer:

Gallup International Association or its members are not related to Gallup Inc., headquartered in Washington D.C which is no longer a member of Gallup International Association.

Gallup International Association does not accept responsibility for opinion polling other than its own. We require that our surveys be credited fully as Gallup International (not Gallup or Gallup Poll). For further details see website: http://www.gallup-international.com/.