Специално за Българската национална телевизия „Галъп интернешънъл болкан“ попита: познавате ли жени, мъже или деца, които страдат от психически тормоз вкъщи или домашно насилие. Този тип въпроси са и индиректен показател за възможната степен на разпространение на даден проблем в обществото, за който иначе е трудно да се говори или да се признава и пита директно.
В предаването на БНТ „Денят започва“ Яница Петкова от „Галъп интернешънъл болкан“ разказа за част от резултатите – в деня, посветен на правата на жените. Изследването е проведено между 1 и 9 февруари сред 808 пълнолетни българи в национална извадка за БНТ. То отразява най-общи контури на проблема в обществените очи – без да се опитва да фиксира дефиниции и граници.
23,7% у нас казват, че познават жени, които страдат от психически тормоз вкъщи. Очаквано, самите жени са по-близо до темата – 33,7% от тях свидетелстват за такива познанства, докато при мъжете този дял е повече от два пъти по-нисък – 13,2%. За тормоз свидетелства групата на най-бедните, на общностите в гетата, например. Но от друга страна, като че ли най-сериозна е съзнателността по въпроса и искреността на отговорите в противоположната група – в столицата, например. Вероятно това е и мястото, където темата е по-разпознаваема, а говоренето за нея е по-свободно.
10,1% от респондентите пък казват, че познават мъже, които страдат от психически тормоз вкъщи. Като че ли този проблем е по-скоро идентифициран и назоваван най-вече сред групите с по-сериозни образователни и информационни възможности. Не липсва и сред общностите в гетата обаче.
12,4% се сещат, че знаят за деца, които страдат от психически тормоз вкъщи. И тук жените са по-чувствителната към темата група. Разбираемо, най-младите отговарят по-често „да, познавам“. И тук се запазва картината: проблем, видимо изразен при най-застрашените, но често заявяван и при най-добре живеещите.
20,4% от запитаните пълнолетни българи пък твърдят, че познават жени, които страдат от домашно насилие. При самите жени два пъти по-висок е делът на свидетелстващи за проблема в сравнение с дяловете при мъжете. По-високи са дяловете при различните етноси, в селата, сред хората с по-ниско образование, но и в столицата, както и сред средните възрастови групи и тези с по-високи доходи. Вероятно, различни са нивата на искреност, на широта на познанствата и т.н., но и тук е видно, че проблемът не е изолиран единствено сред заплашените от маргинализиране общности.
Мъже, които страдат от домашно насилие, казват, че познават 3,1%. Този проблем е практически непознат – или непризнат или неразпознат – сред по-ниските подоходни и образователни страти. За него се чува по-скоро в София и сред групите с най-добър жизнен стандарт и перспективи.
Подобен е профилът и на онези, които казват, че познават деца, страдащи от домашно насилие. Но тук, освен в прослойките с по-добро качество на живот, проблемът се усеща, например, и сред групата на ромите. Общият дял на познаващи деца, жертви на насилие вкъщи, е 9,1%. Очаквано, най-младите сред пълнолетните споделят за проблема в по-висока степен.
Последващо по-пространно изследване би могло да доразгледа картината, но на първо четене, личи, че почти един от всеки четирима у нас познава жена, подложена на психически тормоз вкъщи, а на насилие – един от всеки петима. Мъжете, очаквано, изглеждат по-отдалечени и от проблема, и от неговото осмисляне – като тормозът спрямо тях по-често се определя като психически, а не физически. Този въпрос също се нуждае от допълнително вглеждане, но още на този етап личи, че мъжката част от населението не е толкова заинтересована от този проблем. Демографската ситуация у нас допълнително намалява числата по отношение на познаването на деца, страдащи от насилие у дома.
Повече от изследователския опит на агенцията по темата с правата на жените, равнопоставеността на половете, домашното насилие и др. – ТУК, ТУК, ТУК, ТУК и ТУК.
Изследването е проведено за БНТ между 1 и 9 февруари 2024 г. сред 808 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 54 хиляди души.